В проучване, публикувано в специализираното издание "Нейчър медисин", се описва случаят на 53-годишен пациент, подложен на трансплантация на костен мозък (стволови клетки) с цел лечение на левкемия. Точно както и при пациентите от Лондон и Берлин, донорът е имал рядка мутация, осигуряваща защита срещу някои щамове на ХИВ, като ХИВ-1.

"Това доказва, че този подход е обещаващ и приложим и в други случаи, тъй като не става дума за изолирано явление", казва по този повод професор Юрген Рокщро от Инфекциозното отделение на Университетската клиника в Бон, който не е част от екипа, провел въпросното проучване. Неговите автори обаче посочват, че при други пациенти лечението не е било успешно.

Трети пациент е "излекуван" чрез трансплантация

Макар все още да е спорно какво точно означава да бъдеш "излекуван от ХИВ", новият случай се прибавя към двата предишни - "берлинския"и "лондонския", в които пациентите влизат в трайна ремисия чрез същия вид трансплантация на стволови клетки.

Трудността да се докаже категорично, че някой е излекуван от ХИВ, произтича от това, че вирусът може да остане скрит в имунни клетки много дълго, а методите за откриването им засега са ограничени, посочват експертите.  

Защо лечението изглежда ефикасно?

Клетките, атакувани от ХИВ, имат рецептор, наречен CCR5. И в трите споменати случая става въпрос за ХИВ-1 позитивни пациенти, подложени на трансплантация на стволови клетки от донор, имащ и двете копия на рядка, но естествено срещаща се мутация на CCR5. Именно тя предотвратява експресията на рецептора CCR5, който вирусът използва, за да нахлуе в клетките, и осигурява защита срещу определени щамове на ХИВ.

В крайна сметка се получава така, че чрез трансплантацията имунната система на пациента се заменя с такава, която е устойчива на ХИВ.

"Дюселдорфският пациент" спира терапията през 2018

Пациентът, чиято самоличност не се разкрива, е бил положителен за ХИВ тип 1 (HIV-1) и е наблюдаван в Университетската клиника в Дюселдорф, Германия, в продължение на повече от девет години след трансплантацията му през февруари 2013 година. Присаждането на стволовите клетки е било предприето, тъй като човекът е боледувал от вид левкемия, наречен остра миелоидна левкемия.

Пациентът продължил да приема лекарства срещу ХИВ до ноември 2018 г., когато изследователите решили да спрат лечението, тъй като според тях това бил единственият начин да се разбере дали пациентът е излекуван. Четири години след спирането на антивирусната терапия изследователите не са открили никакви следи от ХИВ, способни да инфектират, и са измерили намаляващи нива на специфичните за ХИВ-1 антитела. Намерените следи от ХИВ били спорадични, което според учените е твърдо доказателство, че вирусът е бил излекуван. Днес те приемат, че пациентът се е преборил успешно и с двете заболявания.   

Трансплантация на стволови клетки като лечение на ХИВ?

Макар това проучване да допълва два предишни случая на успешно "излекуване" на ХИВ, то не означава, че трансплантацията на стволови клетки е сигурна и приложима алтернатива за лечението на ХИВ.
"Друго важно ограничение за трансплантацията е свързаната с нея силно изразена токсичност", казва в тази връзка Борис Фезе, ръководител на изследователския отдел за клетъчна и генна терапия на Университетския медицински център Хамбург-Епендорф. Той също не е участвал в изследването.

Авторите на актуалното проучване на свой ред предупреждават, че този вид трансплантация на стволови клетки не е нито нискорискова, нито лесно приложима. Според тях проучването по-скоро служи като допълнително доказателство, че терапиите, насочени към рецепторите CCR5, могат да бъдат ключ към лечението на ХИВ-1.