ДВ: С оглед на неотслабващата активност на "Ислямска държава" президентът на САЩ Барак Обама е поставен под силен натиск да разшири американския военен ангажимент в този конфликт. Може ли неговата стратегия за "ограничена намеса" да доведе до някакъв успех?

Дейвид Игнейшъс: Към днешна дата можем да кажем, че тази стратегия се провали. Противниците на "Ислямска държава" в Ирак и Сирия предприеха офанзива, но е необходим и допълнителен, външен натиск срещу ислямистите. Президентът Обама е бил посъветван да увеличи бойната мощ в Ирак - чрез повече хеликоптери "Апачи" и изтребители. Но колкото и тежка да е обстановката в Ирак, в Сирия проблемът е още по-сложен - там няма сухопътни части, които да спрат бойците на "Ислямска държава". Преди 2 седмици се върнах от Сирия, където разговарях с представители на опозицията. Трябва да кажа, че тя представлява една хаотична смесица от хора, които изобщо не са в състояние да спечелят тази битка. Всичко това вкарва САЩ и техните съюзници в много тежка ситуация. Към това се прибавя и фактът, че в района няма боеспособни съюзнически сухопътни части, а ние не искаме да изпращаме американски войници да се бият там.

ДВ: Ако президентът Обама все пак вземе решение за засилено военно присъствие, няма ли това да означава и нов, дългосрочен военен ангажимент на САЩ в този регион?

Дейвид Игнейшъс: Обама се страхува най-много от това, да не попадне в нова клопка - подобна на онази от 2003 година, когато след нахлуването в Ирак САЩ бяха принудени да изпращат все нови и нови войски. А разултатът от това беше все по-голям хаос. Обама се страхува от повторение на този сценарий. По принцип ограничените военни операции винаги пораждат натиск за постепенно увеличаване на военните контингенти, участващи в тях. Познаваме това от Виетнам, Ирак и Афганистан. Болезнено е да наблюдаваме как президентът Обама се мъчи да отвори нова страница в американската история, опитвайки се да прекрати този род военни интервенции, но в същото време жестоката логика на събитията го принуждава да върши точно обратното на онова, към което се стреми.

ДВ: Смятате ли, че съюзниците на САЩ трябва да се ангажират повече, и какво точно се очаква в тази връзка от Германия?

Дейвид Игнейшъс: Най-вече Европа е заплашена от възхода на "Ислямска държава". Хиляди европейци преминават през тренировъчните лагери в Сирия и се научават как да поразявт цели в Европа. Това обяснява защо международната антитерористична коалиция беше създадена толкова бързо. Германия трябва да каже на непосредствено застрашените страни - Саудитска Арабия, Ирак, Египет, Йордания и Турция това, което казват и от САЩ: "Ислямска държава" е заплаха предимно срещу вас! Ние ще ви помогнем с каквото можем, но войната трябва да водите вие самите! Не зная, дали Германия би трябвало да участва във въздушните удари. Но знам от опита си в Афганистан, че германските специални части са изключително добре подготвени, имат отлично техническо оборудване и познават културната среда. И ако говорим за това, кой трябва да поеме отговорността за обучението на сирийската опозиция или сунитските милиции, то несъмнено Германия трябва да се включи много активно.

ДВ: Вярвате ли, че е реалистична целта на президента Обама да отслаби и унищожи терористичните отряди на "Ислямска държава"?

Дейвид Игнейшъс: Онази част от обещанието му, засягаща отслабването и отблъскването на джихадистите, е реалистична. В това отношение САЩ могат да постигнат много дори само с удари от въздуха. Със съвместните усилия на съюзническите бойни авиации активността на "Ислямска държава" може да бъде прекършена, или най-малкото забавена. Но когато говорим за унищожаването на групировката, Обама е наясно, че за това са необходими дълги години. Това си личи от историята на арабския свят и опитите за неговото модернизиране. От нашата собствена история пък знаем, че преходът към модерния свят отнема стотина. В Близкия и Средния изток това може да отнеме цели десетилетия.

Дейвид Игнейшъс пише за "Вашингтон поуст" и е един от водещите американски журналисти. В момента той се занимава отблизо с обстановката в Близкия и Средния изток.