ДВ: Проф. Станчев, Съветът за икономически анализи публикува анализ за икономическите ефекти за България от присъединяването към еврозоната. Изброени са четири фактора, които мери този Съвет: ефектите върху инфлацията, търговската интеграция, капиталовите потоци и лихвените проценти. Бихте ли обяснили на разбираем език тези фактори?

Красен Станчев: Тези фактори са така наречените "количествени" или проверими критерии за членство в еврозоната. Първият е свързан с инфлацията - тук имаме позоваване на тревогите на българското общество. Дава се традиционното обяснение: че практически няма такива негативни ефекти, породени специално от влизането в еврозоната.

ДВ: Тоест, подготовката за еврозоната няма общо с инфлацията?

Станчев: Напротив, еврото може да има и положителен ефект върху цените, какъвто донякъде видяхме в Хърватия. Колкото до втория фактор, търговската интеграция: това са ползите от намаляването на пречките пред търговията. За България това ще има много положителен ефект поради една много проста причина: някои местни монополи ще престанат да действат.

На трето място авторите споменават още нещо, което не е ново. Писали са го и други автори. За мен е много важно да се види какъв е ефектът от управлението на банките в България и управлението на банките в еврозоната. Най-съществената разлика е следната: минималните задължителни резерви в България са 12% от кредитния портфейл на банките, докато в еврозоната е само 1 процент. Авторите се опитват да оценят какъв би бил рискът за България, ако тези пари изведнъж се освободят. Рискът според мен не е тривиален. Според тях българските банки ще дадат на депозит своите средства в Европейската централна банка (ЕЦБ), откъдето ще получат ресурс с доста изгоден лихвен процент - 3,5%. Такъв лихвен процент няма как да има по друг начин. Разликата между 12 и 1 е много голяма, тя е 12 пъти и българските банки може да се изкушат да дават кредити относително бързо и без много да мислят какво точно финансират.

ДВ: Но нали ЕЦБ ги контролира?

Станчев: Тя и в момента контролира основните пет български банки, тъй като България е част от банковия съюз. Въпросът е какво се случва, когато - тук стигам до четвъртия критерий - се получи залпово облекчаване на възможностите за финансиране на правителствени проекти и за всички страни имаме увеличаване на държавните дългове, макар и несъществено. Това вероятно ще се случи на България, въпросът е за какво отиват тези пари. В доклада, за който говорим, не се споменават обаче някои други рискове, например рисковете от управлението на самата еврозона, включително и на дълговете. Друго нещо, което е специфично за България: страната трябва да се справи с организираната престъпност и корупцията, да наложи върховенството на закона. Защото, както казва комюникето на ЕЦБ, това е много важно за финансите и разплащателната система на страната. Тоест, трябва да се имат предвид специфичните български рискове и общите рискове в еврозоната.

ДВ: В този анализ се натъкваме на едно изречение, което на пръв поглед звучи тревожно: "еднократно първоначално увеличаване на ценовите нива" след въвеждането на еврото. Какво означава това?

Станчев: Има се предвид, че има превалутиране и специално в областта на услугите - ресторанти, хотели и т.н. - е възможно да има по-залпово изравняване. Но при прегледа на всички цени и цялото ценово равнище това се оказва съвсем несъществено, така ще бъде и в България. Но тук има още институционални неща, които не се разглеждат в доклада. Например: функционирането на пазара на труда, който в България трябва да бъде усъвършенстван по някакъв начин. Включително и за да се намали сивотата в ресторантьорския бранш. Казано другояче: Кодексът на труда, а не еврото е проблемът, когато става дума за сферата на услугите в България.

ДВ: Добре, какво можем да кажем под черта: добро решение ли е да се въведе еврото в България?

Станчев: Трябва да отговоря малко по-дълго. Когато става дума за участие във валутен съюз, ние трябва да гледаме не само страната, която се присъединява, но и перспективите за самата еврозона. Допреди две години тези перспективи бяха по-лоши, но после политиката на ЕЦБ постепенно започна да се връща към изискванията на договорите за функциониране на Европейския съюз. Тоест, основната мисия на ЕЦБ е поддържане на стабилност на цените, контрол над инфлацията и паричната маса. В същото време в ЕС има безкрайно много елементи на централно регулаторно планиране, които създават рискове и увеличават правителствените разходи. След което правителствата се опитват да влияят върху ЕЦБ и върху националните банки да увеличават паричната маса. Тоест, ЕЦБ трябва да следи да не се печатат повече пари, отколкото има нужда икономиката. Това беше проблем до 2021 година.

ДВ: Това беше дългият отговор. А краткият? Да или не?

Станчев: Краткият е, че тази негативна тенденция, която се забелязваше до 2021 година, сега е убита в ЕС и според мен има движение към връщане към принципите на управление на ЕЦБ - и тези принципи много приличат на принципите на управление на икономиките с Валутен съвет, каквато е България.

ДВ: С други думи, въвеждането на еврото е добре за България, така ли?

Станчев: Да, мисля, че е добре за хората и за фирмите в България. Първоначалните критерии, които изброихме: стабилни цени, ниски лихвени проценти, предвидимост, ниски разходи за осъществяване на бизнес, по-голяма икономика - всичко това е много добре. И смятам, че България може да се справи с членството и с вътрешните си проблеми по-добре, стига те да бъдат осъзнати и добре разписани.

ДВ: Накрая един страничен въпрос, свързан с българското евро. Управителят на БНБ предложи на гурта на българските монети да пише "Боже, пази България". Но не е ли това неприемливо за хората, които не вярват в Бог? Не трябва ли парите да са религиозно неутрални? Или пък поне да пише "Боже, пази България и другите страни от еврозоната"?

Станчев: Съгласен съм, че парите трябва да бъдат неутрални. Всъщност мотивът за този предварителен дизайн на монетите е копиране на монетната политика при възникването на щатския долар: "In god we trust". Тогава повечето хора наистина са вярвали в Господ. И сега също много хора вярват, но не чак толкова много. Между другото, етимологията на думата "Бог" е "участ", донякъде "късмет"…

*****

Вижте и това видео от архива ни: