Ясен Попов посреща новата учебна година в центъра на Осака, Япония. Филолог, преводач и преподавател по английски език - той се включва онлайн с шестчасова разлика във времето, за да поздрави учениците си от частната гимназия "Райко Цончев" в Добрич. Неговата мотивация - да им покаже "друг свят, от който може да се научи много". Без обаче да го идеализира.

Попов прекарва година в академичен обмен в Токио, а след това участва и в световното изложение ЕКСПО 2025 в Осака. Събитие, до което се докосва като част от екипа на българския павилион, който разказва за България отвъд вече известното в Япония кисело мляко.

Очакванията са изложението да бъде посетено от над 28 милиона туристи между 13 април и закриването му на 13 октомври. Попов е убеден, че след това иска да се върне обратно в България и да бъде културен посланик между двете страни. А крайната му цел е "Добрич да се побратими с град в Япония".

Пътят до Япония и обратно

След като завършва Езикова гимназия "Гео Милев" в родния си град, Попов решава да се предизвика, като избира да учи "Японистика" в Софийския университет "Климент Охридски".

Три години по-късно това предизвикателство го отвежда в Токио, където научава езика още по-добре. И го среща с живота там в пълнота - от влаковете стрела "Шинкансен" и говорещите електроуреди, през разнообразието на аниме и манга културата, до евакуация от земетресение с магнитуд 7.6 по Рихтер в първия ден от 2024 г. Природно бедствие, за което са го подготвили "още в деня за ориентиране в университета", разказва той.

След края на образованието той избира да се върне в родния Добрич, където "учителската професия го намира сама". Там започва да споделя преживяното - разказва за живота в Япония в регионалната библиотека, преподава частни уроци по японски, организира ателиета за оригами и калиграфия с ученици.

"По-малките се интересуват от аниме и манга, а най-големите искат да знаят за музиката, храната и кимоната", разказва той. Старае се да разграничава поп културите на Япония и Южна Корея, както и винаги да прави препратки с България.

Макар да е решен да остане да живее в Добрич, честите въпроси на учениците му за Япония го карат да се замисли за всичко, което не е успял да документира от живота там. А възможността да поправи това не закъснява.

ЕКСПО 2025 в Осака

Айфеловата кула в Париж, Атомиумът в Брюксел или фонтаните на Монжуик в Барселона - някои от най-известните монументи в света се раждат именно на световните изложения. Алеко Константинов разказва за тях още през 1893г. в "До Чикаго и назад", а за японците написва, че са "страшно напреднали".

Днес, повече от 130 години по-късно, всеки посетител на световното изложение в Осака може да потвърди това. Построено на изкуствен остров, световното изложение събира над 160 държави и международни организации под мотото "Проектиране на бъдещото общество за нашия живот". А дървеният ринг, който опасва павилионите, е признат за най-голямата дървена структура в света.

В непосредствена близост до ринга се намира и българският павилион, който дава възможност на студенти от България да работят в него в продължение на месец и да живеят в центъра на Осака, като групите се сменят между април и октомври. Един от избраните да представят страната пред туристите е Ясен Попов, който не е подозирал, че лятната му ваканция ще приключи точно във втория по големина японски град.

Екипът, в който той участва, отговаря за поддръжката на павилиона и работата с туристите до 20 септември. "Ротационният принцип дава повече възможност на студенти да получат достъп до Япония", разказва той и допълва, че ЕКСПО 2025 му е дало възможност да преживее страната по нов начин.

Въпреки че официални данни за броя туристи, посетили българския павилион, липсват, Попов казва, че интерес към България определено има. И на него не пречат огромното разнообразие на форума и големите опашки пред павилионите.

Създаден от японска компания по проект на архитект Хирото Кобаяши, павилионът е изграден с изцяло екологични материали. Той се намира между тези на Сингапур и Нидерландия, в една зона с Италия и Обединеното кралство и е разположен на площ от 376 кв. м. Интериорният му дизайн е дело на арх. Мария Господинова, Искрен Кръстев, проф. д-р Мира Каланова, Страхил Йорданов, Марин Димитров и Марин Петков от MP-Studio, организатори на фестивала на светлините Lunar.

"Лакто-Чан" и бактериите

А в сърцето на концепцията са поставени бактериите. Същите бактерии, които правят българското кисело мляко толкова популярно сред японците след участието на страната на първото световно изложение в Осака през 1970 г.

"Ако работим заедно, както бактериите - можем да изградим устойчиво бъдеще, от нас зависи това", казва Ясен Попов и допълва, че целта на павилиона е да надгради представата на България сред японците, които са и основните посетители в Осака.

И ако в павилионите на другите държави могат да се видят автономни роботи, летящи коли, дрехи, генериращи електричество, иновации или представители на най-известните им компании, то българският впечатлява със своя замисъл и своите технологични решения.

В началото на посещението туристите биват посрещнати от маскота лакто-чан, препратка към името на бактерията от киселото мляко. След това те се запознават с видеоматериали от множество монитори, които показват културното и историческото наследство на България. Във втората част от тура посетителите влизат в зала, в която стават свидетели на 360-градусова имерсивна прожекция, която завършва с анкета за това кои според тях са трите най-важни житейски ценности.

Инсталацията се променя на база на отговорите и показва различни картини, които следващите посетители ще видят. Крайният резултат се променя постоянно. "Ако една група откаже да попълни анкетата - следващата няма да види нищо", казва Ясен Попов. За него, посланието е директно: "Ако бездействаш - някой друг ще понесе последствията".

В посещението на павилиона се преплитат българската и японската култура - тънките въжета, спуснати от фасадата на сградата, символизират българските шевици, а червените и белите цветове в павилиона са препратка както към мартениците, така и към японското знаме.

Българският павилион е и място, което събира бизнес и политически представители, сред които и принцеса Такамадо от японското императорско семейство. Посещават го и местни, които са живели в България. Сред тях е и семейството на Одзава - японец, който е работил в текстилна фабрика в страната, а дъщеря му, също родена там, още помни българските детски песни.

Куфар, пълен с истории и впечатления

Изборът на по-голям павилион, част от инвестицията от общо 6 697 200 лв. за участието на България в изложението, както и това в него да работят студенти, има за цел да утвърди туристическия бранд на България, макар бюджетът да е по-малък от този на съседните Румъния и Сърбия. Именно Белград ще бъде домакин на специализираното ЕКСПО 2027.  

"Дори и с вероятно по-малък бюджет от този на други павилиони, смятам, че ЕКСПО 2025 е уникална възможност страната да види, че има смисъл от подобни инвестиции", казва Попов, който споделя, че японците се вълнуват много от розовото масло, екотуризма, но и от кирилицата. А тези, които вече са посещавали България, остават силно впечатлени "от усещането, че са свободни да бъдат себе си".

За младият учител краят на приключението в Осака идва с предаване на наученото на новата група студенти, които ще закрият павилиона през октомври. Всяка част от него ще бъде рециклирана или използвана отново, а площта около ЕКСПО 2025 ще бъде превърната в интегриран курорт с казино, хотели и места за забавление.

За Ясен Попов предстои завръщане в Добрич, където да представи преживяното на своите ученици. И да им разкаже за всичко без розови очила - от поскъпването на цените, през демографските проблеми, до оставката на втори министър-председател в рамките на три години. Но и с желанието да привнесе японския дух за "иновации, уважение между хората и самоконтрол" в средата си. Стъпка по стъпка. "Искам чрез интереса си за Япония, учениците ми да разберат повече дори и за България, да разширят своя кръгозор", обобщава той.

***

Вижте и тази история от нашия архив: