Понякога не е чак толкова сложно. С категоричната политика у нас в последното десетилетие, според която в голямата си част повечето държава означава повече "сигурност" и разбира се, повече гласове от определени прослойки, отдавна сме се засилили нагоре по стълбата, която всъщност води надолу, както гласи заглавието на романа на Бел Кауфман.
И този разказ, че повечето държава решава проблемите, очевидно се продава добре, особено сред хората с известни когнитивни дефицити. Както и сред разширяващата се прослойка бенефициенти - основно "китайската" армия от чиновници, но и не само - разказът, включително медиен, "сексизира" мисленето, което се опира на проследими до комунизма рефлекси, че "на държавното, маме, може да е малко, ама е сигурно".
Заеми, за да се затворят гладните човчици
И веднага проблем - вече отдавна въобще не е "малко". Политическата олигархия прекрасно си даде сметка, че своеобразният щедър държавен "кетъринг" към чиновничеството и особено репресивната система я окопава допълнително. И не говоря само за ГЕРБ и видовете "сглобки", а и за самия Асен Василев като финансов министър, който в един момент реши да бъде популист и да раздава излишъци. Разбира се, неговото не може да се сравнява с истинския бесен популизъм в последните две години, когато се случиха раздавания, в които няма дори проста линейна, камо ли модална логика.
Какво имам предвид? И това не е сложно, ще го сведа до първо ниво с извинение към икономистите: за да имаш да сипваш щедро в човчиците на държавните пиленца, които не произвеждат продукт и добавена стойност, отнякъде трябва да вземеш.
Откъде? Явно не от собствените си партийни и лични авоари, значи - взимаме заеми. Вместо да стимулират здравословния и близък до разума модел, а именно да дерегулират или поне да не пречат на бизнеса като цяло, който произвежда добавената икономическа стойност и е двигателят на всяка пазарна икономика, нашите предпочитат да си купуват задочно влияние и гласове, разширявайки раздаването наготово.
За да не стане като в Румъния
Защо това не е много окей, както каза и Gen Z на площада? Очевидно е - ако харчиш дългови и неизкарани пари, получаваш евентуален краткотраен ефект, според който все повече държавни служители са в състояние да полежат на плажовете в Северна Гърция, че дори и да взимат потребителски кредити.
Защо неизкарани? Много просто пак - чиновникът или репресивният орган не произвежда нищо, съответно всичко това е възможно да ни вкара в инфлационна спирала. Представете си го като един невероятен чалга банкет или купон, на който има всичко - певачиците пеят, поръчва се на провала, танци по масите; но някой накрая трябва да плати сметката и това не са сегашните политически лидери, които можеха поне да предупредят, че безплатна чалга няма.
Вижте Румъния, впрочем, най-добрият пример - именно Румъния, не Еквадор или друга далечна държава. Те харчиха и харчиха популистки за държавните търтеи, хвърляха салфетки и поръчваха от скъпото, а накрая се озоваха с над 8% бюджетен дефицит и близо 10% инфлация на годишна база.
Ерго, да довърша по простите въпроси - тук отдавна не говоря за ляво и дясно - макар че е очевидно: ако бизнесът не изкара парите за раздаване наготово към държавното, това най-често означава просто, че вие неусетно задлъжнявате, дори без да знаете. Оттам младите, останали в България, ще трябва да погасяват това чалга харчене с изработеното от тях и данъците си. И това на фона на особен вид "държавен капитализъм", според който основните едри политици и техните държавно-бизнес-империи се оказват и едни от основните работодатели. Това е страшният проблем у нас, който ни води към споменатия румънски модел.
Лявото, дясното, Радев - кой ще "освободи" бизнеса?
А лявото и дясното? Те отдавна прекрачиха в някакъв мета наратив за нас, културолозите, докато политолозите се чудят как да защитят модела, при който няма ляво-дясно. Не съм виждал никой, роден след 1994 година, реално да се вълнува от тази дихотомия - милениалите просто си правят сметката, че дори и тук има възможности въпреки аморалното олигархично, което формално позира като дясно и евроатлантическо, но всъщност е магураджийска политика на обикновената далавера.
Забравих: има и системна комуникациона лъжа в полза на многото държава, инспирирана и от завладяната съдебна власт. Официалните медии се мъчат да заместят политическото само с перфидно и плоско отразяване, съответно и с липса на сериозни въпроси.
И последно: вече официално имате "Орбан от Тему" в лицето на Радев, вероятно двоен продукт на Североизтока и американците. Т.е. да задам и риторичен въпрос - той как ви се вижда като политически разбирания - ще "освободи" ли бизнеса от олигархичното или пък ще сипва още повече в държавните човчици? Не ми отговаряйте.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.