Хиляди руснаци напускат родината си, за да избегнат мобилизацията и да не бъдат изпратени на фронта. Редица европейски държави обаче отказват да ги приемат.
Президентът на Чехия Милош Земан се обяви за приемане на руските граждани, които бягат от мобилизацията. "Смятам, че трябва да дадем визи и на тези хора, както дадохме на украинските бежанци", каза Земан. Чешкият държавен глава беше поддръжник на Путин до миналата година, когато се превърна в отявлен критик на руския президент. Призивът му обаче не среща поддръжници в Прага.
Ще бъдат приемани само дисиденти, не и бягащи от мобилизацията. Руснаците, които се опитват да избегнат военната служба, няма да могат да кандидатстват за хуманитарни визи, заяви външният министър Ян Липавски. Той обяснява решението и с опасения, свързани с националната сигурност. "Не може да ни стане цел да пуснем дезертьори да се разхождат свободно из държавата ни. Това би било риск за националната ни сигурност", каза Липавски. "Сред тези хора е възможно да има руски агенти." Чехия спря да издава и туристически визи на руските граждани още от началото на войната в Украйна през февруари.
Дисидентите са добре дошли в Полша
Варшава също повдига въпроса за националната сигурност. Външният министър на страната Збигнев Рау заяви, че е "изключително непрепоръчително" да се приютяват голям брой руснаци в страната както заради сигурността, така и от морална гледна точка. Заместник-външният министър Марчин Вашик предупреди, че сред бягащите от мобилизацията може да има и хора, инфилтрирани от руските разузнавателни служби.
"Не искаме да приемаме руски граждани, които досега са подкрепяли режима на Путин и сега, вероятно защото трябва да идат на фронта, са се превърнали изведнъж в големи демократи и искат да напуснат Русия", каза Михал Дворчик, шеф на кабинета на полския премиер. Но Полша няма да затвори границите си за правозащитниците и активистите, които са преследвани заради политическите си убеждения, заяви близък до премиера Матеуш Моравецки.
Темата поражда разнопосочни реакции в медиите. Либерално-консервативният вестник "Rzeczpospolita" е срещу приемането на руснаци, бягащи от мобилизацията. "Руската статистика показва, че почти 80 процента от населението подкрепя Путин и войната му в Украйна", отбелязва полски коментатор.
Консервативният публицист Лукас Варзеха пък пледира за "прагматично решение". "Да се насърчават войници да дезертират е един от най-старите и най-успешни методи за диверсия. Путин ни поднася тази възможност на поднос", пише той в портала Onet. "Нашата цел трябва да е да отслабим Русия", добавя журналистът.
През септември Полша вече драстично ограничи възможностите за допускане на руски граждани в страната - туристи, бизнесмени, спортисти и хора на изкуството не могат да влизат в Полша. Границите на страната обаче не са херметически затворени - дори за бягащите от мобилизацията или дезертьорите. Онлайн медията "Wirtualna Polska" съобщава, че 32-годишният руснак Александър например лесно е стигнал до Варшава с полет от Москва през Турция и Унгария.
Гърция не допуска дезертьори
Засега руснаци на възраст, на която могат да бъдат изпратени на фронта, не са търсили убежище в Гърция. Те биха опитали да влязат през Турция, а гръцката граница е затворена за всички бежанци от източната ѝ съседка. Ако бягащите от мобилизация руснаци все пак успеят някак да стигнат до Гърция, те едва ли ще бъдат допуснати в страната.
В Гърция се гледа по различен начин само на гръцкото малцинство в Украйна. Повечето хора от това малцинство живеят около Мариупол, в региони, които са окупирани от Русия. Тези хора ще бъдат приети в Гърция, ако пожелаят, дори онези, които отявлено подкрепят Русия.
Вижте и тази галерия на ДВ:
Руснаците бягат: "Не искам да убивам и да умирам в Украйна"
Руснаците бягат. Към съседни държави и към Запада. Протести срещу мобилизацията на Путин има в редица градове. "Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна", казва Игор, избягал в Казахстан. Вижте снимки на ДВ:
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Путин обявява частична мобилизация
На 21 септември руският президент Путин обяви "частична мобилизация". Той обеща, че ще бъдат призовани само запасняци с определени военни специалности, които са служили в армията. По думите на министъра на отбраната Шойгу трябва да бъдат мобилизирани 300 000 души. Те ще бъдат изпратени на война в Украйна.
Снимка: Russian Presidential Press and Information Office/Russian Look/picture alliance
Протести срещу мобилизацията
В много градове в Русия започнаха протести срещу "могилизацията" (от руската дума "могила" - т.е. гроб), както бе наречено изпращането на руснаците на фронта в Украйна. В различни руски градове междувременно са задържани над 1000 души за участие в протестни демонстрации.
Снимка: Alexander Zemlianichenko/dpa/picture alliance
И в Дагестан са против мобилизацията
Дагестан е на първо място по брой на дадените жертви във войната на Русия срещу Украйна. Местните хора - предимно жени - се включиха активно в митинги срещу мобилизацията. В столицата Махачкала се стигна до масов бой с полицията, стълкновения имаше и в град Хасавюрт.
Снимка: Stringer/TASS/dpa/picture alliance
В Бурятия мобилизират особено много хора
След обявяването на мобилизацията се стигна до особено активно набиране на войници в Бурятия и Якутия. От Якутия се съобщава за непропорционално голям брой мобилизирани. В Бурятия, която е на второ място по брой на дадените жертви след Дагестан, връчват призовки дори нощем и прибират дори тези, които не подлежат на мобилизация. Много буряти бягат в Монголия.
Снимка: picture alliance/AP
"Не искам да убивам и да бъда убит в Украйна!"
Руснаците, призовани на военна служба в съответствие с обявената мобилизация, ще заминат на фронта, където по данни на военните анализатори, Русия търпи неуспехи, понася големи загуби, изпитва дефицит на военна техника и на кадри. Тези, които не искат да воюват, са принудени да бягат от Русия. "Не искам да убивам и да бъда убит", казва пред ДВ Игор, който е избягал в Казахстан.
Снимка: Alexey Malgavko/REUTERS
Опашки на границата между Русия и Казахстан
Много от тези, които не искат да воюват в Украйна, заминават за съседен Казахстан. На границата има няколко контролно-пропускателни пункта. Руснаците нямат нужда от виза, за да влизат в Казахстан, поради което по всички гранични пункове се появиха опашки. От началото на мобилизацията за Казахстан са заминали почти 100 000 руснаци.
Снимка: DW
Бягство и към Грузия
Руснаците бягат от мобилизацията и в Грузия. На 26 септември колоната от автомобили, чакащи да преминат границата, бе с дължина 20 км. За момента ограничения за напускащите Русия официално не са въведени, но руските власти възнамеряват да инсталират на граничния пункт "Верхний Ларс" временен мобилизационен център.
Снимка: Olga Smolskaya/SNA/IMAGO
Бягство към Запада
Много от руснаците, които не искат да воюват, бягат от мобилизацията на Запад. До държавите от ЕС е трудно да се стигне заради наложените ограничения за влизане на руски граждани. Съседните на Русия балтийски държави, както и Полша, също поставят пречки пред влизането на руснаците. До ЕС засега все още може да се стигне през Финландия.
Снимка: STAFF/REUTERS
Изпращат в Украйна и неподготвените
От обявяването на мобилизацията насам постоянно се появяват съобщения за лошото материално-техническо снабдяване на армията. По данни на сайта "Медуза" мобилизираните руснаци се оплакват, че ги карат сами да си купуват спални чували и медикаменти, че им дават ръждясали оръжия, и че ги пращат на фронта, без да са изобщо подготвени за военна служба.
Снимка: AP/dpa/picture alliance
"Не взимайте повиквателната!"
"Не взимайте повиквателната!" Правозащитниците отправят този призив към хората, които подлежат на мобилизация. При това засегнат може да се окаже всеки, макар властите да говорят за "частична мобилизация". Президентът на Украйна Володимир Зеленски във видеообръщенията си призова руснаците да откажат да воюват в Украйна, а ако това е неизбежно, да се предадат в плен.
Снимка: Mikhail Metzel/dpa/Tass/picture alliance
Путин се надява да спечели войната
На Запад свързаха решението за мобилизацията в Русия с неуспехите на руските въоръжени сили във войната срещу Украйна. Обявявайки "частична мобилизация", която всъщност не е частична, президентът Путин се опитва да спечели войната, предполагат анализаторите.
Снимка: Sergei Malgavko/TASS/dpa/picture alliance
"Погребалната кампания" на Путин
Мнозина нарекоха обявената мобилизация "погребална кампания на Путин". По официални данни, от началото на агресията в Украйна Русия е загубила около 6000 военни. Тези цифри обаче будят съмнение. По данни на украинската страна и на много анализатори броят на загиналите руснаци стига до 150 000. На снимката: погребението на руския десантчик Владислав Разумов, загинал в Украйна през март.