Отвън първо виждаш една стена, после входния портал и оградата с бодлива тел на поделение от гръцките военноморски сили. Бежанският лагер „Схисто“ е в покрайнините на Атина - само на половин час път с кола от центъра на гръцката столица.

Още рано сутринта температурите вече са над 30 градуса. Духа горещ вятър. Въздухът е сух и прашен. Момче на около пет години тича босо по прашния чакъл, за да гледа как група пожарникари провеждат учение.

В момента в „Схисто“ живеят 193 деца на възраст до 17 години със семействата си. Те са основно от Сирия, Афганистан, Сомалия и Ирак. В лагера вече няма непридружени непълнолетни, защото в Гърция тях вече ги настаняват в отделни лагери. Преди това в гръцките бежански лагери обособяваха за тях така наречените "безопасни зони".

"Три дни бяхме на път"

11-годишният Айхам Албаш живее в лагера „Схисто“ от седем месеца - заедно с родителите и по-малката си сестричка Лин, на 8 години. Избягали са от Сирия в Турция, където са останали осем години. През ноември 2023 г. семейството успява да се добере до гръцкия остров Кос, а месец по-късно всички се озовават в „Схисто“. "Три дни пътувахме, само това помня", казва Айхам.

"Много лоши неща преживяхме в Турция. Ужасно е децата ти да се върнат от училище и да ти кажат, че са били насилвани. Това не е безопасна страна", казва майката на Айхам – 34-годишната Алаа Алхатаб.

В Гърция тя се чувства в безопасност и уверява, че в лагера се отнасят добре с нея и семейството ѝ. Но и те не могат да им помогнат: властите вече на два пъти са отхвърлили молбата за убежище и сега семейството живее в пълна неизвестност за бъдещето си. Алхатаб казва, че за нищо на света не би се върнала в Сирия. "Искаме най-доброто за децата си, надеждата сега е единственото нещо, което продължава да ни крепи“, добавя жената.

Канада, Великобритания или пък Германия: от родителите си децата в „Схисто“ знаят, че Гърция е само междинна спирка по техния път. Но никой не знае колко дълго ще останат в тази страна.

Децата постоянно задават въпроси

Всяко семейство в „Схисто“ разполага със собствен жилищен контейнер, състоящ се от две отделни спални с единични и двуетажни легла, кухня с готварска печка, хладилник и баня. Топлата вода в лагера се осигурява от слънчеви панели и от електрически бойлери. Всички контейнери разполагат и с климатик. Освен контейнери има и специална сграда за хора с увреждания, оборудвана и с рампа.

Тъй като в Гърция сега е лятната ваканция и децата не ходят на училище, по-голямата част от деня те прекарват в климатизираните контейнери. Само вечер, когато жегата бавно отстъпва и навън става по-поносимо, децата излизат да играят на детската площадка и на малкото футболно игрище. Най-щастливи са обаче, когато излизат извън лагера за някое събитие, което се провежда наблизо.

Например за Седмицата на бежанците, за която Алаа Алхатаб е ходила с двете си деца до центъра на Атина. Заедно с други деца изрисували къща от картон – израз на тяхната представа за жилище и дом.

"Най-трудното нещо за мен е да отговарям на техните въпроси. Така например те не спират да ме питат кога най-сетне ще си имаме собствен дом“, казва майката.

Подготовка за живот "навън"

Повечето от децата вече могат да общуват на гръцки език, а много от тях говорят и английски. Всички деца в училищна възраст са записани в гръцки училища. Има обаче и такива, които не ходят на училище. "Не можем и не искаме да принуждаваме тези деца и техните родители да го правят", казва Томас Папаконстантину, директор на "Схисто".

Той и екипът му се опитват да дават на децата различни стимули и познания за живота извън лагера и редовно организират пътувания за спортни и културни прояви. Айхам и Лин наскоро са посетили финалния мач от тазгодишното издание на Лигата на конференциите, както и церемонията на стадион "Калимармаро" с отпътуването на олимпийския огън за игрите в Париж. Айхам обича футбола, но мечтае да стане лекар или пилот. Сестричката му Лин пък си представя как един ден ще лекува деца.

***