Желанието на Путин е да унищожи Украйна, да я погълне и да възстанови Съветския съюз. Но украинците не се предадоха, казва бившият премиер Арсений Яценюк.
Реклама
"В Украйна имаше две революции - едната бе "Оранжевата" от 2004 година, следващата бе "Революцията на честта" от 2014. И двете революции демонстрираха копнежа на украинците за свобода и за независимост. И двете представляваха най-голямата опасност за Владимир Путин", казва пред АРД Арсений Яценюк, премиер на Украйна в периода 2014-2016 година.
Той припомня, че през 2014 година украинците се надигнаха, защото тогавашният президент Виктор Янукович, който беше наложен от Путин, искаше да манипулира резултатите от президентските избори. "Но през 2010 година именно Путин помогна на Янукович да бъде избран, след което той реши да обезвласти не само кабинета на президент, но и цяла Украйна", смята Яценюк.
Бившият украински премиер посочва пред АРД, че основната причина украинците да излязат на Майдан бе това, че през 2014 година "Путиновият президент" изтегли подписа си от споразумението за асоцииране с ЕС. Обяснението не е сложно - "Украйна искаше да се върне в Европа, а Путин и подкрепяният от него президент препречиха този път."
"Украинците не се предадоха"
Пред германската медия Арсений Яценюк изрежда събитията от миналото: през 2004 година Путин губи революцията в Украйна, през 2014 година губи Украйна. Тези събития са последвани от незаконната анексия на Крим, а руският президент изпраща своите военни в Донецк и в Луганск. "Той си мислеше, че правителството ще падне, че Западът ще се отвърне от нас и все още ще е в състояние да завземе Украйна. Но това и тогава не стана", разказва Яценюк, встъпил в длъжност именно през 2014-а. Неговото обяснение е, че това е причината Путин да подготви голямото си нападение през 2022-а. Неговото желание е да унищожи Украйна, да я погълне и да възстанови Съветския съюз. Но украинците не се предадоха пред Путин, подчертава бившият украински премиер пред АРД.
Кореспондентът на германската медия Василий Голод го пита за възможностите за приключване на войната: "Ситуацията е сложна, защото Русия е страна, която не бива да бъде подценявана - тя е враг, който трябва да бъде възприеман изключително сериозно. Въпреки наложените санкции, въпреки военната подкрепа за Украйна, въпреки единството в украинското общество Русия успява да финансира военните си разходи, да заобикаля санкциите, да мобилизира населението си и дори да има съюзници. И то не само на Изток, но и на Запад - като например унгарския премиер, който поддържа връзки със страна, нападнала Украйна, и който се противопоставя на политиката на НАТО и ЕС", казва бившият украински премиер.
Опасни ли са противоречията между Зеленски и Залужний?
Пред АРД Яценюк коментира и различията в мненията между украинския президент Зеленски и неговия върховен главнокомандващ Валерий Залужний, определяйки ги като нещо естествено. "Това е дори нормално - когато има диалог, има и състезание на идеи. Вероятно политическото ръководство има една визия, а военното - друга", предполага той. Но подчертава: "Дори да има противоречия, силата и мъдростта се състоят в преодоляването на тези противоречия и намирането на обща позиция".
Яценюк споделя, че се е обърнал както към президента, така и към върховния главнокомандващ с призива да не се дава на врага и намек, че съществуват различия, които биха могли да отслабят украинската държава. Той дори ги подканил да дадат съвместна пресконференция, на която да покажат на света, че целта им е една - победата на страната.
Десет години по-късно: Украйна е различна
А дали Украйна е готова за присъединяване към ЕС? "Нямам никакво съмнение, че Украйна е готова да започне преговори за европейско членство. Но трябва да е ясно и че това не е процес от днес за утре, нито за една година. Сега се очаква държавните и правителствените ръководители да излязат с решение на срещата си на 14 декември. Изключително важно е Европейският съвет да приеме становището на Европейската комисия за започването на преговори. Важно е никой да не се противопостави на това решение, макар сигналите от Унгария да будят загриженост".
В интервюто си за АРД Арсений Яценюк се връща десет години назад и споделя, че навремето след Майдан са били допуснати и грешки - неправилни персонални решения, както и такива по отношение на скоростта и качеството на реформите. "Много неща можеха да бъдат направени по-добре, но през 2014 година положихме основите на една страна, която от 2022-а година насам е в състояние да се бори с руската агресия - много по-различна страна от тази през 2014 с десет хиляди долара в бюджета, без армия, без полиция, без газ, без пари. За тези години страната се промени и поради това бе в състояние да окаже съпротива и да се бори срещу Русия", изтъква бившият украински премиер.
***
Вижте и тази галерия от нашия архив:
Русия и Украйна: историята на един конфликт
Конфликтът между Киев и Москва далеч не е от вчера: тук ви разказваме за ключовите събития, които станаха предпоставка за напрежението между двете държави.
Снимка: Imago Images/ITAR-TASS
1991: Разпадането на СССР и създаването на ОНД
През декември 1991-а Украйна, Русия и Беларус подписват разпадането на СССР. Москва явно разчита да запази влиянието си в рамките на Общността на независимите държави и чрез доставки на евтин газ. Но не се случва така. Русия и Беларус създават държави съюзници, а Украйна все по-често започва да насочва погледа си на запад. На снимката: Л. Кравчук, Н. Назарбаев, Б. Елцин и Ст. Шушкевич.
Снимка: dpa/picture-alliance
1994: Споразумението за наследството на СССР
Украйна наследи от СССР почти милионна армия и третия по големина ядрен арсенал в света. Киев се отказа от ядрените ракети, предавайки ги на Русия в замяна на икономическа помощ и гаранции за сигурност. Това беше договорено в Будапеща през 1994 година. На снимката са лидерите на Русия и САЩ Борис Елцин и Бил Клинтън. Западът не интегрира Киев в своите структури, а реакцията на Русия беше сдържана.
Снимка: David Brauchli/AP Photo/picture alliance
2003: Първите пукнатини в отношенията между Киев и Москва
До първата дипломатическа криза между Москва и Киев се стигна при президента Путин. През есента на 2003 г. Русия започна да строи диги в Керченския проток в посока към украинския остров Тузла. Киев счете това за опит за промяна на границите. Конфликтът бе решен след лична срещу между президентите на двете държави. Строителството бе спряно, но появата на първите пукнатини в отношенията беше факт.
Снимка: Valeriy Solovyov/dpa/picture-alliance
2004: Оранжевата революция
На президентските избори в Украйна през 2004-а Русия активно поддържаше проруския кандидат Виктор Янукович, но неговата победа на бе зачетена заради подозрения във фалшификации. Президент стана прозападният политик Виктор Юшченко. Неговата победа маркира преломен момент в политиката на Русия към Украйна, а Москва си постави за цел да не допуска вече подобни "цветни революции".
Снимка: Sergey Dolzhenko/picture-alliance/dpa
2006/2009: Спирането на газовите доставки
По времето на президента Юшченко Русия на двата пъти спря газовите доставки, преминаващи през Украйна - това стана през 2006 и 2009 година, което доведе и до временно спиране на транзита на газ за Западна Европа. На снимката: служител на Газпром на 200 метра от украинската граница в Курска област през 2009 година.
Снимка: Maxim Shipenkov/dpa/picture alliance
2008: Украйна - член на НАТО?
Ключовото събитие стана през 2008 година: На срещата на НАТО в Букурещ президентът Джордж Буш предложи да се даде перспектива за членство в Алианса на Украйна и Грузия. Путин рязко се обяви против и даде да се разбере, че не признава пълната независимост на Украйна. В резултат на това Германия и Франция блокираха плана на Буш. На Украйна и Грузия бе обещано членство в НАТО, но без конкретна дата.
Снимка: Vladimir Rodionov/dpa/picture-alliance
2013: Когато Русия накара Киев да се откаже от курса към ЕС
Без перспектива за прием в НАТО, Украйна избра икономическото сближаване с ЕС. През лятото на 2013-а Москва започна да оказва натиск с цел да откаже властта в Киев от тези намерения. В резултат правителството на Янукович прекрати подготовката за подписване на споразумение за асоцииране към ЕС. След това в Украйна избухнаха протести, а през февруари 2014 г. Янукович бе принуден да бяга в Русия.
Снимка: Getty Images
2014: Повратният момент - анексията на Крим
По време на вакуум във властта в Украйна Русия анексира полуостров Крим през март 2014-а. Този повратен момент даде началото за необявена война, която продължава и днес. На снимката: руски военни в Симферопол, Крим през март 2014 година.
Снимка: Filippo Monteforte/AFP/Getty Images
2014: Войната в Донбас и "народните републики" Луганск и Донецк
Руски и местни паравоенни структури провокираха избухване на сепаратизъм в Донбас. Провъзгласени бяха две "народни републики" в Луганск и Донецк, ръководени от руски военни, облечени в униформи без опознавателни знаци. Киев реагира бавно, изчаквайки резултата от президентските избори в края на май 2014-а. След това украинските власти прибегнаха до широкомащабна употреба на сила.
Снимка: REUTERS/Maxim Shemetov
2015: Битка за позиции
В началото на 2015 сепаратистите преминаха в широко настъпление. Киев обвини Москва в тайно използване на военни сили. Русия отричаше. Украинските сили претърпяха поражение в района на Дебалцево. С посредничеството на Германия и Франция беше подписан договорът "Минск 2", но това споразумение и до днес си остава само частично изпълнено.
Снимка: Andriy Andriyenko/AP/dpa/picture alliance
2021: Руски войски по границата с Украйна
През 2021 се стигна до ново изостряне на отношенията. Русия на два пъти - през пролетта и есента - разположи свои войски по западната граница. Украинското и западните разузнавания съобщиха за опасност от евентуално въоръжено нападение. Москва настоява за гаранции, че Украйна няма да бъде приета в НАТО и обяви, че докато това не се случи, няма да изтегли войските си от границата.