Добре дошли в най-новия свят. Той далеч не е само Тръмпов, нито непременно китайски, камо ли пък Путинов. Това е светът на културата на силата. По нещо далечно прилича на контрареформацията от 17-ти век, към която се числят и съответните религиозни войни. Един от основните му реквизити е де факто отмяната на серия демократични практики, трудно завоювани в историята и някак до скоро смятани за основата на западния свят - включително нашия европейски, включително англосферата.
Как Тръмп обяви война на самата идея за Запада
Ами не. Доживяхме голям културен шифт, при който предполагаемите лидери на демокрацията, начело с Доналд Тръмп, са ѝ обявили негласна война. Забележете - в момента на възможно най-хубавия и някак епикурейски живот в Първия свят. И сега сме изправени пред наистина немислимото. Новата американска стратегия за сигурност, въпреки вътрешните си парадокси и апории, всъщност означава културен разлом на Запада и въобще на идеята за северноатлантическо, дори без да обсъждаме подробно стратегическия опит на Тръмп да си присвои каквото си иска, начело с Гренландия.
Това с Венецуела не е сложно, макар че за нас, които помним либералното възмущение в западния свят от онова, което Рейгън направи с Гренада през 1983 година, ни прилича на същото. И да, ето това е културата на силата, време е да поговорим за нея - че тя често се маскира като стратегическо преокопаване, но всъщност отменя редица обичайни и морални норми в международното право. Днес е Венецуела, утре ще е Гренландия, вдругиден - Мексико заради накрокартелите. И това по някакъв начин и по аналогия сякаш "оправдава" чудовищната агресия на Русия срещу Украйна в очите на големи групи хора. И евентуалната такава на Китай спрямо Тайван, който е сякаш най-умната страна на света, основана от китайски оцелели аристократи умници, които в момента произвеждат чиповете за всичко на света.
Моралният ни прецепт е силният да не може да мачка слабия
Разбира се, нас най-много ни интересува Европа, която сякаш изостава в тази игра на нови империи - или пък определени сили я карат да вярва, че изостава. Ако приемем, че Тръмп е обявил световна война на демократичните практики, единственият техен бастион и пропонент си остава Западна Европа, с подчертаване на "Западна".
Ако наистина ще говорим за нова култура на силата, би трябвало да повикаме на помощ поне двама колеги - Стейси Годард от Уелсли Колидж и Ейбрахам Нюмън от Джорджтаунския университет. Те хем говорят като мен за културата на силата, хем я наричат "нов роялизм": нещо като нова глобална система, доминирана от бясното съперничество между нови крайнодесни "силови" лидери и техните бизнес-хиперелити, особено технологичните. Целта, както винаги, е максимални печалби, но като че за пръв път западният тип държава - Тръмповата - се обединява с едрия бизнес.
И какъв всъщност е "шифтът" и как ни засяга нас в България? Политици, които уж внимаваха за гражданските нагласи, вече сякаш имат "лиценз" за културата на силата. Скучно ми е да обяснявам за Орбан или новия чешки адепт на въпросната култура Бабиш, но искам да напомня нещо суперважно: Моралният прецепт на либералната демокрация и цивилизованото общество беше да спира силните да мачкат слабите. Самата демокрация, особено американска, беше построена още от края на 18-ти век върху въпросния прецепт.
И сега изведнъж сме в свят, в който всичко това сякаш е отменено от Тръмп. Заплахите му срещу Колумбия, Мексико, Гренландия и т.н. са де факто заплахи срещу предполагаемия демократичен и световен ред на удържане. Де факто срещу самата западна цивилизация, не преувеличавам.
Културата на силата не може и няма право да ни управлява
И това важи и за нас. Хайде пак: моралната цел на западната цивилизация е да не допуска най-богатите, които далеч не само у нас вероятно са станали такива чрез измами и държавни поръчки, да доминират. Да доминират не просто дискурса в медиите, който спокойно може да бъде купен, но най-вече този във Фейсбук, където, както сами знаете, мнозина са подведени от липсата на факти. Но са огромна сила, която решително иска културата на силата и която, уви, влияе пряко дори на националните медии.
А защо културата на силата е опасна? Защото съвсем лесно а) си намира pliant majority, т.е. съмишленици, б) губи по точки от българо-руския наратив на спомените, но в същото време ползва националистическия наративи в), което е най-важно, се базира на безсилието на масите.
Последното дори мога да го отведа до Кант, но за това друг път.
Единствената ми надежда тук е, че сте ме разбрали как културата на силата не може и няма конституционно право да ни управлява, но всъщност го прави и сега наново ще го направи.
Хайде така: ако не искаме културата на силата и на дебелите там, да гласуваме против тях.
В противен случай се превръщаме в селянина Санчо Панса, който справедливо вика: Ама ваша милост, вие сте луд, така не става, хората не ви харесват.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.