"Червеният печат в паспорта ми отвори пътя. Малко преди полунощ ми бе разрешено да напусна територията на Русия", съобщи Юрий Решето в началото на март 2022 година. В една студена зимна нощ преди 14 месеца шефът на московското студио на Дойче Веле (ДВ) премина моста над граничната река между руския Ивангород и естонския град Нарва. Той бе последният от служителите на германската обществена медия Дойче Веле, работещи в Русия. Решето напусна страната, която забрани неговата работа и обяви работодателя му за "чуждестранен агент".

"Натискът е огромен"

Дойче веле навършва 70 години. Примерът на колегите от Русия демонстрира ясно, че медиите в цял свят са подложени на натиск. "Натискът върху свободата на печата е огромен. Затова нашата задача все още е толкова изключително важна", казва генералният директор на ДВ Петер Лимбург.

Отделът "Сигурност на пътуванията и извънредни ситуации" на ДВ напоследък е затрупан с повече запитвания откогато и да било преди. Възможно е например да възникнат проблеми при демонстрация на десни екстремисти в Германия. Но всъщност загрижеността е свързана най-вече със служителите на медията в други части на света - в Русия, Афганистан, отделни страни в Африка и Латинска Америка. Случва се някъде някой да бъде задържан или пък някой да стане жертва на нападение. Хората в отдела винаги са нащрек.

Обикновено подобни случаи дори не стават известни в Германия - рядко се случва обратното. В началото на февруари Джафар Абдул Карим, шеф на арабската програма на ДВ, и екипът му трябваше да отменят планирана продукция в Багдад, след като получиха заплахи. Те бързо напуснаха Ирак. Според Абдул Карим те са били подложени на все по-силен натиск от висши служители в страната.

"Уважаеми и скъпи слушатели в далечна страна..." Така започна част от програмата DW Media World 2023, чийто дебют бе преди 70 години. Дойче Веле стартира излъчванията си на 3 май 1953 г. с приветствено слово на тогавашния германски президент Теодор Хойс. Обявената цел на радиостанцията бе "да се предаде политическия, икономически и културен образ на Германия на слушателите в чужбина".

ДВ започна работата си от Кьолн като радиостанция на къси вълни. Първоначално програмата достигаше до аудитория в много части на света само на немски език. Първите чужди езици бяха добавени през 1954 година. През 1992 г. се появяви телевизията, а скоро след това дойдоха и онлайн съдържанията.

Днес дните на късите вълни отдавна са част от историята на медията. "Захванахме се с цифровизацията, начертахме ясна стратегия, превърнахме се в международна медийна къща с ясен фокус върху потребителите", обобщава днес генералният директор Петер Лимбург. В момента ДВ разчита все повече на интернет, социалните медии и партньорските мрежи. Лимбург е начело на медията от 9 години и половина и успя да увеличи международното значение на ДВ. 

Преходът от слушатели към последователи

ДВ предлага разнообразна продукция: телевизионни програми, новини, богати аудио- и онлайн съдържания на 32 езика. И не на последно място - присъства активно в социалните медии. Смартфоните имат все по-голямо значение за медийния свят. Някогашните слушатели днес вече са последователи в социалните мрежи.

Малко хора в Германия знаят, че Академията на ДВ е водещата германска организация за международно развитие на медиите. От 1965 г. тя е обучила десетки хиляди професионалисти на журналистика. Германските политици в чужбина понякога срещат зад граница събеседници, които разказват за въздействието, което е имало върху тях обучението им в Дойче Веле.

Някои от нещата в навечерието на 70-годишнината напомнят за политическите предизвикателства от епохата на основаването. Отново се говори за Студена война, и отново свободата на изразяване и свободата на печата са заплашени по цял свят.

"Международната журналистика е изправена пред огромното предизвикателство да остане достъпна и на разположение на хората. Защото автократи по света полагат усилия да ни блокират, а понякога и даже да ни цензурират. И мисля, че това заплашва международната журналистика", посочва Лимбург. И още: "Именно заради това всички ние, които вярваме в демократичните ценности и които трябва да защитаваме плурализма в света, трябва да работим заедно. За да продължим да сме наистина достъпни за потребителите ни и за хората, които се нуждаят от нас."

В двете централи на ДВ в Бон и Берлин в момента работят около 3700 служители от над 60 националности. Това вероятно означава, че медията е по-мултикултурна от всяка друга институция в Германия. През последните години броят на кореспондентите в Африка, Азия и Латинска Америка също нарасна.

"Нас ни слушат и четат"

В момента редакциите в Бон и Берлин са заплашени от съкращения. Във време, в което натискът върху демокрацията и свободата на медиите в световен мащаб се увеличава, предизвикателствата нарастват. Също както и разходите. От началото на руската агресия срещу Украйна значителен брой служители на ДВ винаги са се намирали на място в Украйна, за да правят репортажи и да съобщават новините оттам.

А Юрий Решето, който оглавяваше московското студио на ДВ до март 2022 г., сега ръководи студиото на ДВ, което бе отворено в латвийската столица Рига. "Ние сме там. Не сме мъртви и не сме замлъкнали, не сме били премахнати", казва той и добавя, че в Рига екипът може да работи свободно. "Тук можем да кажем онова, което желаем да кажем". И завършва оптимистично: "Нас ни слушат, нас ни гледат, нас ни четат."