Много от хората, които са живели в домовете за деца в ГДР все още се борят с последствията от годините на насилие и пренебрегване. Това показва проучване на изследователската мрежа "Свидетелства" под ръководството на Лайпцигския университет.
В рамките на проекта изследователите разговарят с 273 души, 93% от които казват, че са били пренебрегвани физически. 95 на сто от тях пък не са били обрижвани и емоционално. 68 на сто от анкетираните свидетелстват и за физическо насилие, а 54 процента - за сексуални посегателства. "Това са ужасно високи показатели”, казва ръководителката на проучването Хайде Глезмер пред АРД.
Изследването показва още, че 43 процента от живелите в детски домове страдат от пост-травматичен стрес. Един на всеки пет е бил в затвора поне веднъж в живота си, обяснява германската медия. Засегнатите често продължават да се страхуват от държавните институции, властите и лекарите, казва Глезмер пред АРД. Други са отчаяни, когато престоят им в дома вече не може да бъде документиран поради непълни биографии.
Страх от нов престой в дом в напреднала възраст
Чувствата на отчаяние и гняв са често срещани у анкетираните, които обясняват, че не са се чувствали подготвени за живота поради липсата на образователни и социални възможности. Мнозина изпитват страх, че ще се наложи да живеят отново в такъв тип дом, когато достигнат напреднала възраст.
"Важно е, че все още има свидетели, които да споделят за онова, което им се е случило там”, отбелязва ръководителката на проекта пред АРД. Според изследователската мрежа "Свидетелства” между 1949 и 1990 година около половин милион деца и младежи са изпратени в детски домове и възпитателни центрове за младежи в ГДР. Преживяното от тях в тези институции все още не е проучвано в подробности, обяснява се в доклада, цитиран от АРД.
Нужни са повече усилия
Изследователите от Лайпцигския университет, Медицинския факултет в Берлин, Висшето училище "Алиса Саломон" в Берлин и Университета "Хайнрих Хайне" в Дюселдорф призоваха за допълнителни усилия за преодоляване на травмите в "Лайпцигска декларация".
Достъпът до услуги за подкрепа трябва да стане по-лесно достъпен, а властите трябва да осигурят чувствителен подход към травматичните преживявания, пише АРД. Не е възможно обаче изцяло да се реабилитират преживяванията в детските домовете в ГДР, обясняват изследователите.
***
Припомнете си и тази снимкова галерия от нашия архив:
Вандлиц: така се нарича потайното селище, изградено специално за елита на ГДР. Насред гората, далеч от хорските погледи. В селището си имали всичко: магазин, кино, ресторант, тенис корт, басейн. И прислуга във всеки дом.
Снимка: Bernd Settnik/dpa/picture allianceДалеч от народа, далеч от хорските погледи: през 1960 партийната върхушка на ГДР дружно се премества от Берлин в светлото бъдеще - в засекретеното селище Вандлиц. То се намира на 30 км от града и е построено много по-бързо от самия комунизъм - само за две години. Селището отсъства от географските карти, а територията била обявена за... зона за наблюдение и изучаване на природата и дивите животни.
Този стъклопис и до днес може да се види в някогашния дом на едно от тези "диви животни" - Валтер Улбрихт. А предишната снимка е правена през 1987 по време на празненството по случай 75-ия рожден ден на лидера на ГДР Ерих Хонекер, който с помощта на Брежнев успява да измести от поста Валтер Улбрихт. На снимката се вижда част от политическия елит на ГДР, за който е било построено потайното селище.
Две години по-късно ще падне Берлинската стена, а бившите големци ще бъдат помолени да освободят личните си вили във Вандлиц. Още през 1990 година там е открита рехабилитационна клиника. Строят се нови корпуси и здания, но и някогашните партийни вили не остават празни. В бившата резиденция на Улбрихт например отсядат родителите на децата, които се лекуват тук.
Петкилометровата бетонна ограда е премахната, но главният портал е запазен. В тази къща с площ 180 квадратни метра е живяло семейство Хонекер. В селището е имало общо 23 резиденции. Едноетажните имали по седем стаи, двуетажните - до 15. Във всяка вила имало по две прислужници. Само семейство Хонекер имало четири.
Наред с бетонната ограда имало и външен пръстен - жив плет и наблюдателни пунктове. Охранителите, които били основно от специални подразделения, били около 150 души. Те отговаряли и за сигурността на лятната резиденция на посолството на СССР, която също била тук, край езерото.
Преди да се преместят във Вандлиц, високопоставените другари живеели във вили в Източен Берлин. Решението да бъдат преселени извън града било взето няколко години след въстанието от 1953, потушено с помощта на съветски танкове. На новото място можели по-добре да ги охраняват. Отвън вилите изглеждали скромно, но вътре обитателите им се ползвали с всички достижения на капитализма.
В селището имало магазин, лекарски кабинети, басейн, сауна, кино, ресторант, стрелбище, спортна площадка и тенис корт. Всички прислужници имали военни звания, а общият брой на персонала надхвърлял 650 души. Тази снимка е правена в магазина на селището през 1989 година, когато там за първи път можели да влизат и обикновени граждани на ГДР.
В тази къща почти 30 години е живял министърът на държавната сигурност Ерих Милке. Веднага след обединението на Германия историци предлагат селището да бъде превърнато в паметник на тоталитарното минало на ГДР. Идеята им се осъществява чак през лятото на 2017 година. Дотогава на преден план били опасенията, че селището ще се превърне в място, привличащо единствено носталгиците по комунизма.
