1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Децата на България: бездейства ли държавата

14 февруари 2024

Проблемът е стар: От поне 20-30 години децата в България са в сянката на държавната политика. Имаме все по-малко деца, а в същото време не ги лекуваме и образоваме качествено, бият тревога от неправителствения сектор.

Рисунки на деца от "Артцентър"
От неправителствения сектор критикуват държавата за политиката ѝ към децатаСнимка: Bilyana Mihaylova/DW

„Обикаляйки из околията, попаднахме на полуразрушена къща, в която заварихме няколко дечица – абсолютно сами насред зима“, разказва в интервю за ДВ Мартина Райчинова, международна програмна директорка на „Конкордия“ – организация с общественополезна дейност в България, Румъния, Република Молдова, Косово и Австрия.

При спонтанна разходка из с. Малки Искър Мартина и нейният екип откриват седем деца, оставени на произвола на съдбата. „Най-малкото беше бебе. Сестрите му, които тогава бяха може би 5-7-годишни, се грижеха за него“, си спомня тя. Оказва се, че майка им ги оставя често сами през деня, понякога и през нощта, тъй като е принудена да търси различни начини да припечелва пари.

Челният сблъсък с реалността в България кара международната организация да не остане безразлична. Днес седемте деца са настанени в общежитие на училището, което посещават редовно, и ежедневно получават подкрепа от различно естество в дневния център на „Конкордия“ в селото.  „Страшно травматизирани деца. В началото не можехме изобщо да разговаряме с тях, но нашите психолози установиха, че нямат дефицити поради факта, че са били неглижирани“, добавя Мартина.

Дейността на една международна организация в България

„Имаме много такива истории, които ни дават сила да продължим напред“, споделя Райчинова пред ДВ. Целевата група са именно деца и младежи, изпаднали в нужда, които фондацията подкрепя по пътя им към самостоятелен живот. „Като работим с децата, работим, разбира се, и с техните семейства, работим и в общността, за да може да постигнем дълготрайни успехи“, обяснява тя.  

Най-голямото звено в България, а и в останалите държави, са дневните центрове. Наборът от образователни програми, които се предлагат там, е голям – от грижа за здравето, през развитие на родителски умения, до превенция на агресия и насилие в семейството. Задължителна предпоставка за участие в проекти и посещение на дневните центрове е децата и младежите редовно да ходят на училище. „По всякакъв начин се опитваме да мотивираме родителите да бъдат отговорни към образователния процес на децата си“, казва представителката на "Конкордия".

Международната организация в България оказва помощ и на деца, жертви на насилие, като временно ги настанява в кризисни центрове. „Помагаме им да преживеят травмата, да се чувстват отново по-стабилни“, казва Райчинова и допълва, че паралелно се работи и с родителите, тъй като се цели реинтеграция в семейството - ако тя не представлява опасност.

Освен деца „Конкордия“ подкрепя и млади мъже и жени на възраст до 35 години. Изпитващите затруднения да водят самостоятелен живот получават подслон в център за временно настаняване, помощ при търсенето на работа и съвети за това как да бъдат финансово грамотни. „Това са хора, които не знаят как да разпределят приходите си, как да изкарат до края на месеца със заплатата, с която разполагат“, обяснява Райчинова.

Бездействието на българската държава

„Изобщо всички деца на България са в сянката на държавната политика. И това не е от днес или вчера. Това е така в последните 20-30 години“, казва Георги Богданов, изпълнителен директор на Националната мрежа за децата (НМД). В интервю за ДВ експертът по социални въпроси отбелязва две тревожни тенденции – детското население в България е намаляло почти наполовина от 1992 година насам, като в момента е под 14%, а всяко трето дете живее в риск от бедност и социално изключване без много шансове за развитие.

„Изключително неразумно е да имаме малко деца, в същото време да не ги интегрираме и да не се опитваме да ги приобщаваме към образованието, да не ги лекуваме качествено и да не помагаме на семействата им“, казва Богданов. Според него най-голяма вина носят управлявалите през годините партии, които са омаловажавали социални въпроси, засягащи децата и семейството, тъй като не носят бързи електорални ползи. В допълнение изпълнителният директор на НМД коментира нуждата от дълбоки реформи в публичния сектор. „Ако ние не очовечим публични услуги като здравеопазване и образование и не ги поставим в процес на служене на децата и семействата, ще продължим да губим потенциала си като нация.“

Децата на България остават в сянката на държавната политика от поне 20-30 години, твърди Георги Богданов от Националната мрежа за децата (НМД)Снимка: privat

Пропуските на българската държава в грижата й към децата в нужда коментира пред ДВ и Мартина Райчинова. „Децата с увреждания не са интегрирани в обществото ни. Ние не ги виждаме, те не са в класовете на нашите деца. Същото важи и за децата от ромски произход, децата от социално слаби семейства.“

„За да отгледаш дете, е нужно цяло село“

„За да отгледаш дете, е нужно цяло село“. Точно тази африканска поговорка, която акцентира върху отговорността на цялото общество, а не само на родителите, при грижата за децата стои в основите на фондация „Конкордия“.

„Моделът, който сме изградили от самото начало, е модел, който поставя детето в центъра на нашите услуги. Паралелно работим много усилено с родители, учители, психолози, социални работници“, разказва Мартина Райчинова. Програмната директорка на „Конкордия“ е категорична, че постигането на дълготраен успех, а именно едно дете или семейство да не изпадне отново в нужда, изисква работа в екип от хора, които по някакъв начин са свързани с каузата.

Едно от най-големите предизвикателства при откриването на нов проект е изграждането на доверие между непознати, каквито са социалните работници и хората в нужда - още при първата им среща. Често тук помага назначаването на хора от общността, които имат желание да работят във фондацията - „Хора от близост, хора, които вече са изградили доверие. По този начин успяваме повече да се доближим“, допълва Райчинова.

„От детството ни е насадено да се страхуваме от различния“

В „Конкордия“ ежедневно са изправени пред всевъзможни предизвикателства. За ръководителката на фондацията едно от най-големите е именно дискриминацията спрямо ромското население, което, според нея, в България е абсолютно маргинализирано. Райчинова разказва как няколко деца от ромски произход, лишени от родителска грижа, вместо разбиране и подкрепа срещат открита съпротива и неодобрение. Настанени в семеен център в гр. Божурище, децата посещават различни учебни заведения в столицата. Неуспешни са опитите на фондацията да ги прехвърли в училището в малкия град. „Тези прекрасни деца абсолютно незаслужено не бяха приети в училището, тъй като всички родители, учители и директорът на учебното заведение се обявиха против това. Трябваше да върнем децата в различните училища, като сега те пътуват всеки ден с часове“, казва с тъга и възмущение представителката на "Конкордия". 

„Имаме проблем в образованието и приемането на по-различните деца, децата които са по-буйни, непокорни,децата, които имат увреждания. Все още училището гледа да се отърве от неудобните и да ги запрати някъде другаде, вместо да ги приобщи“, казва Георги Богданов от НМД. Според него от наличието на дискриминационни нагласи в българското общество страдат най-много именно децата. „На нас от детството ни е насадено да се мразим и да се страхуваме от различния.“ Експертът по социални въпроси е на мнението, че изкореняването на дискриминационните нагласи е дълъг процес, който в българското общество за съжаление все още не е започнал.

Още по темата вижте тук:

"В България детето ми тежеше 24 кг, в Нидерландия е 52 кг"

07:53

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ