Невероятно, но факт: има безброй проучвания, но не и единни международни правила за това колко време е добре да прекарва детето пред екрана. Все пак съществуват някои основни норми, възприети от психолозите, изследователите на зависимости и педагозите. Те са тясно свързани с това от какво има нужда детето в съответната фаза на развитието си. И следват принципа на профилактиката: по-добре да се доверим на научно обоснованите твърдения, че мобилните телефони и т.н. вредят, отколкото да се ядосваме след това.

В първите години се изследва светът

В Германия е прието до тригодишна възраст на децата да не се позволяват електронни устройства. Но Световната здравна организация (СЗО) е по-малко строга и препоръчва това да е разрешено на децата от две години нататък - но не повече от час на ден пред екрана. Уточнението обаче гласи: по-малко все пак е по-добре.

В първите една-две години детето влиза в контакт със заобикалящия го свят и разширява познанията си, посочва пред ДВ детската лекарка Улрике Гайзер. Затова е важно в този период то да се научи само да направлява вниманието си - а не да се занимава с нещо, което отвлича вниманието му.

Екраните крадат време

"Децата възприемат света по-различно от възрастните", обяснява детската психоложка Юлия Асбранд. Това важи и за съдържанията на филмите или за социалните медии. "При най-малките деца всичко, което виждат, може да им се стори истинско." А това е страшно, поради което родителите трябва да ги питат какво са видели и дали имат въпроси. 

Експертите са най-обезпокоени от това, че времето, прекарано пред екрана, е за сметка на времето в реалността - в което например децата могат да развиват моториката си и да събират социален опит. Както показват най-новите изследвания: с всяка минута пред екрана децата чуват по шест думи по-малко от родителите си. Респективно с времето се натрупва цял малък речник. Затова колкото повече време прекарват децата с устройствата, толкова по-зле ще се развият речевите им способности, вниманието или социалното поведение. И обратното.

Ролята на детската градина и на училището

Преди да тръгнат на училище, децата трябва да са поопознали света, да са развили осезанието си, да се усвоили способността да се ориентират в пространството и да играят с другите - при това по няколко часа на ден, казва Улрике Гайзер. По време на игра те научават, че понякога другите хора имат други идеи. Че с тях трябва да се говори, за да се наложиш, или пък трябва да отстъпиш.

Освен това тази фаза е важна за формирането на въображението. Децата трябва да се научат да изследват света и самите те да му влияят. Колкото по-малко възможности имат да изграждат вътрешни образи, толкова по-трудно ще им бъде да развият въображението си. Затова в този период от живота им минутите пред екрана не трябва да надвишават 30.

След това - на възраст между шест и девет години - децата за първи път започват да изграждат своя морал, казва Улрике Гайзер. "Трябва ли да оставим това на интернет?" Става дума за развитие на личните им способности и знания, за тяхната дисциплина. А също така и дали да разчитат на собствените си знания или на това, което е в интернет. В Германия и за този период от живота на децата препоръката е максимално 30 до 45 минути пред екрана в свободното време. И по възможност в присъствието на възрастни.

При по-големите контролът става по-труден

Експертите знаят отлично, че е илюзия да държиш децата далеч от смартфоните. Но какви са препоръчителните дози? В Германия за децата между девет и 12 години - максимално между 45 и 60 минути в свободното време, между 12 и 16 - между един и два часа, от 16 до 18 години - около два часа.

Същевременно е важно да се проявява интерес към това, което гледат децата, подчертава Юлия Асбранд. "Един от най-големите проблеми е, когато децата правят нещо тайно, а след това възрастните злоумишлено се опитват да спечелят доверието им. Децата не смеят да говорят с родителите си, защото си казват - не трябваше да го правя."

Не всичко е лошо

"Отлично знаем, че тези рамки, които предлагаме, почти няма как да се спазят", не крие Улрике Гайзер. Много по-важно е съдържанието - какво точно гледат децата и как го възприемат.

От гледна точка на изследването на зависимостите е важно най-вече потреблението да не се превърне в навик, изтъква Юлия Асбранд. А освен това всяко дете е различно, всяко съдържание е различно.

Пълният отказ от дигиталните медии не би бил възможен, а и в училище те са много смислено помощно средство - за изучаването на езици и т.н. В личен план пък помагат за поддържането на контактите или за завързването на нови.

Какво могат да направят родителите?

Докато е възможно, родителите не бива да оставят децата си сами пред екрана - трябва да обсъждат с тях това, което те виждат, препоръчва Улрике Гайзер. Тя подчертава, че доверието между родители и деца е решаващо. Както и знанието за възможните опасности, например за това каква зависимост може да се развие към социалните медии. Затова родителите трябва да внимават, ако детето предпочита екрана и се отказва от други възможности за прекарването на времето си, ако е тъжно или разстроено.

Биха могли да се установят ясни правила. Например - в 20 часа всички смартфони се оставят. Включително тези на родителите.

Още по темата вижте тук - от архива на ДВ: