Международното му признание идва сравнително късно, едва когато Самюъл Бекет е на 47 години и публикува пиесата си “В очакване на Годо”. Преди това издателствата отхвърлят ръкописите му един след друг. Никой друг не би могъл да напише такива пиеси, казва биографът на Бекет Джеймс Ноулсън; произведения, които разказват за безизходица и застой, празнота и отчуждение. Техният автор обаче съвсем не е меланхоличен, мрачен мислител, изтъква биографът - Бекет е по-скоро човек с чувство за хумор, забавен събеседник, приятен компаньон. 

Самюъл Бекет израства в сравнително заможно семейство, но никога не успява да се отърси от чувството си за самотност и несигурност. Депресиите и алкохолизмът слагат отпечатък върху живота му. Бекет обикаля Ирландия, Франция, Англия и Германия; става близък приятел и верен почитател на Джеймс Джойс. В крайна сметка се установява в Париж, където прекарва по-голямата част от живота си.

Майстор на театъра на абсурда

Пиесите му са далеч от традиционната драма - Бекет използва серия от постоянни образи, няма доверие в езика, смята, че той е безполезен. Героите на пиесите му са отчаяни самотници, чието съществувание преминава сякаш във вакуум. Режисьорката Джуди Лавет познава добре пиесите на Бекет, поставяла е много от тях, режисирала е и серия от литературни четения на белетристичните му произведения.

“Започнахме с “Молой”, разказва тя, използвахме кратки откъси от трилогията и направихме едночасово представление. Постепенно осъзнахме, че може би ще е по-добре да представим именно неговата белетристика като един вид канон на Бекетовото творчество.”

Бекет пише трилогията на френски език между 1947 и 1950 година. Трите романа са написани от първо лице, което ги прави и особено подходящи за подобен вид литературно четене. Той усъвършенства изкуството на абсурда, създава незабравими характери, които отчаяно, напразно, по гротесков начин търсят някаква форма на комуникация. През 1969 г. той е отличен с Нобеловата награда за литература. Продължава да пише до смъртта си през 1989 г.

Много от произведенията му са изключително кратки, например най-кратката пиеса в света “Дъх” – тя трае точно 35 секунди. Режисьорът Джейсън Брайн обяснява, че е изключително трудно да се поставят такива пиеси, например също тъй известната “Не аз”, в която цялото действие е съсредоточено върху устата на героинята.

“Едно от предизвикателствата, казва Брайн, с които се сблъскахме по време на репетициите, беше да избегнем капана на разказването, да не му робуваме, да следваме потока на образите, на въображението.”

"Ако знаех какво означава всичко това..."

Манфред Отман, редактор в издателство “Зуркамп” казва: “В Англия прекрасно се забавляват с пиесите на Бекет, във Франция обръщат внимание на ритмичния им език, докато ние, в Германия, все търсим някакъв по-дълбок смисъл. Самият Бекет обаче казва: Ако знаех какво означава всичко това, щях да ви го кажа.”

Бекет винаги е бил против това, пиесите му да се тълкуват. И никак не е обичал да дава интервюта. Съществува един-единствен запис от 1987 г. по повод телевизионната пиеса “Какво къде”. Бекет обяснява, че първоначално пиесата била предназначена за театралната сцена, но намирал, че телевизионната версия е по-добра.