Речта на един френски президент в Аахен, крие в себе си особена символика. Градът е някогашната столица на Карл Велики, почитан еднакво от французи и германци. Аахен е съхранил спомена за времето, когато днешните национални държави Франция и Германия все още не съществуват на европейската политическата карта, а са част от Франкската империя. Днес те принадлежат отново на една и съща интеграционна общност, наречена вече не “империя”, а “съюз”. Макар че този съюз включва освен тях още 25 страни, Франция и Германия си остават носещата конструкция на интеграционния проект. Как изглежда този проект през погледа на френския президент?

Според очакванията, Никола Саркози подчерта значението на френско- германските отношения за европейското обединение. Макар и произнесена в популярен, раздвижен стил, неговата реч съдържаше по-скоро рационални, отколкото чисто емоционални моменти. По повод на френско-германското приятелство той заяви:

“Ние сме приятели, защото нямаме друг избор.”

В речта си френският президент засегна и Лисабонския договор, като подчерта, че истинската работа започва едва след референдума в Ирландия. В известен смисъл Саркози има право – ако ирландците отхвърлят договора, наистина ще са необходими неимоверни усилия, да се съхрани постигнатото. Но дори и да бъде ратифициран от всички, наричаният на езика на френската дипломация “опростен договор” едва ли ще реши сложните проблеми. По думите на Саркози:

Лисабонският договор не решава “кризата между Европа и европейците.”

Тази част от речта определено звучеше “революционно”. Използвайки името “Европа” най-вероятно като синоним на Европейския съюз Никола Саркози заегна едно от противоречията в съвременния интеграционен модел. Противно на декларациите, че всичко се прави в интерес на гражданите, в отношенията между “европейците” и “Европа” наистина има криза. Тя се изразява в разминаването между очакванията на обикновените граждани и онази Европа, която изразява интересите на политическия елит.

Независмо от критичните нотки, речта на Саркози бе непринудена, жива и оптимистична. Френският президент не криеше възхищението си от биографията на Ангела Меркел, прекарала 35 години от живота си в Източна Германия, извън Европейската общност. Нейният необичаен жизнен път Никола Саркози нарече “път на надеждата за всички европейци”.