На 6 януари в своя реч пред Белия дом, малко преди заседанието на двете камари на Конгреса, в което трябваше да бъде потвърдена победата на Джо Байдън, Доналд Тръмп отново говори за "измами на изборите" - пред хиляди свои привърженици, събрали се в близкия парк. Малко след това поддръжниците му се отправят към Капитолия. Постепенно се събират все повече и повече хора.

По обяд, по време на заседанието на Сената и Камарата на представителите, пред Капитолия вече има хиляди привърженици на Доналд Тръмп. Стига се до първи сблъсъци с полицаи, охраняващи сградата.

Демонстрантите се опитват да нахлуят в Капитолия. Чупят прозорци и влизат през тях. Полицаи се опитват да ги спрат. Без успех. Първият фен на Тръмп вече е нахлул в Капитолия. А след него и много други.

В сградата на Конгреса нахлуват все повече привърженици на Тръмп. Някои достигат дори до вратите на Сената.

Охраната се опитва да задържи разгневените демонстранти във входа. Същевременно политиците в сградата са изведени през втори изход на сигурно място.

Един от феновете на Тръмп успява да се промъкне иззад охраната и нахлува в Сената. От трибуната за посетители той скача в пленарната зала.

Подобни кадри се разиграват и в другото крило на Капитолия - поддръжници на Тръмп се опитват да нахлуят и в Камарата на представителите. Охраната се опитва да ги спре и насочва оръжия срещу тях.

Въпреки опитите на охраната да спре нашествениците, някои от тях успяват да проникнат още по-навътре в Капитолия - включително и в офисите на депутатите. На снимката се вижда как привърженик на Тръмп е седнал на бюро на депутат.

Един от щурмувалите Капитолия отнася ораторския пулт на председателката на Камарата на представителите - демократката Нанси Пелоси. Няма кой да го спре.

Политици, служители и посетители на Капитолия биват изведени от пленарните зали. Някои се укриват в галерията на Камарата на представителите. По-късно репортер разказва, че са били раздавани газови маски като предпазна мярка срещу сълзлив газ.

Часове наред Доналд Тръмп не предприема нищо. Същевременно по телевизия CNN редица републикански сенатори го призовават да сложи край на щурма. Малко по-късно Тръмп публикува в Туитър призив към привържениците си да "бъдат мирни и спокойни". Той обаче няма особен успех.

Едва часове след това Тръмп призовава привържениците си да се приберат у дома. Във видеопослание, публикувано в Туитър, той казва: "Разбирам гнева ви. Но сега трябва да имаме мир и ред и да уважаваме силите на реда." Той предупреждава, че никой не бива да бъде ранен. И в това видео обаче Тръмп говори за "открадната победа", без да прилага каквито и да било доказателства.

Силите на реда нямат друг избор: за да разпръснат гневните поддръжници на Тръмп, те използват сълзлив газ.

Полицията пред Капитолия получава подкрепа. Кметицата на Вашингтон налага забрана за излизане по улиците на Вашингтон от 18 часа на 6 януари до 6 часа сутринта на 7 януари. Във вечерните часове ситуацията постепенно се успокоява.

Тъжната равносметка от щурма на Капитолия: най-малко четири жертви и над 14 ранени полицаи - двама от които тежко. 6 януари 2021 ще влезе в историята на САЩ като ден на позора. Шокиращите сцени предизвикаха възмущение по цял свят.

След щурма на Капитолия, в ранните часове на 7 януари 2021 Сенатът и Камарата на представителите отново се събраха и подновиха заседанието си. Изборната победа на Джо Байдън бе потвърдена. Резултатът бе обявен от действащия вицепрезидент Майк Пенс.

В САЩ президентският мандат продължава четири години, а президентът може да бъде преизбиран само веднъж. Той е държавен глава и правителствен ръководител и стои начело на изпълнителната власт, в чиято система са заети над 4 млн. души. Президентът носи отговорност за прилагането на гласуваните от Конгреса закони. Като най-високопоставен дипломат той може да приема посланици и да признава държави.

Трите власти - законодателната, изпълнителната и съдебната - са разделени и се контролират взаимно. Президентът има право да помилва осъдени и да посочва федералните съдии, съдиите във Върховния съд, както и министрите в кабинeта си - но само със съгласието на Сената.

Американският президент е длъжен да информира редовно Конгреса за състоянието на държавата. Той прави това в годишната си реч за състоянието на нацията. Президентът няма право да внася законопроекти, но по време на речта си може да посочва цели и приоритети. По този начин той разполага с инструмент за оказване на натиск върху Конгреса - при това публично. Но и нищо повече от това.

Президентът може да откаже да подпише закон, изпратен му от Конгреса за одобрение. В такъв случай той налага вето върху него. Американският Конгрес може да преодолее президентското вето само с две трети мнозинство в двете камари на парламента. В историята на САЩ са познати 1530 случая на наложено от президента вето. От тях едва 112 са били успешно преодолени, което се равнява на малко над 7%.

Американската Конституция и решенията на Върховния съд не дефинират ясно каква реална власт притежава президентът. Ако например не желае да наложи вето, но въпреки това не иска да подпише даден законопроект, той може да прибегне до един трик - така нареченото "джобно вето", което не може да бъде преодоляно от Конгреса.

Президентът може да издава укази, т.нар. "Executive Orders", които и без одобрението на Конгреса имат силата на закон. Съдилищата обаче могат да ги касират, а Конгресът може да им противодейства със съответни контразакони. Освен това всеки нов президент може да отменя указите на предшественика си - както направи Джо Байдън с въведената от Доналд Тръмп забрана за влизане на мюсюлмани в страната.

Президентът има право да договаря споразумения с чужди правителства, които обаче трябва да бъдат одобрени от Сената с мнозинство от две трети. Това може да се избегне, ако президентът сключи специален вид споразумение, за което не се изисква одобрението на Конгреса. Такива споразумения са валидни, докато Конгресът не ги оспори.

Президентът е върховен главнокомандващ на въоръжените сили на САЩ, но война може да обявява само Конгресът. Макар че президентът може да изпраща войски в конфликтни зони и без одобрението на Конгреса, разпоредбите по този въпрос са мъгляви. Така например Конгресът се намеси във Виетнамската война със закон. С други думи: президентът запазва някои правомощия само докато Конгресът не се намеси.

Ако президентът злоупотреби с правомощията си или извърши престъпление, Камарата на представителите може да започне срещу него процедура по импийчмънт. Дотук е имало три такива опита - срещу Андрю Джонсън, Бил Клинтън и Доналд Тръмп. Нито една от трите процедури по импийчмънт не е довела до сваляне на президента.