На 10 декември 1948 Общото събрание на ООН приема Всеобщата декларация за правата на човека - без нито един глас против. Дали днес това все още би било възможно?
Реклама
На 10 декември 1948 г., само три години след края на Втората световна война, за пръв път е постигнато съгласие за основните човешки права, които да важат за всички хора в света: "Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права." Всеобщата декларация за правата на човека се смята за крайъгълен камък в политиката на международната общност.
Има ли поводи за празнуване
В наши дни обаче човешките права са поставени на тежки изпитания в различни части на света. Върховният комисар на ООН по правата на човека ФолкерТюрк казва в тази връзка пред АРД следното:
"Трябва да се запитаме дали има какво да празнуваме по повод тази годишнина. Имаме повече конфликти от всякога, имаме климатична криза и виждаме опасностите, които произтичат от изкуствения интелект в процеса на дигитализацията. Виждаме какво се случва в социалните медии по отношение на антисемитизма. Но виждаме също и ислямофобията и омразата, която се развива срещу други хора - включително срещу бежанците и мигрантите."
Пред АРД Тюрк казва още, че в този мрачен момент светът се нуждае от визия за общо бъдеще, основано на правата на човека. Според него светът трябва спешно да се заеме с търсенето на общи решения.
Върховният комисар по правата на човека регистрира и други тревожни развития в света: "Наблюдаваме тенденция на отстъпление от постигнатото по отношение правата на жените. Онова, което особено много ме тревожи, е насилието срещу жени и това, че броят на убийствата на жени се увеличава, включително и в Европа".
Тюрк не приема критиките на някои страни, според които Всеобщата декларация за правата на човека е прекомерно повлияна от западните ценности. "Това е стара критика, която се появява отново и отново. Преди да бъде приета Виенската декларация в продължение на две години всички страни членки взеха участие в преговорите и се стигна до ясен консенсус. Той гласи, че правата на човека са универсални, че те се отнасят до всички култури и религиозни традиции, поради което не може да се каже, че са западен продукт."
Върховният комисар на ООН по правата на човека признава и това, че за разлика от 10 декември 1948 г., когато документът e бил приет в Париж без нито един глас "против", днес евентуално негово прегласуване би могло да създаде проблеми.
"Ако днес искат да предоговорят Всеобщата декларация за правата на човека, това би било проблематично“, коментира пред АРД Фолкер Тюрк. "Ние трябва да опазим, да защитаваме и да прилагаме на дело човешките права. Не мисля, че е време сега да говорим за евентуално пренаписване на Декларацията за човешките права. Не виждам смисъл от подобно нещо."
***
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
Климатът - заплаха за културата и историята
Промените в климата променят и ситуацията за много културни ценности: сгради, градски стени и паркове трябва да бъдат подготвени за суша и други екстремни условия.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Дрезден
През 2002-а година "наводнението на века" остави под вода големи части от Дрезден и застраши множество културни ценности. Наводнен бе и бароковият комплекс "Цвингер". Общината създаде работна група, която да осигури подготовката за екстремни природни явления в бъдеще - чрез т.нар. климатично моделиране.
Снимка: Matthias Hiekel dpa/lsn/picture alliance
Венеция
Градът, изграден върху острови, отдавна се бори с влиянието на водата, но климатичните аномалии подсилват явленията като наводнението от 2019-а година. Наводнена бе и операта (на снимката), пострадаха и дворци, и църкви. За научните изследвания от значение са не само този вид екстремни метеорологични събития, но и дългосрочните промени, причинени от изменението на климата.
Снимка: Annette Reuther/dpa/picture alliance
Замъкът Морицбург
В миналото основен проблем за културните ценности бе високата влажност на въздуха, изместена междувременно от все повече сухота. Това важи и за бароковия замък Морицбург в Саксония, пълен с ценни старинни кожени тапети. Рисунките по тях вече бяха основно ремонтирани заради повреди и пукнатини - причинени именно от периодите на екстремно затопляване.
Италианският град Губио в Умбрия е заобиколен от историческа градска стена. Подобно на двореца и археологическите разкопки в града, тя е под заплаха заради влагата и почвените измествания. Част от градската стена се срути, след като хоросанът бе разрушен от дъжд. Европейски изследователски проект има за цел да спаси древните паметници чрез електромагнитно сканиране.
Снимка: NielsDK/ imageBROKER/picture alliance
Крепостта Кулес
Крепостта Кулес на входа на пристанището в Ираклион, столицата на Крит, е там от началото на 16-и век. Въпреки, че устояла в продължение на столетия, днес е заплашена от промените във вълнението. Те са следствие от промяната на посоката на вятъра в резултат от изменението на климата. Водата прониква през стените, причинявайки ерозия, в крепостта се напластява натриев хлорид, който я разрушава.
Снимка: Rainer Hackenberg/picture alliance
Стоунхендж
Тези мегалитни паметници съществуват от повече от 4000 години. Но къртиците ровят земята така, че могат да предизвикат срутването на паметниците. И този процес е свързан с климата: меките зими увеличават популацията на къртиците. Земните червеи, тяхната предпочитана храна, също се размножават по-интензивно в по-топлата и влажна почва. Силните дъждове също подкопават фундамента на Стоунхендж.
Снимка: Andrew Matthews/PA/picture alliance
Висмар, Неапол и Истанбул
Старият град на Висмар с неговите исторически сгради е културно наследство, подобно на старите градове на Любек и Щралзунд. В дългосрочен план всички те са застрашени от повишаването на морското равнище. Ако глобалното затопляне продължи, бъдещите археолози ще трябва да търсят нашето наследство под вода. Центровете на градовете Неапол, Брюж и Истанбул също са под заплаха.
Снимка: Jens Büttner/ZB/picture alliance
Исторически паркове и градини
Изменението на климата засяга не само сградите - историческите паркове и градини като този към двореца Сансуси в Потсдам също трябва да бъдат подготвени за новите метеорологични условия. Някои проекти тестват модели за укрепване на устойчивостта на растенията. Освен това се изследва как растителността да се адаптира по-добре към климата.