Вилнюс, вечерта на 29 ноември 2013 година. Демонстранти, предимно млади хора, скандират: "Янукович, подпиши!". Те са образували "жив коридор" от изхода на хотел "Кемпински" до входа на Двореца на литовските велики князе, който в този ден е домакин на срещата на върха на ЕС за Източното партньорство.

Мечтата се сбъдна

Пристигналите от Украйна хора призоваваха тогавашния си президент Виктор Янукович да сложи подписа си под споразумението за асоцииране с ЕС, на което Москва всячески се противопоставяше. Янукович не подписа документа. Последваха демонстрации в Киев, брутално полицейско нападение над импровизиран лагер на протестиращи студенти, а след това протестите на Майдан, бягството на Янукович от страната, анексията на Крим, военните действия в Донбас и пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна.

11 години по-късно мечтата на демонстрантите от Вилнюс не просто се сбъдна - в онази ноемврийска вечер те не можеха и да мечтаят, че на 25 юни 2024 година Украйна, заедно с Молдова, ще започне преговори не за партньорство, а за присъединяване към ЕС.

Преговорите може да продължат години и дори десетилетия, имайки предвид състоянието на икономиките и на държавните структури, корупцията и необходимостта от привеждане на законодателството на двете страни в съответствие със стандартите на ЕС. Но политическият символизъм на началото на диалога с Киев и Кишинев е трудно да бъде надценен. Въпреки агресията на Путин срещу едната страна и наличието на руски войски и сепаратистко образувание в другата, ЕС казва на украинците и на молдовците: "Вие сте достойни да бъдете с нас и ще бъдете с нас".

Ако си припомним неотдавнашното признаване на статута на Грузия като кандидатка за членство в ЕС, можем да кажем, че Общността е взела принципното решение да отправи политическо предизвикателство към Путин. Също символично само ден по-рано Брюксел пусна в действие нов пакет санкции срещу Русия.

В известна степен това е дори по-драматично за Русия, отколкото присъединяването през 2004 година на балтийските страни към ЕС (и НАТО). Тяхната окупация от Сталиновия СССР никога не е била поставяна под съмнение. И въпреки недоволството на Москва, преговорите за присъединяване и решението за прием на балтийските държави дойдоха в момент, когато отношенията между ЕС и Русия процъфтяваха и никой не можеше да си представи възникването на режим като сегашния.

Инструментите на Путин: шантаж и пропаганда

Руското ръководство ще се опита да отговори на новото предизвикателство от страна на ЕС. Но как? От години то измъчва Украйна и ще продължи да го прави максимално брутално. В новите условия не е изключено Кремъл да окаже натиск спрямо властите на т.нар. "Приднестровска молдовска република" и да поиска включването ѝ в състава на Русия, опирайки се уж на желанието на самите жители на Приднестровието. Още повече, че в този регион живеят над 200 000 притежатели на руски паспорти.

Но тук възниква проблем. Първо, Кремъл не може ефективно да контролира територията на Приднестровието поради географското му разположение. Руският гарнизон там е малък и макар Молдова да няма сили за война, нейното ръководство може да се обърне за помощ към правителството на съседна Румъния, която е страна членка на НАТО. В Молдова живеят около 1 милион души с румънско гражданство. Букурещ би имал сериозни основания да подкрепи Кишинев и да окаже съдействие в организацията на ефективна блокада на Приднестровието.

Второ, което може би е дори по-важно - в Тираспол може да не се намерят достатъчно хора, готови на тази стъпка. Тъй като Приднестровието е част от територията на Молдова, местният бизнес се ползва от предимствата на асоциирането с ЕС, включително разкриването на фирми на територията на Общността. Мнозина не биха искали да загубят това.

В Гагаузия, друг от молдовските региони, сепаратистките настроения също са силни, но на местните сепаратисти, поддържани от Москва, не би им се удало да си осигурят суверенитет - отново по географски причини.

Какво може да се очаква

Това, което със сигурност може да се очаква от Кремъл, е възможно най-мащабната и продължителна пропагандна кампания в самия ЕС, насочена към дискредитиране на идеята за еврочленството на Украйна, Молдова и Грузия. За тази цел Кремъл ще използва съюзниците си сред по-радикалните партии и политици - както леви, така и десни.

Впрочем, всички са наясно, че пътят на двете страни към ЕС ще бъде дълъг. Тази тема, за разлика например от миграцията от Близкия изток и Африка, не е така актуална за гражданите на ЕС, че да разпали толкова разгорещени дебати, които да окажат реално влияние върху политиката.

Така че 25 юни ще стане исторически ден. Колкото и дълго да продължат преговорите с Украйна и Молдова, ЕС ще направи решителна (и решаваща) крачка към навлизане в постсъветското пространство. В известен смисъл на този ден Съветският съюз окончателно ще умре.

*****

Вижте и това видео: