„Събудихме се на 7 октомври от звука на сирени. Беше ужасяващо“, разказва за ДВ Варда Юнис от Газа. „От този ден започна най-големият страх, който никога повече не си тръгна.“

Откакто Хамас нападна Израел на 7 октомври 2023 година, за хората в Газа нищо не е същото. Дотогава Израел и Египет стриктно контролираха границите на анклава, но бойците на Хамас ги преминаха и атакуваха цивилни и военни бази в Южен Израел. 1200 души бяха убити, а 250 взети като заложници. Израелската армия веднага отговори с въздушни и артилерийски удари.

„Загубих най-добрата си приятелка на третия ден от войната. Къщата ѝ бе унищожена от бомбите. Бях толкова шокирана“, спомня си Юнис, която тогава е живеела в Шейх Радван - квартал на град Газа.

„Ядяхме листа от дървета и трева"

Жителите на анклава добре познават военните конфликти, Израел и Хамас водят четири войни от 2007 година насам. Но мнозина не очакват този път сраженията да са толкова дълги и унищожителни. Според министерството на здравеопазването в Газа над 41 400 души са били убити там в последната година, а 96 000 са ранени. 10 000 хиляди пък са обявени за изчезнали.

Провизиите бързо свършват през първите седмици от войната. Месеци наред ООН предупреждава за масов глад, но израелските власти отричат да има такава заплаха. Юнис казва, че не е успявала да намери дори брашно и хляб. „Стигнахме дотам, че ядяхме листа от дървета и трева. Никога през живота си не сме си представяли, че това може да се яде“, казва тя.

Когато първите пратки пристигат на север, тя става свидетел на насилие и дори смърт, докато хората се опитват да се докопат до храна и помощ. За определен период от време се възстановява и хвърлянето на пакети със стоки от първа необходимост от небето. „Всеки ден ходех на местата, където пускаха помощ с балони“, казва Юнис. „Тичах, за да успея да взема нещо, но в крайна сметка не получавах нищо, защото имаше бандити, които контролираха всичко.“ Тя казва, че достъпът до храна се е подобрил, но страхът и ежедневните рискове за живота остават.

Хората са разселвани многократно

В последните 12 месеца Юнис и трите ѝ деца са се местили девет пъти. В средата на октомври 2023 година израелската армия нарежда на хората в северните части на Газа да отидат на юг. Юнис решава да остане. Днес територията на север е почти напълно откъсната чрез коридора Нецарим, контролиран от израелската армия. По-голямата част от 2,2 млн. жители са разселени и живеят натъпкани в южната част на Газа. Много от тях зависят от помощи, твърдят хуманитарни организации.

Амджад Шауа работи в неправителствения сектор. Отначало той не е искал да напуска офиса си в град Газа, но след като получава заповед за евакуация на 13 октомври, се мести в Дейр ал Бала. Там отваря нов офис, който действа като хъб за хуманитарни организации с интернет и покрив над главите им, така че да могат да работят.

„Колебаех се дали да замина, но тръгнахме заради натиска на семейството ми“, казва Шауа пред ДВ. „Повтарях им, че това е само за няколко часа и ще се върнем. Не взех нищо от къщата - вярвах, че скоро наистина ще се върнем. Тези няколко часа, после няколко дни обаче се превърнаха в година“.

„Загубили са всичко"

Той пресмята, че около 1 милион души в момента живеят в Дейр ал Бала. Много от тях - в палатки и временни убежища. „Виждам го в очите им“, казва активистът. „Повечето хора са дълбоко травматизирани. Загубили са всичко. Мнозина са загубили и близките си. Повечето вече нямат доходи и домове.“

Рисковано е да си хуманитарен работник в Газа, признава той. Много негови колеги са загинали, докато се опитвали да помагат. „Не можем да се справим с това. А при липсата на какъвто и да е хоризонт понякога трябва да създаваш надежда за хората около теб“, казва той.

За Амджад Шауа тази Газа, в която е роден и израснал, вече не съществува. Над 60% от домовете са повредени. Много училища, болници и офиси също са в развалини. ООН изчислява, че в резултат от израелските въздушни удари и сухопътни боеве в Газа днес има 40 милиона тона руини.

Шауа е убеден, че Газа може да бъде построена наново в бъдеще, но най-важното днес е „да се запазим живи“. Той добавя, че мнозина са загубили вяра в международната общност. „Това, на което ставаме свидетели, е резултат и на неуспеха на международната общност да сложи край на тази война или поне да защити цивилното население.“

Единствените оцелели от цяло семейство

Провалът в опитите за прекратяване на огъня пряко засяга Рита Абу Сидо и нейното семейство. Сега тя е в Египет заедно със сестра си Фара, където ги лекуват от травмите, получени в Газа. Двете са единствените оцелели от близкия им семеен кръг. „Бомбардировката беше в полунощ на 31 октомври. Бях будна и казах на сестра ми Фара, че може да умрем. Тя си спомня всичко. Аз само го сънувам“, казва Рита пред ДВ.

В тази вечер майката на Рита, нейните две по-малки сестри - на 16 и 15 години, както и 13-годишният ѝ брат умират. Тя и сестра ѝ са откарани в най-голямата болница в града „Ал Шифа“ - едната с белодробен оток и изгаряния трета степен, а другата - със счупен таз и наранявания на гръбначния стълб. Двете са прехвърлени в Европейската болница в Хан Юнис. „Психологическото ми състояние беше лошо, след като научих за загубата на цялото ми семейство. Отне ми време да разбера ситуацията, в която се намирах“, споделя тя.

С помощта на приятели двете сестри успяват да напуснат Газа през февруари, за да бъдат лекувани в Египет. Рита възстановява гласа си, който е загубила, а сестра ѝ ходи на физиотерапия. Но жената е убедена, че травмата от загубата на семейството ѝ ще я преследва цял живот.

Въпреки че са в безопасност в Египет, положението им е несигурно. Повечето палестински бежанци от Газа, които са успели да заминат за Египет, нямат законен статут и разчитат на подкрепата на роднини или благотворителни организации. Дали двете сестри някога ще могат да се върнат в Газа, тя не знае: „Завръщането в Газа изглежда като предизвикателство. Следващото поколение, нашето поколение, трябва да има волята да гради наново.“

Още по темата вижте тук: