"Дубай на Южна Америка": защо Гвиана е толкова богата
Тобиас Койфер
7 май 2024
Тази малка държава с по-малко от 1 милион население бележи впечатляващи успехи. Наричат я вече "Дубай на Южна Америка". На какво се дължи възходът на малка Гвиана?
Реклама
Някои наричат Гвиана "Дубай на Южна Америка". Други говорят за голямото южноамериканско икономическо чудо. И наистина: през настоящата година Гвиана може да очаква икономически растеж до 25,4%, което я поставя на челно място в Латинска Америка по този показател. Така поне гласи оценката в последния доклад на Департамента на ООН по икономически и социални въпроси (DESA).
Такива бляскави прогнози неизменно разбуждат апетити. Например в съседна Венецуела, която иска да присъедини богатия на петрол и ресурси регион Есекибо. Социалистическото правителство на Николас Мадуро вече публикува нови географски карти, на които е изобразена Голяма Венецуела, включваща и региона Есекибо.
На какво се дължи успехът на Гвиана
Бързо развиващата се петролна и газова индустрия на Гвиана е основният двигател на икономическия растеж. "За реализирането на този тип проекти Гвиана залага на частни играчи с широки компетенции", заяви наскоро пред вестник "El Mostrador" Уилям Клавихо от Университета в Рио де Жанейро. Казано иначе: Гвиана залага на стратегия, която е диаметрално противоположна на тази, избрана от Венецуела.
Обречени на бедност и глад: как се живее във Венецуела
Нищо не успя да свали от власт Мадуро - нито изборите, нито протестите. Той оживя. Но Венецуела умира: хората са обречени на бедност и глад. А това е една от страните с най-големи залежи на петрол в света. Вижте:
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Празни хладилници
От няколко години Венецуела е в тежка криза. През 2018 инфлацията достигна рекордните за страната 65 000%, по данни на института Statista. Стопяването на валутните резерви доведе до преустановяване на вноса на стоки. А заради бързото поскъпване на храните вече само малцина венецуелци могат да си позволят да пазаруват в супермаркетите.
Снимка: Alvaro Fuente/ZUMA Press/imago images
Кухни за бедни
Много венецуелци оцеляват единствено благодарение на раздаваната безплатна храна - но не от държавни институции, а от благотворителни организации. Търсенето е огромно, всеки ден се извиват дълги опашки.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
96% от домакинствата гладуват
Тази снимка е от столицата Каракас: деца протягат ръце за помощи. По данни на чилийския университет "Андрес Бельо", 96 на сто от домакинствата във Венецуела страдат от недостиг на храна, а 64 процента от населението живее в бедност. Не само храните са дефицитни стоки, такива са и сапунът, памперсите и много лекарства. А Венецуела е една от страните с най-големи залежи на петрол в света.
Снимка: Roman Camacho/ZUMA Press/imago images
Здравеопазването е пред колапс
Пациентите в болниците трябва да заплащат сами лекарствата и медицинските материали. Над една трета от лекарите в страната, които са били общо 66 000, са напуснали Венецуела през последните години. Но не само лекарите са твърде малко. Броят на медицинските сестри и санитарите също е крайно недостатъчен.
Снимка: Dora Maier/Le Pictorium/imago images
Къщи като едно време
Още преди пристигането на първите испански завоеватели през 1499 година, коренните жители строели къщи от глина и стволове на дървета. Векове по-късно тази традиция бе възродена, тъй като тези строителни материали са безплатни. Хората, обитаващи подобни къщи, обаче не разполагат с електричество и вода.
Снимка: Jimmy Villalta/UIG/imago images
Токът спира често
През последните години в страната все по-често спира токът. От опозицията обясняват това с липсата на инвестиции в енергетиката, корупцията и лошото поддържане на инфраструктурата. Властите пък се опитват да се справят с проблема с непопулярни мерки, като ограничават работата на държавните служители с два дни седмично. От това обаче електроснабдяването не се е подобрило.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Живот на открито
Президентът на Венецуела Николас Мадуро твърди, че токът спирал заради саботаж на заетите в бранша, за което били виновни политическите му опоненти. Дали е така? Факт е обаче, че заради честото спиране на тока в жилищата на хората става неприятно горещо, тъй като климатиците и вентилаторите не работят. Те масово прекарват времето си навън, както на тази снимка от град Маракайбо.
Снимка: Humberto Matheus/ZUMA Press/imago images
Спират и водата
Във Венецуела спира не само токът, а и водата. Доволни от това могат да бъдат само децата, които се забавляват в локвите навън - както на тази снимка от град Валенсия. В много венецуелски градове вода има само по три дни в седмицата. И то не през целия ден, а само в определени часове сутрин и вечер.
Снимка: Elena Fernandez/ZUMA Wire/imago images
Нефтеното проклятие на Венецуела
Венецуелците се къпят в нефт - за съжаление в буквалния смисъл. Течове от близкия нефтопровод са образували петролен слой на повърхността на езерото Маракайбо, недалеч от едноименния град. Но местните рибари нямат изход - седнали на стари автомобилни гуми, те се опитват да хванат поне малко риба.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
"Народът се нуждае от бензин"
В град Гуакара шофьори на автомобили се редят на опашка пред бензиностанция. На богатата на петрол Венецуела ѝ се налага да внася суровината от Иран. Заради остарелите съоръжения, нефтодобивната промишленост вече не е в състояние да осигури необходимите количества гориво. А само до преди 10 години Венецуела добиваше по 2,3 милиона барела петрол на ден. В момента добивът е спаднал наполовина.
Снимка: Juan Carlos Hernandez/ZUMA Wire/imago images
Тъжно наследство
Уго Чавес, Фидел Кастро, Ево Моралес, Рафаел Кореа. Този "пантеон" на социалистическите лидери на Латинска Америка се издига насред задръстена от боклуци улица в Каракас. Дъло време венецуелците боготворяха лидерите на Венецуела, Куба, Боливия и Еквадор. А днес са принудени да живеят в реалността, завещана им от тези борци за социализъм.
Снимка: Miguel Gutierrez/Agencia EFE/imago images
11 снимки1 | 11
През последните две десетилетия държавната петролна компания на Венецуела PDVSA постоянно запада. Специалисти с опит и умения биват подменяни с лоялни на властта кадри, които разполагат с "правилната" партийна книжка, но не и с необходимите качества и познания. Към това се добавят и случаите на корупция и лошо управление. От тази гледна точка Гвиана определено е решила по-успешно дилемата планова или пазарна икономика.
Малката държава е възприела на практика точно обратния подход: петролните компании, които работят там, разчитат на специалисти с познания и опит в тази сфера. Преди близо десет години американската петролна компания "ExxonMobil" откри едно от най-големите находища на петрол: смята се, че само в т.нар. блок "Stabroek" има до 11 милиарда барела петрол (един барел се равнява на 159 литра). Оттогава насам развитието на страната познава само една посока: нагоре.
"От една страна Гвиана, естествено, иска да продължи да експлоатира петролните си залежи без заплаха от международен конфликт. От друга страна този вековен спор се използва от венецуелското правителство като политическо средство за отвличане на вниманието от собствения му неуспех да овладее спадащата популярност сред населението", казва за ДВ Каролина Хименес Сандовал, завеждаща Вашингтонския офис за Латинска Америка (WOLA). "Във всеки случай е много важно двете страни да използват механизмите за разрешаване на конфликти, за да изгладят различията си по мирен път", допълва тя.
Нов играч на световния пазар
Настоящите геополитически конфликти - войната на Русия срещу Украйна, нападението на Хамас срещу Израел и ответната реакция в ивицата Газа, предизвикаха сътресения на петролния пазар, тъй като санкциите и други фактори пренаредиха картите. В тази ситуация един нов играч, обърнат към Запада, би могъл да успокои пазарите и да гарантира по-голяма сигурност на доставките.
В Гвиана, чието население наброява малко над 800 000 души, производството на глава от населението вече е по-високо от това в Саудитска Арабия. "ExxonMobil" вече съобщи, че увеличава почти двойно добива на петрол в Гвиана - на 640 000 барела на ден, а целите на страната са още по-амбициозни: до 2027 година Гвиана иска да произвежда по 1,2 млн. барела дневно.
За сравнение: Венецуела, която е най-богатата на петрол страна в света, произвежда между 700 000 и 800 000 барела дневно и навярно съвсем скоро ще бъде изпреварена от Гвиана. Според експертни оценки Венецуела разполага с доказани запаси от почти 300 милиарда барела. Освен катастрофалните управленски грешки в Каракас, за лошите резултати на венецуелската петролна индустрия допринасят и санкциите на САЩ.
Особено горчив за Венецуела е фактът, че Гвиана вече я изпревари в износа на продукция, която ѝ носи чуждестранна валута. Според съобщения в местните медии през февруари Гвиана за първи път е изнесла повече петрол от Венецуела. А междувременно президентът на Гвиана Ирфан Али обяви, че скоро страната ще започне да експлоатира и богатите си залежи на природен газ. Още до края на това десетилетие ще имаме възможност да комерсиализираме и тази дейност, каза той в началото на годината по време на търговското изложение за нефт и газ в столицата Джорджтаун.