1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаГлобално

Депутинизацията стана факт

20 февруари 2023

Мюнхенската конференция по сигурността показа, че Украйна е станала част от западния свят. Но тя ще плати чудовищна цена за това, понеже Западът учи бавно, смята Роман Гончаренко.

Снимка: Sven Hoppe/dpa/picture alliance

Украйна вече е част от Запада. На Мюнхенската конференция по сигурността страната беше в центъра на вниманието - сякаш се премести от последните редове на един от първите. Украински знамена, рекордно голяма делегация от Киев, реч на украинския президент Володимир Зеленски на откриването. Украйна е поела категорично по пътя към членство в Европейския съюз. Благодарение на доставките на оръжие от Запад армията ѝ се превърна в една от най-силните в Европа. Остава само членството в ЕС и НАТО да бъде формализирано, но това неизбежно ще се случи - процесът е необратим.

Причината за всичко това е руската война в Украйна, която започна преди почти година. Свидетелствата за руските варварства в центъра на Европа шокираха хората и на двата бряга на Атлантическия океан. Една от снимките на зверствата, извършени от нашествениците в Украйна, бе поместена на фасадата на сградата срещу хотела, в който се проведе Мюнхенската конференция по сигурността.

Западът прогледна, но със закъснение

А можеше ли да бъде различно? Къде гледаха западните политици в последните поне 15 години? Защо като външна министърка на Германия Аналена Бербок каза в Мюнхен, че "не са вярвали, че подобна война е възможна в Европа"? Жалко, че никой в залата не попита: "А речта на руския президент Владимир Путин в Мюнхен през 2007-а година? Или какво се случи с Грузия, с Крим, с Донбас?".

Бившият президент на Украйна Петро Порошенко от 2014-а година насам молеше в Мюнхен за оръжия и санкции срещу Русия. Дълго време нито една от двете молби не бе изпълнена. На някои от речите на Порошенко залата беше полупразна, а Путин продължаваше да бъде канен и дори молен да говори пред световните лидери всяка година, което той отказваше. В Мюнхен пристигаше руският външен министър Сергей Лавров и винаги получаваше най-доброто време на конференцията за своите все по-абсурдни тези за "фашистите" в Украйна. И го слушаха най-внимателно.

Сега всичко това е минало. Западът прогледна с огромно закъснение. Но не всички по едно и също време. САЩ, Великобритания и държавите от Източна Европа пледираха за оръжия за Украйна още преди инвазията и помогнаха Киев да устои на първия удар. На Германия ѝ отне повече време да прогледне, но за година успя да се нареди сред тримата лидери.

Какво бе премълчано в Мюнхен

Мюнхенската конференция по сигурността също прогледна. Новият ѝ председател Кристоф Хойсген, бивш съветник на канцлерката Ангела Меркел, прави категорични изказвания, които преди бяха немислим за германски дипломат, дори в оставка. Самата идея за необходимостта от "депутинизация" на Русия е впечатляваща.

Хойсген вече положи началото на "депутинизацията" на самата конференция, като не покани делегация от Русия, но организира дискусия за бъдещето на Русия след Путин с участието на руски опозиционни лидери и граждански активисти. С Русия се случи обратното на онова, което стана с Украйна - тя беше изместена от първия на последния ред.

На форума в Мюнехн имаше много обнадеждаващи думи за Украйна, които без съмнение ще бъдат последвани и от нови доставки на оръжия. Те все още не са достатъчни. На конференцията ѝ липсваше едно важно нещо - признанието за допуснати грешки в отношенията с Украйна и Русия в миналото. Повечето дипломати предпочетоха да не отварят тази тема. Западът учи бавно, а Украйна плаща чудовищна цена за грешките му. В Мюнхен продължиха да ги коригират.

 

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ