ДВ: Има ли бедни деца в богата Германия?

Ирина Волф: Всяко пето дете расте в семейство, което е в риск от бедност или е засегнато от бедност. В богата държава като Германия не става дума за абсолютна бедност, при която децата да живеят на улицата или да трябва да работят, за да оцеляват. Говорим за относителна бедност - семействата разполагат с по-малко от 60% от средния за държавата доход или се издържат с държавни помощи.

ДВ: Кой е най-засегнат?

Волф: Най-застрашени от бедност са самотните родители и големите семейства с три или повече деца. Децата с мигрантски произход също са в по-голям риск от бедност. Семействата, които са имигрирали в Германия, имат по-лоши шансове на пазара на труда в сравнение с хората, които са завършили образование тук.

ДВ: По какво се забелязват децата от бедни семейства?

Волф: Малките деца често имат езикови дефицити, по-трудно се изразяват и не умеят добре да описват емоциите си. Или са много тихи, или много неспокойни и се нуждаят от голямо внимание от страна на възпитателите. Децата от бедни семейства се забелязват и по облеклото – често пъти носят дрешки или обувки, които са им отеснели. Прави впечатление и това, че подобни деца почти никога не разказват за семейни излети, посещения на кино, театър и други културни мероприятия.

ДВ: Как се отразява детската бедност на живота в по-напреднала възраст?

Волф: Почти всяко четвърто бедно семейство успява да осигури на децата си достатъчно добър живот, така че недостатъците в тяхното развитие да останат до голяма степен незабелязани. Родителите пестят от парите за лични нужди, за да дадат на децата възможност да участват в спортни занимания, да ходят на театър или кино. Но много деца, които растат в бедност, живеят с много ограничения. Детската бедност оставя ясни следи - най-вече в образованието и здравословното състояние. Здравословните проблеми се натрупват с годините. Те често водят до психически разстройства. Бедността разболява, а детската бедност е основен риск за образователното развитие на индивида.

ДВ: В Гелзенкирхен децата получават подкрепа в рамките на проекта "Ранна грижа за бъдещето". За какво става дума?

Волф: С проекта успяхме да покажем, че децата, израснали в бедни семейства, имат голяма нужда от институционална подкрепа - например в детските градини. От проучванията обаче знаем, че тези деца често започват детска градина по-късно. Искахме да противодействаме на тази тенденция, като подкрепим децата от проекта индивидуално. Голямата цел: равни шансове за развитие при прехода от детската градина към началното училище.

ДВ: Какви са резултатите?

Волф: Индивидуалната работа с децата е много ефективна, особено когато за тях се полагат грижи в малки групи. Ранният достъп до институционално образование и малките групи са особено важни за бедните деца, тъй като вкъщи липсват ресурси за развитие на таланта. Позорно е, че Германия си позволява да пропилява таланти.

Проучихме развитието на децата в пет области: език, социални умения, когнитивно развитие, фини и груби двигателни умения. Когато започнахме проекта с четиригодишните деца, установихме, че бедните деца се представят значително по-зле във всички области. Средно те могат да решат само 50% от задачите, подходящи за тази възраст. В хода на проекта успяхме да постигнем значителен напредък в четири от петте области.

ДВ: Доколко е устойчива подкрепата?

Волф: Колкото по-рано започне тя, толкова по-големи са шансовете децата по-късно да живеят без бедност. Важна е добрата социална инфраструктура: места за дневни грижи, услуги за подкрепа и консултиране на семействата, безплатни дейности за свободното време за деца и младежи.

Детската бедност не е провал на родителите. Бедността е резултат от комплексни политически решения. Затова и изходът от бедността трябва да се осигури от политиката: чрез семейни, данъчни, пазарни и образователни политики, насочени срещу бедността, така че родителите да имат доходи, които позволяват на децата да растат в благоприятна среда. Превантивните образователни програми, като например "Ранна грижа за бъдещето", не могат да заместят борбата с причините за бедността, а могат само да се опитат да намалят последиците от нея.

ДВ: Как могат да се подпомагат децата в дългосрочен план?

Волф: Не бива да се смята, че рискът от бедност в Германия нараства неимоверно с третото дете. Поради демографските промени имаме нужда от повече деца. Ако родителите не са в състояние да осигурят добър живот на децата си, макар че са трудово заети, това е политически проблем.

Ако семействата живеят в малки жилища и децата могат да играят само на улицата, те няма да се развиват толкова добре, колкото в семейства, които живеят в еднофамилни къщи и разполагат с голям собствен двор и добри условия за спорт и игра. Ето защо е важно по-бедните деца да получат място в детска градина възможно най-рано и да получават индивидуална подкрепа в продължение на няколко часа на ден от добре обучени специалисти. Образователната политика е много важна, особено целенасоченото насърчаване на езиковите умения на децата. Всяко дете има таланти и трябва да може да ги развива. Богата страна като Германия трябва да има най-голям интерес да даде възможност на децата да водят добър живот, за да усвоят много умения и компетенции.