Разговор за медийната грамотност с доц. д-р Жана Попова, преподавателка във Факултета по журналистика и масови комуникации в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”. Въпросите към нея зададе Еми Барух:

Според Индекса за медийна грамотност за 2026 г., публикуван от Институт „Отворено общество – София“, България се намира в четвъртия, предпоследен клъстер, където са държавите с ниска устойчивост към дезинформация. Да се опитаме да дефинираме понятията: Какво означава медийна грамотност, как и кога се формира способността на хората да се справят с потока от информация?

Доц. Жана Попова: Може би е много радикално като мнение, но не мисля, че някой може да каже, че има тази способност. Медийната грамотност, която ни учи да преценяваме кой ни говори в момента и какво ни разказва, следва да бъде част от цялото ни образование. Не да се добавя отделен предмет в учебната програма. До съвсем скоро в учебниците по литература, например, се споменаваше само един източник - интернет. Не може по този начин да убиваш автора! Години наред възпитаваме хора, които казват - научих това от интернет. Това се отнася и за останалите предмети. Учебниците по география, по физика и пр. могат да започнат да учат децата как да търсят информация в интернет, а не да имат умението да я запаметяват. Няма как да очакваме ученици в пети клас да учат термини за университетско ниво. Стефан Цвайг пише, че голямата грешка на германците преди Втората световна война е самозаблудата, че прекрасното им образование ще ги предпази от грешки.

Това достатъчно ли е за да се ориентира човек в медийния поток?

Доц. Попова: Това са подстъпите към медийната грамотност . Не можем нито да очакваме, нито да искаме от хората всеки път да проверяват информацията от различни източници. Това не им е работа. До преди няколко години това беше работа на журналистите. И една голяма част от тях си я вършеха добре. В момента обаче медиите са изключително отслабени. Отслабено е и образованието. Това не е само български проблем. Нито една държава, включително САЩ, които са най-големият научен център за разработки, не знаят какво да правят с младите си хора. Даваме Финландия като пример за най-добро образование по една проста причина - образованието е използвано, за да се намали алкохолизма в страната и да се задържат финландците във Финландия. Целият модел на разкрепостеност, на отсъствие на тестове е за да задържиш едни хора, които имат богат набор от възможности да избягат на по-топло място. България има същия проблем - ние също трябва да задържим младите хора в страната. И ако не се сетим да използваме образованието, децата започват да се убиват помежду си. Вижте само за какво използваме знанието – казваме на децата в 7 клас: „Ако учиш, ще отидеш в добро училище“. А другите деца? Наказваме ги, че в 7 клас не са отличници с отиването в лошо училище. А защо въобще допускаме да има училища, които повече приличат на затвори и са „лоши училища“? По-голяма част от нашите учебници са написани на език, който нито родители, нито деца разбират и понякога безпомощни родители нямат общ език с децата си. През властта на учебниците някой непрекъснато натяква на хората, че са глупави, неучещи, мързеливи, а видяхме, че има и много будни млади хора. Значи трябва да работим те да са повече. Защото е много удобно да имаш маса от хора, на които си внушил, че са глупави граждани. Момчета, като т.нар. от някого „локали“ , никога няма да посмеят да гласуват на избори, защото някой им е втълпил, че са толкова тъпи, ако нямат фюрер, че ще вземат да направят грешен избор. Сбъркан е и моделът на общуване между родители и учители. Не може с емотикони в електронни дневници да се съобщава, че детето не се справя с някакъв проблем или че се чувства добре. Първото нещо, което трябва да направят следващите управляващи, е да премахнат самоописанието на учителите и попълването на бланки. Трябва да помолим учителите като общество да върнат разговорите с родители, защото и децата, и родителите имат нужда да говорят как да се справят с физиката, историята или дори с родния език, за да не разбират погрешно информацията. А самите учители как разбираме дали се справят с всяка новост в интернет, как се чувстват?

Ако се опитаме да подредим проблемите, довели до позицията на България в скалата за медийна грамотност, къде ще разположим журналистите?

Доц. Попова: Властта изгони журналистите. През 1990-те години парламентарната ни демокрация държеше на това репортерите да се срещат с депутатите. В момента това е невъзможно. Репортерите получават преразкази на нещо изпратено от народните представители. Свидетели сме на преобръщане на логичния процес на общуване между този, който дължи отговори на обществото, и журналиста, който пита от името на обществото. Пеевски кани репортерите. За Борисов да не говорим - той пък кани директори на медии. Това обезсмисля ролята на парламентарния репортер. В Министерския съвет още от преди 5 години са оставени само операторите. Това не е нормално.

Единственото лекарства срещу дезинформацията е много просто – добре написана и проверена информация от журналисти. Ако си оправим журналистиката и имаме поне едно място, в което новините са направени за хората, а не в нечий интерес, ще сме място, в което не говорим за медийна грамотност. Защото това е ниското ниво на употреба на знанието. Можем да използваме добре написаната информация, за да си мечтаем на общ език какво искаме да постигнем тук, в тази страна, сега.

Публиката получава опростена, непълна, изкривена картина за случващото се наоколо. Още по-тежко става, когато говорим за нахлуването на Тръмп във Венецуела например или за войната на Путин срещу Украйна . Какво означава да намерим източник, на който да се доверим? За Украйна се говори като за някаква конструкция, а Украйна не е единна, там има икономически и политически сили, които имат медии, чертаят и бизнес разделението, и политическото разделение, но тези нюанси остават неразказани, неясни. Така работи пропагандата.

Правите връзка между медийната грамотност, пропагандата и манипулациите.

Доц. Попова: Ние обиждаме хората, че не разбират или че вярват на всичко. Но как да се справят с послания, които се променят до края на деня. Този, който в момента се изживява като властелина на света, днес казва едно, утре казва друго. Другият “властелин” живее като император и обезобразява някакви хора за цял живот в една безсмислена война. Всичко това го гледаме като наблюдатели. И слушаме в новините дистанцирана хроника на трагедията. Как е възможно да стоиш като неутрален наблюдател в емисията новини на телевизионния екран, когато гледаш, че убиват хора в Украйна? Пропагандата разчита на един прост и затова действащ принцип – винаги има едно нещо, което е вярно. Това кара хората да повярват и на неверните внушения. С истинската журналистика е обратното – дори да объркате една незначителна подробност, дори един надпис да е сгрешен, хората не вярват и на другата част от съдържанието, колкото и журналистът да мисли, че е убедителен.

Има ли полезен ход Факултетът по журналистика след като знаем, че утрешните дипломирани журналисти ще работят в същите условия - без достъп до депутатите, до министрите….

Доц. Попова: Много е тежко да го кажа, но все повече си мисля, че ние обучаваме журналисти, които няма къде да отидат да работят. Идва краят на медиите. В правилника на няколко телевизии няма думата „журналист“. . Отношенията в редколегията се учат в университета, а не си ги измисля всяка фирма. Представяте ли си лекарите във всяка болница да кажат – прекият началник измисля правилата, по които оперираме! Защо тогава учат за тази професия? Идеята на редколегията е, че аз може да не се интересувам от проблемите на майките с деца в детските градини, но друг колега е много близо до тези проблеми, трети знае какво преодоляват хората, които се сблъскват с държавния натиск на здравната каса и т.н. Затова е важно да има журналисти от различни поколения, от различни малцинства и групи. Ние за това въобще и не питаме – не водещи, не да ги видим и да се успокоим, че са там, а хора всекидневно мислещи какво е важно да не пропуснем. Ако това оправим в медиите, няма нужда децата да носят още един учебник по медийна грамотност в училище. Следващият фактор е смъртта на авторовата свобода. Когато тези две ценности са убивани постепенно, медиите изчезват, превръщат се в платформи. Ние сякаш преподаваме в момента мъртва професия.

Дотук говорехме за средното образование, но както медиите са превземани, така са превземани и университетите. Политиците изобщо не са безразлични към това кой застава пред студентите. Пропагандата понякога тръгва от самите университети.

Как определяте ролята на СЕМ по отношение на един от системните дефицити отчетени в Индекса за медийна грамотност, а именно ниските нива на медийна свобода..

Доц. Попова: Отдавна СЕМ е заложник на политическата криза. Във варианта, в който съществува, в СЕМ винаги ще има човек, който играе “златния пръст” като гласува “въздържал се”. И какво гласуват останалите остава без значение… Процедурата как се вземат решения обезсмисля регулатора.

Второ, законът е така направен, че ние имаме “криптирана демокрация”.  При криптираната демокрация само един знае правилата. В случая с БНТ ни казват - само Административният съд ги знае. Не е възможно опазването на интереса на един кандидат, който и да е той, да подчинява смяната на директор повече от три години. Общественият интерес е над личния. За каква независимост говорим с новия регламент на ЕС, когато журналистите в БНТ знаят, че прекият им ръководител е несменяем? Не можем да очакваме да обучим всички да са добри юристи, за да разпознават „хватките“ в Закона за радиото и телевизията. Понякога е добре да правим и сами избори. Например, ако Емил Кошлуков е човек, който мисли за обществената медия, той ще иска да даде добър пример и ще си подаде оставката. Инак така показваме на хора, които наричаме „локали“, че щом нещо е законно, то е добро. В случая с БНТ виждаме много сгрешена логика на законотворците и е време Народното събрание да промени закона. Ако не го прави, означава, че това е политическо бездействие на Комисията по култура и медии. А бездействието може да носи вреди. Какво казваме на хората с примера от БНТ? Казваме им: слушайте източник, чийто директор вече втори мандат работи без да е избран , на когото СЕМ непрекъснато връща отчетите и има препоръки към работата му, към когото има много професионални забележки. Това не е проблем на медийна грамотност, а на политическо бездействие на Народното събрание. Министърът на културата се интересува от филмотеката, но няма предложение към комисията в Народното събрание да бъде решен този проблем с промяна в ЗРТ.

Това е най-фрапантният случай на погазване на принципите на независимост на журналистите в БНТ – с административно законни правила да няма проведен избор на директор. Но това засяга един не по-малко важен проблем – директорът на БНТ и на БНР – носят отговорност за информацията на населението по време на война и бедствия, на тях разчитаме при аварии и катастрофи. Добре е депутатите да осмислят това като факт, който мисля, че не знаят. Ще сложите ли на АЕЦ „Козлодуй“ директор, който не е избран по правилата? Същото е с БНТ и БНР.

Проблемът с БНР е по различен – има непрекъснато неизживяна дигитализация. Цифровизацията у нас отдавна завърши. Нов сайт не значи „дигитализация“. А докато се хвърля ресурс – и човешки, и финансов за това, радиото спира да се конкурира с най-важното нещо – бързо проверена точна информация и добра радиожурналистика. Ние непрекъснато повтаряме, че хората не искат да плащат такси за обществени медии, но те плащат за филмови платформи. Значи ако направим БНТ и БНР журналистически силни медии, които да са връзка между хората в страната и света, никой няма да откаже да заплаща такса. Вместо това сега се случва най-страшното – от държавния бюджет се плаща на частна фирма за мултиплекс услуга да доставя сигнал на хората, който те не ползват, защото си плащат за интернет телевизия. Това е лафка за разпределение на данъците ни, която никой не иска да спре.

Стана ли ясен за масовата публика контекстът на събитията в Давос предвид на това, че външната политика на България за повечето българи е нещо далечно и неразбираемо. Как бяха разчетени кадрите на Росен Желязков седнал до Тръмп?

Доц. Попова: Не бих се наела да гадая какво означава това за хората, но със сигурност те спират вниманието си върху образите. Те може да не познават Росен Желязков, защото той е много маргинализиран от Борисов, но познават Тръмп и ще чуят, че българският премиер е там.

Но дали ще се замислят, че в този момент, по време на военни конфликти, се намираме в много странната ситуация да сме без президент, който е и главнокомандващ, с премиер в оставка и главен прокурор с неясен статут? Дали ще си дадат сметка, че това е държава без държавност, това не знам.

Управляващите действат като Берлускони – в медиите Борисов говори какви са ни позициите за Израел, Украйна, Венецуела. Дава интервюта и за изток, и за запад. Но в Народното събрание няма решение каква е българската позиция. 

Ако сме медийно грамотни, преди да се захласнем от снимката с Тръмп, ще се сетим, че сме парламентарна република. И ще се запитаме как така българската позиция се заявява без решение на НС.

Ако сме медийно грамотни, вероятно ще последват още въпроси - какъв е смисълът на Съвета на Тръмп? Какво ще прави тази организация? Особено имайки предвид Николай Младенов, избран от Тръмп за неин ръководител.

За да се ориентира публиката в световните събития, на хората им е необходима информация. Но ние нямаме кореспонденти нито в Израел, нито в Украйна, които да разказват какво се случва, нямаме дори в съседните ни държави. Но има обмен между обществените телевизии, който все по-рядко се използва.

Това е именно работата на коментаторите, на онези, които подреждат новините и на онези, които знаят как да контекстуализират случващото се по разбираем начин. А в момента тече ужасен релативизъм. В новините с една и съща интонация се съобщава както какво се случва с гладуващи деца в Газа, така и каква е инфлацията след въвеждането на еврото в България .

Някой грешно е разбрал правилото за „всички гледни точки“. От излъчването на кратък видеоматериал от Израел и кратък видеоматериал от Газа не става журналистика. Ние като зрители не сме везна за страданието. Затова имам несъгласие с непрекъснатото настояване да има факти, факти, факти. Всъщност трябва да настояваме проверените факти да бъдат разказвани по интересен начин. А интересният начин означава въображение, художественост дори.

Индексът за медийна грамотност оценява доколко обществата са подготвени да се справят с подвеждащата информация. Която е в изобилие особено там, където има критично ниско доверие между хората. И още нещо: разчитането на данните също е умение. Интересуваме се от страшната категория, в която живеем, но не и от причините за това състояние. А това е резултат от липси, с които можем да се справим в нашия парламент - липсата на добър закон в частта за смяна на директора на БНТ, липсата на изисквания за професионално издържана редакционна политика в частните медии, липсата на разговор за трудовите права на журналистите и липсата на гаранции за свободното изразяване на мнения.

* Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.

** Още по темата - в това видео от архива на ДВ: