На 20 юли 1944 Хитлер трябваше да умре. На този ден офицери от Вермахта правят опит да го ликвидират, но Хитлер оцелява. А организаторите на покушението? Дълги години ги смятат за предатели. Днес те най-сетне са герои.
Паметна плача за Клаус фон Щауфенберг на мястото в Полша, където е бил извършен атентатът на 20 юри 1944Снимка: Jacek Lepiarz/DW
Реклама
12:42 на 20 юли 1944 година. Бомба избухва в Конферентната зала на "Вълчата бърлога" на Хитлер, където е и самият той. Хитлер е ранен, но оцелява.
Шест години след края на Втората световна война, през лятото на 1951, демоскопският институт "Аленсбах" прави анкета. Въпросът, отправен към германците, е какво мислят за събитията от 20 юли 1944 година. Едва една трета от участниците в допитването изразяват положително мнение за организаторите на неуспешния опит за сваляне на Хитлер от власт. Още шест години по-късно германците продължават да мислят по същия начин - повечето от тях се противопоставят на решението едно училище да бъде кръстено на името на главния организатор на атентата - Клаус фон Щауфенберг.
Покушението срещу Адолф Хитлер, извършено на 20 юли 1944 година, е най-значимият опит за преврат по време на нацистката диктатура. Организаторите на атентата са от аристократичните среди, повечето от тях са високопоставени офицери от Вермахта. Висш офицер е и Клаус фон Щауфенберг, който поставя взривното устройство в главната квартира на Хитлер. При експлозията Хитлер е ранен, но оцелява. Заговорът се проваля, а Щауфенберг е заловен и екзекутиран още на следващия ден. По-късно са убити и всички останали участници в опита за ликвидирането на Хитлер.
Клаус фон Щауфенберг през 1940 година с децата сиСнимка: AP
Думи, останали в историята
Националсоциалистите ги обявяват за държавни предатели, изменили на офицерската клетва за вярност към Хитлер. Дори и след края на Втората световна война голяма част от германците продължават да ги смятат за изменници. Първият президент на Федералната република Теодор Хойс е на съвсем друго мнение. През 1954-та, в реч по повод 10-годишнината от атентата, той се опитва да разбуди германците и да ги убеди, че съпротивата срещу Хитлер е не предателство, а заслуга.
Теодор ХойсСнимка: DHM
“Речта на Теодор Хойс предизвиква обрат в нагласите на германците по този въпрос”, казва Рюдигер фон Фос в интервю за Дойче Веле. Неговият баща е бил участник в заговора срещу Хитлер, а самият той е юрист, посветил живота си на една задача - да поддържа буден спомена за германската съпротива срещу Хитлер. Издал е книга с речи, държани в Германия по повод чествания на годишнини от атентата. “Когато човек чете тези речи, получава цялостна представа за дебата около духовната и политическата същност на съпротивата, а и вижда как в съзнанието на германците значението на датата 20 юли 1944 постепенно се променя”, отбелязва Фос.
Основната заслуга за това е именно на президента Теодор Хойс - и на неговите решителни думи, благодарение на които атентатът срещу Хитлер постепенно бива осъзнат като бунт на съвестта. "Теодор Хойс беше първият, който заговори за провала на политическите елити в Германия", посочва Рюдигер фон Фос.
Убийството на тиранина е морален дълг, заявява през 1958 година и социалдемократът Карло Шмит. Негови са и тези паметни думи: "Когато няма друг път за измъкване от злото, морална повеля е да бъде убит онзи, опитал се да тласне към безчовечност цял един народ".
Райхсмаршал Херман Гьоринг (в светлата униформа) прави оглед на взривеното помещениеСнимка: picture-alliance/dpa
"Още не сме изпълнили дълга си"
Много години минават, преди заслугите на участниците в съпротивата да заемат подобаващо място в колективната памет. За това допринасят оратори като писателя Карл Цукмайер, който през 1969 година казва следното за Щауфенберг и неговите съмишленици: “Тези мъже осъзнаваха, че шансът им да успеят е нищожен, но че въпреки това са длъжни да го сторят. И те рискуваха - с надеждата, че дори и да се провали, делото им ще бъде мощен сигнал за утрешния ден”.
Днес някогашните "предатели" отдавна вече са герои. "Само че в училище все още се научава твърде малко за германската съпротива", казва Рюдигер фон Фос и добавя: "Липсата на достатъчно гражданска смелост винаги вреди на демокрацията". Или както казва Теодор Хойс през 1954 година: "Още не сме изпълнили дълга си".
*****
Разгледайте и тази фотогалерия, от която ще научите какво са казвали за Хитлер майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Що за човек е бил Хитлер?
Какъв е бил Хитлер - човекът, който носи вина за едни от най-зверските престъпления в историята на човечеството? Ето какво са казали за него майка му, негови учители, приятели, съратници и врагове:
Снимка: picture-alliance/AP
Думи на Клара Хитлер
"Той се оказа доста по-различен от нас" - това са думи на майката на Хитлер - Клара Хитлер, цитирани от Аугуст Кубичек, приятел на Адолф Хитлер от младежките му години. На снимката: Хитлер като дете.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Непокорен и не особено прилежен"
"Той определено беше надарен, макар и едностранно. Но беше избухлив и непокорен. И не особено прилежен." Тези думи са на д-р Едуард Хюмер, учител на Хитлер по френски език. На снимката: класът на Хитлер, 1900 година. Хитлер е най-горе вдясно.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Смятаха го за бездарник"
"Всичките му роднини го смятаха за бездарник, който бяга от истинската работа", е казал Аугуст Кубичек, приятел на Хитлер от младежките му години. На снимката: автопортрет на Адолф Хитлер.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Така и не разбрах..."
"Така и не разбрах какво точно е предизвикало фанатичната му омраза срещу евреите. Не ми се вярва, че тя се дължи на контактите му с еврейски офицери по време на войната", е казал навремето Фриц Видеман, старши лейтенант от полк "Лист". На снимката: Хитлер като ефрейтор в Първата световна война.
Снимка: Getty Images
"Фантастично"
"Изборните резултати са фантастични. Разбихме останалите партии. Засега имаме 103 места (в действителност са 107). А това е десетократно увеличение" - записка в дневника на Йозеф Гьобелс от 15 септември 1930. На снимката: Хитлер и Гьобелс през 1933 година.
Снимка: dpa/everettcollection
"Толкова жестоки врагове"
"Че нацистите са врагове - мои врагове и врагове на всичко, което ми беше мило и скъпо - в това не съм се съмнявал нито за миг. Не подозирах обаче, че ще са толкова жестоки врагове" - думи на журналиста Себастиан Хафнер. На снимката: Хитлер и райхспрезидентът Хинденбург през 1933 година.
Снимка: ullstein bild
"Вълшебните формули"
"Вълшебните формули "Фюрерът заповяда", "Фюрерът желае", "Фюрерът позволява" или "Фюрерът забранява" изведнъж се превърнаха в новите легитимационни документи, които зачеркнаха всички досегашни форми на германския държавен живот" - думи на Ханс Франк, юрист в Националсоциалистическата германска работническа партия (NSDAP). На снимката: Хитлер и Химлер през 1935 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Германия никога няма първа да наруши мира"
"Видях, че войната не е щастие, а точно обратното: тя носи дълбока скръб. Затова казвам: Германия никога няма първа да наруши мира." Адолф Хитлер е произнесъл тези думи в интервю за Уард Прайс, кореспондент на лондонския "Дейли Мейл". На снимката: Хитлер с райхспрезидента Хинденбург.
Снимка: picture-alliance/dpa
Спомен за ужаса
"Още преди моето отпътуване за Сан Франциско научих за това намерение на Хитлер: в случай на война да избие всички нелечимо болни хора, не само психично болните. Като аргумент бе посочено, че тези хора били ненужни лапачи" - по спомените на Фриц Вайдеман, който до 19 януари 1939 е бил адютант в NSDAP. На снимката: Хитлер в Байройт през 1938 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Броени дни преди началото на войната
"Твърдо убеден съм, че Англия и Франция няма да се включат в нова световна война". Хитлер изрича тези думи пред генерали от Вермахта на 13 август 1939, броени дни преди началото на Втората световна война. На снимката: Хитлер в Оберзалцберг.
Снимка: picture-alliance/akg-images
Хитлер и руската зима
"Както знаете, в Русия има зима. Тогава там има сняг, поледици и всичко останало, което е типично за зимата. Хитлер обаче забрави за руската зима. Вероятно не е получил добро образование. Учили сме го в училище. Той обаче го забрави." Думи на Уинстън Чърчил. На снимката: Хитлер през лятото на 1941 година.
Снимка: picture-alliance/AP
"В дванайсет и пет"
"Винаги приключвам чак в дванайсет и пет". Думи на Адолф Хитлер, цитирани от вестник "Фьолкишер Беобахтер" на 10 ноември 1942. На снимката: Хитлер и Химлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/dpa
"Нито веднъж"
"По време на цялата война Хитлер не посети нито един бомбардиран град." Цитат от Алберт Шпеер, райхсминистър на въоръженията. На снимката: Шпеер и Хитлер през 1940 година.
Снимка: picture-alliance/akg-images
"Със спокойна усмивка"
"Когато пристигнах там, видях Хитлер, който със спокойна усмивка ми каза: "Линге, някой се опита да ме убие"". Думи на Хайнц Линге, прислужник на Адолф Хитлер. На снимката: Хитлер след опита за атентат срещу него през 1944 година.
Снимка: picture-alliance
"Няма да капитулираме, никога!"
"Знам, че войната е загубена. Надмощието на другите е прекалено голямо. Най-добре да се застрелям в главата. Ние няма да капитулираме, никога! Може и да потънем, но ще отнесем със себе си цял един свят". Адолф Хитлер е изрекъл тези думи пред своя адютант Николаус фон Белов в края на декември 1944. На снимката: Хитлер и Гьоринг през 1944 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/Fine Art Images
Краят
"Човек остава с усещането, че сега смъртта на Хитлер няма никакъв смисъл. Този човек трябваше да умре по-рано. Учудващо е колко много хора черпят сега сили от мисълта, че Хитлер се пържи в ада". Думи на Наоми Митчисън, шотландска писателка. На снимката: специалният вестникарски брой, в който се съобщава за смъртта на Хитлер.
