Едно от най-трудните неща на тоя свят е човек да се въздържи да възкликне “Аз казах ли ви?”, когато развоят на събитията докаже правотата му. Но, както стана и с изборите, самите събития понякога са толкова банално предвидими, че дори не се иска акъл, за да предугадиш какво ще стане. Особено ако си видял какво е ставало. Няма нужда да си умен, достатъчно е да не страдаш от онази особена, самопричинена слепота, от която страдат партийните хардлайнери и дори се гордеят с нея, бъркайки я с принадлежност към някакво колективно Добро.

"Сега не е моментът"

Моята критика към ПП-ДБ беше съвсем ясна. Именно затова доведе до потрес най-екстремните им поддръжници. Упоритото отричане на една очевидност винаги води до потрес. А в последната си колонка аз писах за нещо наистина очевидно - че това вживяване в “Ние сме добрите, ние сме от правилната страна и следователно не можем да сбъркаме”, ще им изяде главите. И то им ги изяде. PR катастрофите, които са естествен резултат от тази делюзия, няма да спрат, преди да се случи някакво, колкото болезнено, толкова и необходимо осъзнаване. Писах и че за разлика от Петер Мадяр в Унгария, който отиде при хората, тук нашите просто се сърдят на хората. И какво стана? Разсърдиха се на мен.

Трябва да призная, че рядко обръщам внимание на коментарната секция под текстовете ми, независимо дали преобладават похвалите или плювните. В известен смисъл е все едно. Разговорът не е мой, той принадлежи на читателите и така трябва да си остане. Но този път определени симптоми нямаше как да не ми направят впечатление. Най-шумните партийни глашатаи не усетиха, че партията им неминуемо ще се раздели и, вместо нея, те се обединиха (във възхитителен синхрон) да ме громят, че всъщност аз се “правя на добър” и претендирам за морално превъзходство с подобни текстове. Това, че няма логика на Земята, която да води до такъв извод от написаното, не само не ги спря, а ги окрили. Дотук добре, можеше да се очаква.

После се започна, че “изпълнявам поръчка”, защото съм написал каквото съм написал баш преди изборите - а може би трябваше да помоля Петер Мадяр и цяла Унгария да отложат своите избори, та да направя паралела с тяхната ситуация малко по-късно? Здраве да е, това също можеше да се очаква. Случвало ми се е неведнъж. Преди време, когато направихме онова видео по есето ми “Българко селфи” и пак бяха избори (то кога не са?), причудливите същества от страната на троловете, демек Другата Страна, веднага се втурнаха да ме обвиняват, че правя “предизборна поръчка” в точно изчислен момент. Нищо, че тоя текст го бях писал няколко години по-рано, посред пандемията.

Впрочем, моя милост фигурира и в оня нелеп списък на “вредните за България интелектуалци и артисти”, помните ли го? Списъци бол - мине се не мине и попадаш в поредния. Какво да се прави, някои пишем книги, добри или лоши, но все пак книги - а други пишат списъци. Комсомолското усилие, съсредоточено в направата на един “списък с вредни лица”, винаги ме е изумявало, независимо кой го съставя. Откъде цялото това старание? Кой трябва да го забележи и възнагради?

Нищо от това обаче не е главното. Всичко, което се излива ad hominem срещу една теза, може да мине или за виц, или за въздишка - и двете причинени от безсилие.

Най-интересна и важна от клинична гледна точка беше третата реакция към критиката ми. Без грам ирония, с непоколебима сериозност се изказваха мисли, които дори не могат да попаднат в главата на човек с демократични убеждения. Тоест, самата антидемокрация говореше от “демократични” позиции - казваха ми, че “сега не е моментът” да се пише критично за ПП-ДБ, понеже така ще навредим на великото дело и ще попречим на победата; че трябва стратегически да се изчака за след изборите; че дори да имам “принципни основания”, трябва сега да се въздържа, а после вече ще се критикуваме свободно, както би трябвало да бъде. После, по-късно, само не сега. Само недей да говориш в този момент - нищо, че ти гласуваш и като избирател повече от всеки друг имаш право да ги критикуваш и държиш отговорни. Точно сега ти не трябва да знаеш много. Просто не бъди свободен днес. От утре пак ще бъдеш. Дал си гласа си, мерси, но не искаме да ти се чува гласът.

Усещате ли колко издайнически е този патос? Той първо показва, че инстинктивно приемаме демократичната формация за ужасно слаба и уязвима. И второ, по-важно - показва, че твърде много хора сами са скъсали с демокрацията в главите си. Те нямат нужда от нейните основополагащи принципи. Те презират самата свобода, залегнала в нея, и с радост биха я заменили - вече са я заменили - с чувството за принадлежност.

Кой излезе виновен

Със същата степен на сериозност се издигна и тезата, че аз и хора като мен направо ще са виновни за поражението, което се задава. Не за друго, ами защото сме писали статии. Вие май не разбирате - оказва се, че за разпада на демократичната идея в България е виновен Иван. Ванката. Персонално. Попитах един такъв коментирал дали все пак е възможно, съществува ли някаква минимална вероятност, чисто теоретично… ПП-ДБ сами да са си виновни за нещо? Каквото и да е? Не ми отговори. И според мен не ми отговори не защото няма отговор, а защото отговорът е очевиден - не, не съществува такава вероятност. Невъзможно е ПП-ДБ да са виновни за нещо.

И ей затова стана, каквато стана.

Уважаеми, вие малко се оплескахте.

И досега не знам дали отговорността за това е повече ваша, или на лакеите, които неусетно възпитахте. Че вие се самообявихте за “добрите сили” - самообявихте се. Оттам нататък всичко е възможно, защото всичко е оправдано. Нали е за добра кауза? С всеки можеш да се сглобиш, всекиго можеш да изпереш. На годините бързеят всичко отнася. И доброто най-сетне зазлява. Коалираш се вече и ти със врага си. Неусетно почти, все така става.

Ние протестирахме по площадите заедно с вас. Не, по-правилно е да се каже - вие протестирахте с нас. А сега, когато си позволим да ви критикуваме, ни обвинявате, че работим за лошите - за тия, срещу които сме протестирали. Сериозно?!

И продължавам да не знам и се питам - вие ли се издънихте повече, или вашите апологети? Интелектуалци, които се редуцират до партийни говорители? Артисти в листи? От първокурсници до пенсионери - всичко живо с политическа амбиция? Разбираемо е това да се случва при другите, при ония, срещу които протестираме, защото за тях цял живот политиката е кариера. За вас трябваше да е служба - в услуга на обществото, не на партията. Да не ме разберете погрешно.

Интелигенцията на една страна никога, за нищо на света не бива да съвпада с чиновничеството на тази страна. А камо ли с партийния апарат.

Оня ден минавам през подлеза на Софийския и гледам човека с книгите - пак си ги е наредил на самия парапет. И гледам едно червено томче, речи и доклади на Тодор Живков с покъртителното заглавие “Партията е вярна на своите верни съюзници”. И си викам, колко е хубаво да е пролет, ти да се прибираш при жена си и детето си през подлеза на Софийския и никоя партия да не ти е вярна. И ти да си верен на жена си, а не на партията.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.