"Българските черноморски курорти по нищо не отстъпват на Испания, на Канарските острови или на Майорка", казва 87-годишният Карл-Хайнц Волф от Тюрингия, голям почитател на България. Още през 1970-те години той е бил на море в България, а сега – след десетилетия пауза стъпва отново на „Златни пясъци“ и няма никакво съмнение, че и догодина летният курорт ще е в България, на Черно море.

Няма думи да се нахвали, а е видял и преживял немалко – съдбата го е подложила на много превратности, но винаги е намирал сили да продължи нататък, както може да се прочете в неговата автобиографична книга, наречена „От лачените обувки до победата за Купата на Германия“. Има и свое мото, проверено през годините: „Винаги се бори, никога не се предавай, не забравяй целите си и не забравяй да се смееш!“.

Можел е да заживее във ФРГ, но остава в ГДР

Карл-Хайнц Волф е роден в село Хаселбах, в Тюрингия, на 16 години вече е завършил обучението си за миньор. Точно тогава заедно с четирима приятели успяват да заминат за Федерална република Германия и имат възможност да останат и да работят там. Но той се връща – от любов. Избраницата му, уви, вече не е свободна, но намира друга прекрасна любов – през 1958 година във влака от Берлин за Лайпциг се запознава с бъдещата си съпруга.

Намира и работа за завиждане – в продължение на 18 години е личен шофьор на генералния директор на въгледобива в ГДР. И отрича да не е бил щастлив по това време. „Благодарение на работата си бях много привилегирован“, споделя, а и пак благодарение на нея – покрай командировките – открива България, която посещава цели осем пъти преди промените. „Тогава се събуди интересът ми към България.“

62 страници досие на ЩАЗИ

- Как преживяхте 1961 година, издигането на Стената?

- Тогава вече бях шофьор на генералния директор и преживях събитията непосредствено - в края на седмицата се прибрахме от Берлин след работа, а по уикенда Стената вече беше издигната. Не можех да повярвам, имахме роднини в Западен Берлин – това беше голям удар за нас.

- А как преживяхте 1989 г. – падането на Стената?

- Участвал съм във всички понеделнишки демонстрации в Лайпциг от септември нататък, всеки път пътувах по 45 км дотам – естествено бях за свободата. Това го пише и в досието ми от ЩАЗИ, което видях през 1993-та.

- Какво още открихте в досието?

- Като шофьор на толкова голям началник трябваше да бъда член на ГЕСП. Но през 1987 я напуснах – защото това беше единствената възможност да напусна и работата си като шофьор, след години на непрестанни пътувания и липса на почивни дни. В един момент казах на шефа си – спал съм повече с вас, отколкото с жена си, исках да напусна, но той все ми отказваше, поради което напуснах партията. По този повод установих, че бяха изписали 62 страници досие за мен. Преди това бях верен поданик, а оттам нататък – нищо. Естествено, че беше рисковано. В ГДР нямаше безработица, а аз, след като напуснах, останах за шест седмици без работа. Тогава в ГДР съществуваше правилото, че който остане 12 седмици без работа, отива в трудов лагер. Благодарение на голяма случайност намерих работа в една брикетена фабрика – мръсна и тежка работа, но ме взеха, защото имаха нужда от хора. Работих там десет години – до промените, като бях доволен, че имам тази работа – трябваше да изплащам къщата. Беше много по-добре – да се прибереш след осем часа работа, а не по цяла седмица да си на път.

От футбола през триатлона до плуването на дълги разстояния

Като млад Карл-Хайнц Волф играе футбол, но спира, когато става шофьор на генералния директор – работата не го позволявала. Започва да се занимава с бягане, включително участва в супермаратона от 75 км в Тюрингия – известно състезание, което се провежда и до днес.

Не прекратява заниманията си със спорт и като пенсионер – участва в триатлони и отбелязва немалко успехи във възрастовата си група. Но и на това се слага край – по време на състезания в Чехия се стига до тежък инцидент: полицейско овчарско куче се хвърля към велосипеда на Карл-Хайнц Волф и той чупи таза и коляното си.

Но продължава със спорта – вече като плувец на дълги разстояния. 29 пъти е плувал по 24 часа, три пъти е печелил Купата на Германия в тази дисциплина за участници между 60 и 70 години – през 2002, 2003 и 2004 година. Днес, поради здравословни проблеми вече не може да преодолява големи дистанции,  но не спира да плува за удоволствие – като например на „Златните пясъци“ в България. 

"България е страна, която определено си заслужава да се посети"

Спомените на Карл-Хайнц Волф за България преди промените са от Албена, Бургас, Несебър и Балчик – популярни курорти за източногерманците. След това прави дълга пауза в посещенията – съпругата му починала, а сегашната му партньорка е от Западен Берлин, чиито жители са предпочитали Хаваите пред България. „Трябваше да я убедя да отидем в България, което и стана – тази година на „Златните пясъци“. Но тя така се въодушеви, че още на третия ден бяхме сигурни – следващата година ще отидем отново в България. Така в нейно лице се намери още един фен на България.“

Отново се намесва съдбата и Карл-Хайнц Волф се оказва 15-милионният турист на „Златни пясъци“ – получава съответното отличие и награда: седмица в луксозен хотел на българското Черноморие догодина. Но двамата си взимат и още една седмица – искат да останат по-дълго. 

- Какви разлики открихте – след като толкова време не сте виждали България?

- България беше страна-мечта още навремето, но сега е много променена – по нищо не отстъпва на Испания, на Канарските острови или Майорка, където сме били. Най-малко по отношение на туризма, както видях. Много съм впечатлен и мога само да препоръчам България.

- Все пак какво Ви хареса и какво не?

- Нямаше нищо, което да не ми хареса. Обслужването в хотела беше първокласно, изпълняваха желанията ни преди да сме ги изрекли. Много съм въодушевен, това е страна, която определено си струва да бъде посетена, развила се е великолепно.