Гората от хвойна, която се простира на повече от десет километра, е близо до Аахен, в западната част на Германия. Преди 80 години там се разиграват драматичните събития, приближили капитулацията на Хитлерова Германия и края на Втората световна война.

Първата битка на американците на германска земя

Почти пет месеца – от септември 1944 до февруари 1945 година – в Хюртгенската гора се водят ожесточени боеве между американските и германските войски. Това е най-продължителната битка на Западния фронт, водена на германска земя от съюзниците срещу нацистите. Според историците боевете в гората са били истинска катастрофа и за американските, и за германските войници – довели са до огромни човешки жертви. Точни данни липсват и до днес, но става дума за около 20 000 загинали от двете страни.

Оцелелите от боевете в Хюртгенската гора (наречена така по името на едно близко село) са имали огромен късмет. В спомените си те разказват за ужасните студове и т.нар. „лисичи дупки“, които копаели в гората, за да се скрият там от дъжда и снега. Разказват и за артилерийския огън на германците, за върховете на дърветата, от които постоянно се сипели парчета от гранати, както и за мините, които в гората били повече от дърветата.

Историците са убедени, че когато започват първите боеве в Хюртгенската гора, войната за хитлеристките войски вече е загубена. Тази битка само отлагала неизбежната капитулация на нацистка Германия.

"Линията Зигфрид", "драконови зъби" и бункери

На 6 юни 1944 година американските и британските съюзнически войски извършват десанта в Нормандия, откъдето стремително започват да се придвижват през Франция и Белгия към Германия, освобождавайки окупираните от нацистите територии. На 12 септември южно от Аахен американците за първи път се натъкват на „линията Зигфрид“ - системата от отбранителни съоръжения на германците с обща дължина 630 км. Тя се е състояла от няколко реда укрепления: първо са били т.нар. „драконови зъби“ – бетонни противотанкови заграждения, след това идвали минни полета, редици с бодлива тел, ровове и множество бункери.

„Линията Зигфрид“ се възприемала от американците като непреодолимо препятствие, защото не са знаели какво точно ги очаква. А Хитлеровата пропаганда представяла линията като „непревземаема“. В крайна сметка американците успяват да преодолеят първата отбранителна линия – противотанковите укрепления. След тях вече започвала Хюртгенската гора с разположените в нея бункери.

Целта на американската армия е била стремително да се придвижи към Рейн и долината на Рур – военно-промишленото сърце на германския райх. Затова тръгват през гората, надявайки се да я преодолеят за няколко дни. Вместо това обаче боевете продължават няколко месеца – американците буквално засядат там.

Подцененият противник

Историците определят това решение като грешка – погрешно е било базираното на разузнавателните данни предположение на американците, че германската отбрана там ще е слаба. „Те погрешно са смятали, че има пътища, по които могат да минат танкове, а такива не е имало. Тесните горски пътеки се оказват непригодни за целта, налагало се е първо да се прокарват коридори“, посочва пред ДВ историкът Марк Ланген.

На второ място, както отбелязват експертите, американското командване недооценява отбраната на германците в този участък. Вермахтът прехвърля в района допълнителни сили още преди началото на боевете в гората, освен това тя е била минирана. Там са се намирали и бункерите, в които са се криели германските войници и са обстрелвали противника.

Битката в "Долината на смъртта"

На 22 октомври съюзниците превземат Аахен – той става първият град в Западна Германия, освободен от нацистите. Но това не помага на войниците, които вече от седмици се биели в Хюртгенската гора. Тяхното придвижване постоянно се отлагало заради лошото време и дъждовете.

На втори ноември американците се опитват да извършат настъпление и стигат до село Шмид, след което обаче се появяват проблеми с доставките на храна и боеприпаси, а и по набелязания маршрут не можела да премине бойната техника. Оставайки без подкрепление, на американците им се налага да отстъпят. Но в долината на река Кал попадат в истински капан – германците им отрязват пътя. „Гората е била гъста, танковете не са можели да се движат, местността се оказва непроходима“, отбелязва Марк Ланген.

Най-тежките боеве се водят именно в долината на река Кал, която американските войници нарекли „Долината на смъртта“. И двете страни понасят огромни загуби на това място.

"Беше изключително трудно да останеш жив"

Есента на 1944 година е много студена, местността става все по-непроходима. Войниците копаят окопи – т.нар. „лисичи дупки“, но те не ги защитават достатъчно от гранатите, артилерийския огън и студа. В средата на ноември е предприет трети опит за преминаване през гората – време, по което там е бил и писателят Ърнест Хемингуей. В своя роман „Отвъд реката, сред дърветата“ той пише: „Това бе местност, в която бе изключително трудно да останеш жив. Дори да не правиш нищо – само заради това, че си там. Бе толкова студено, че хората замръзваха“.

На 16 декември 1944 година Хитлеровите войски започват внезапно настъпление в Ардените. Сраженията в Хюртгенската гора спират временно и се възобновяват едва тогава, когато германските войски претърпяват поражение в Ардените. През януари 1945 американците започват стремително да се придвижват през гората – германците не са можели вече да се отбраняват, тъй като са оставили в Ардените последните си резерви.

Символ за безсмислието на войната

В средата на февруари боевете в гората завършват. Американците я прекосяват и поемат по вече откритото направление към Кьолн. „Днес вече никой не знае какъв е бил замисълът с прекарването на войските през гората. Вероятно американците са се надявали бързо да я преодолеят, но този план не е бил реализиран така, както е бил замислен“, казва Марк Ланген.

Три месеца след боевете в Хюртгенската гора завършва и Втората световна война. „Битката в гората няма статут на легендарно сражение – тя е била последната, войната е била практически загубена за германците. Тази битка става по-скоро символ за безсмислието на войната“, обобщава пред ДВ историкът Марк Ланген.

***