Господин Тодоров, Вие и още 47 граждани, наследници и роднини на осъдени от Народния съд, заведохте през 2023 г. дело срещу Петър Волгин заради негови изказвания като следните: "Девети септември 1944 е една от малкото дати в българската история, когато тържествува справедливостта" или "Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Хампарцумян, за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд". Преди няколко седмици съдът го оправда на първа инстанция, защото тук ставало дума за лично мнение. Как си обяснявате това решение?

Йордан Тодоров: Първо, не разбирам защо именно господин Хампарцумян е изваден от кюпа с всички "нахални и неумни" български богаташи, защо господин Волгин се е фиксирал върху една конкретна личност. Второ, нямам обяснение за решението на съда. Но съдебно решение, постановено от съдия, по отношение на когото са били налице основания за отвод, но той не се е отстранил от разглеждане на делото, е неправилно.

Какви са основанията за отвод?

Странното поведение на българския съд

Йордан Тодоров: В случая по отношение на председателя във въпросното дело в СГС са били налице основания за отвод, нашият адвокат е поискал такъв, доколкото съдията е изразил предварително мнението си по съществото на спора с процесуалното си поведение в открито съдебно заседание на 28 април 2025. Първо, в стр. 6 от протокола е записано, че съдът приема, че изказванията на господин Волгин са "разсъждения", а не твърдения за факти, т.е. изказванията са лично мнение. С това според нас съдията е предрешил изхода на делото, доколкото това е един от основните мотиви за отхвърлянето и на трите иска. На второ място, отново в открито съдебно заседание от същата дата, на стр. 7 в протокола съдът е записал, че е общоизвестно, че "възприемането на дейността на Народния съд в българското общество и политически среди е повод за дискусии и политическо противопоставяне, както и плод на различни интерпретации". С това изказване на това основно спорно обстоятелство съдът вече предварително е заявил, че счита, че въпросът за това каква е характеристиката на явлението „Народен съд“ е дискусионен, тоест той подлежи на обсъждане. Въпреки че дискусионен не може да бъде въпрос, за който има закон. Има такъв от 2000-та година - за обявяване на дейността на комунистическия режим за престъпна. От същото открито съдебно заседание на 28 април 2025 г. същият съд е определил като общоизвестно това, че Народният съд е бил "необходимо и неизбежно правосъдие". Това е подкрепено с една разпространена декларация от партията, която е създала Народния съд в нарушение на тогава действащата Търновска конституция. Подобен подход е, меко казано, смущаващ. Ние продължаваме да настояваме, че съдията трябва да си направи самоотвод и не приемаме въпросното решение на съда, с което се отхвърли нашия иск.

Какво следва оттук нататък?

Йордан Тодоров: Предстои обжалване на решението. И популяризиране на случая в големите европейски медии. Делото преминава на втора инстанция.

Решението да заведете дело е взето още докато Петър Волгин е бил журналист в БНР, а когато то тръгва, той вече е евродепутат от "Възраждане". Според Вас случаят с Волгин има дълбоки последици за европейската демокрация и е тест за европейските институции. Защо?

Това не може да се толерира под лозунга за свобода на словото

Йордан Тодоров: Първо, защото член на ЕП открито прославя трибунал, който самата България е обявила за престъпен и призовава за повторение на неговите насилствени методи. Това не е просто исторически ревизионизъм, това е подбуждане към политическо насилие, атака срещу конституцията на държава членка на ЕС. И ако това нещо се толерира под лозунга за свобода на словото, съществува риск от подкопаване на правните и демократични норми, върху които е изграден ЕС. Второ, Европейският съд по правата на човека вече се е произнесъл по едно почти аналогично дело - "Жаблянов срещу България". Той постанови, че възхваляването на Народния съд не е защитена реч и отхвърлянето на този принцип от нашия съд повдига въпроси относно спазването на европейското право и въобще за синхронизацията на националното ни право с правото на ЕС, от който ние сме част. Това е въпросът дали институциите на ЕС ще защитят този правен стандарт. Трето, трябва да има защита срещу авторитарно влияние. Волгин разпространява прокремълски тези – преди по БНР, сега и открито и от трибуната на Европарламента.

Вие сте наследник на пострадали от Народния съд. Каква е историята на Вашите близки? И какво са преживели останалите, завели делото срещу Волгин? 

Йордан Тодоров: Макар и преследвани, затваряни и лишавани от имущество и права от престъпния комунистически режим, никой от близките ми не се е разделил с живота си - за разлика от останалите ищци. Един от пострадалите в моето семейство е Христо Петков, братът на моя дядо по бащина линия. Той завършва държавно педагогическо училище в Ловеч, след време и Стопанската академия в Свищов, а малко след това става кмет на село Гиген. Прави множество подобрения в селото – прокарва електричество, вода, започва строеж на мост към съседното село и работи за основаване на първата гимназия в Гиген. И за всички тези добрини след 9 септември е арестуван и осъден от втори състав на Плевенския народен съд на една година строг затвор, лишен е от права за 5 години и му е наложена глоба за 50 000 лв и са конфискувани половината от имотите му. Други двама души от рода ми, дядо ми по майчина линия и дядото на баща ми, също са пострадали от народната власт. Много по-тежки са обаче историите на другите ищци, чиито близки са убити. Например тази на покойната вече Ценка Горанова, която на 102-годишна възраст беше един от първите ищци по делото срещу Петър Волгин. През октомври 1944 съпругът ѝ и още десетима първенци от село Сталийска махала, Монтанско, са извикани в кметството от новата власт "за справка", натоварени са на камион с въоръжени мъже от новата власт и са убити, а труповете им са хвърлени в масов гроб, чието местонахождение е неизвестно.  

Вие сте журналист и режисьор-документалист. Какви са наблюденията Ви за българската медийна среда? Говори ли се достатъчно за Народния съд и престъпленията на комунизма в България?

Потресаващите истини за Народния съд

Йордан Тодоров: Народният съд и престъпленията на комунистическия режим в България се разглеждат доста повърхностно, непоследователно и в много случаи силно политизирано. Медийното отразяване е концентрирано най-вече около годишнините като 1 февруари, 9 септември, 10 ноември. Извън тези дати темата рядко се дискутира задълбочено и не е част от обществения дебат по мое впечатление. Тази година с радост разбрах за съществуването на проекта "Народният съд" в България (1944-1945): Социално-исторически и биографични измерения". Може би това е първият цялостен и задълбочен прочит на тази страница от историята ни. Идеята е да се изгради документален регистър, в който да съберат имената, присъдите и биографиите на всички българи, изправени пред "Народния съд". Има много истории за разказване. И много потресаващи неща - например това как абсолютно неграмотни "съдии" подписват присъда с отпечатък от палеца си – тоест това са хора, които дори не могат да напишат инициалите си или името си, но са квалифицирани да осъдят някого на смърт. Този пример сам по себе си е доста показателен.

Някои хора все още не осъзнават колко опасно е заиграването с Народния съд и престъпленията на комунизма. Какво трябва да се случи, за да се променят тези нагласи? 

Йордан Тодоров: Първото най-важно е истината да влезе в образованието, много хора днес не осъзнават мащаба на репресиите, защото в училище всички теми се засягат много бегло или формално, историята на комунизма трябва да се изучава със същата сериозност, с която се изучават фашизмът и нацизмът. Държавата и институциите трябва да заемат ясна позиция. Парламентът би могъл по-категорично да приеме резолюция, която осъжда Народния съд като незаконен и антиправов акт, а президентството и Министерството на образованието могат да инициират кампании за историческа памет. Освен това е нужно да се създадат места за памет и музей. Има музей на социалистическото изкуство, но няма музей за терора на комунистическия режим.

"Няма разлика между възхваляването на престъпния нацистки режим и възхваляването на Народния съд"

Вие живеете дълго време в Берлин. Може ли да направите паралел между начина, по който в Германия осмислят мрачните страници от историята си, и това, което се прави в България?

Йордан Тодоров: Има огромна разлика между начина, по който България и Германия подхождат към травматичните страници от недалечната си история. Германското общество като цяло поддържа силно и правно табу срещу отричането или омаловажаването на нацистките престъпления – нещо, което в България все още минава за свобода на словото и защитена реч, както видяхте и при делото срещу Волгин. През 1934 година Хитлер създава т.нар. Фолксгерихтсхоф - Народен съд в нацистка Германия - и има за цел да потиска опозицията. Съдът е известен с изключително пристрастните процеси, ефективен начин за саморазправа с политически опоненти, като например с организацията “Бялата роза”. Убеден съм, че ако изляза с лично мнение на някой от социалните си профили, което казва, че е време този Народен съд да се върне в Германия, неминуемо ще бъда арестуван, съден и вероятно осъден. Не виждам каква е разликата между възхваляването на престъпния нацистки режим и възхваляването на комунистическия режим от господин Волгин.