Мнозина вероятно се чудят какво общо има Делян Пеевски с управляващото мнозинство, та непрекъснато се опитва да се изказва от негово име. Отговорът е, че съюзът между ПП-ДБ и ГЕРБ може да е "некоалиция", но отношенията между Борисов и Пеевски са си съвсем реална коалиция. Тази коалиция Борисов-Пеевски не е нещо ново. Тя си съществува още от поне 2015 г. под някаква полуприкрита форма. Новото е, че днес тя се официализира и се преформатира във вариант Пеевски-Борисов.

ДПС - естествена присъдружна организация на ГЕРБ

Всъщност от самото начало на съставянето на кабинета "Денков-Габриел" ПП-ДБ трябваше да преговарят с ГЕРБ при разбирането, че ДПС са естествена присъдружна организация на ГЕРБ. Т.е. ДПС участва в преговорите "в пакет" с ГЕРБ. Пакетната формула беше скрепена чрез идеята за конституционното мнозинство, за което гласовете на ДПС са наистина необходими. Но съгласието на движението да подкрепи конституционни промени не предполагаше, че то ще участва по всички останали въпроси в управляващото мнозинство. Най-малко пък е означавало, че Делян Пеевски ще започне да се самоизживява като говорител на това мнозинство.

В момента наблюдаваме ефектите от пакетното участие на ГЕРБ-ДПС във властта и фокусът е най-вече върху ПП-ДБ: защо са го допуснали и как трябва да реагират на все по-явната "пакетност" в поведението на техните партньоро-опонентите. Този въпрос е интересен, и заслужава отделен анализ. Но трябва да е ясно, че офертата на ГЕРБ за общо управление веднага би отпаднала, ако ДПС се изключи от пакета. Затова е важно да се изследва малко по-подробно и значението на "пакетността" за самите ГЕРБ-ДПС. 

Пеевски се изживява като лидер на всичко и всички

Първото, което се забелязва в последните седмици, е личната инициатива на господин Пеевски. Той вижда в пакетността възможност и се възползва от нея, като мотивацията му сигурно се дължи и на желанието да се релегитимира след вкарването му в списъка "Магнитски". От тази гледна точка старанието и активността на Пеевски е разбираема и дори в известна степен комична, защото той не е попаднал в списъка "Магнитски" заради липса на политическа активност, а по съвсем различни причини.

По-интересно обаче е защо ГЕРБ, а дори и ДПС, допускат тази активност на Делян Пеевски без ни най-малък опит да ѝ се противопоставят. Напротив, Бойко Борисов например даже похвали новия засега неформален лидер на движението за това как "водил" преговорите с протестиращите миньори. Отговорът на този въпрос е труден и към момента няма как да не е спекулативен. Проблемът е в липсата на достатъчно информация на първо място за случващото се в ДПС. Техният формален лидер, ако изобщо някой си спомня, се казва Мустафа Карадайъ, но напоследък той е де факто изместен от Делян Пеевски. Какво това означава може би трябва да обяснят от ДПС, но е очевидно, че там има някаква промяна в лидерството. Никога досега тази партия не се е идентифицирала толкова ясно и еднозначно с един човек, ако той не е Ахмед Доган.

Още по-интересното е как Делян Пеевски става неформален лидер и на ГЕРБ обаче и измества Борисов от любимата му роля на посредник при конфликт между интересите на отделни лобита. Формулата на успеха на Борисов в много случаи е била да създава конфликт между интереси на политико-икономически кръгове и след това да го решава. Това е била рискована, но доходоносна в политическо отношение роля. Например в хазартната афера "Божков", първо, управляващите - в лицето на Борисов - създават конфликт със законодателство за различно облагане на оператори на хазартни игри, а след това разрешават конфликта срещу финансиране от един оператор за футболен клуб, реклами в една телевизия, а според недоказаните засега твърдения на Божков и срещу подкупи в размер на десетки милиони.

Стратегията на ГЕРБ и ДПС - саботаж при всеки удобен момент

Радан Кънев, опитен политик и познавач на българските практики, заподозря, че в протестите на енергетици и миньори имат пръст Пеевски и Ковачки. Според него те са предизвикали протестите, а Пеевски се е "самопоканил" да ги реши. Ако тази оценка е вярна, тук имаме пример за формулата: "създай проблем, за да го решиш".

Като цяло, коалицията Пеевски-Борисов има интерес да създава проблеми на кабинета "Денков", особено в предизборната ситуация. Тези проблеми, които досега идват под формата на протести на зърнари, блокади на пътища и т.н., целят да подронят легитимността и доверието в ПП-ДБ, да ускорят евентуална ротация с увеличена тежест на ГЕРБ-ДПС в нея, а евентуално и направо да приключат с основния им опонент от ПП-ДБ. За тази цел в предизборен контекст Пеевски-Борисов следват проста тактика - каквото и да предложат от ПП-ДБ, ГЕРБ-ДПС го отказват, за да ги саботират:

• Ген. Атанас Атанасов предлага необходими промени в ръководството на службите: незнайно защо ГЕРБ-ДПС отказват промяната и запазват хора, които президентът Радев еднолично е назначавал и използвал за дискредитация на политически опоненти. Всъщност Радев няма аргумент за запазване на своите назначения. Ако иска да следва логиката на конституцията, той би трябвало да се съгласи новото правителство да направи предложения за нови шефове, които той да одобри. В този процес той ще има право на глас, но да иска просто неговите хора да останат е против конституционния замисъл, по който той е коректив, а не основен двигател на процеса по избора на шефове на службите;
• Асен Василев предлага мерки за повишаване на събираемостта, които веднага са отхвърлени. Да, някои от тях бяха спорни, но далеч не всички;
• Териториалните планове за плавен преход, които са необходими за Плана за възстановяване и устойчивост, също бяха атакувани ден преди крайния срок за представянето им. Първо в парламента, а после и от браншовете…

Конституционните промени - тест за намеренията на ГЕРБ и ДПС

От тази гледна точка е особено интересно какво ще се случи с поправките на конституцията, които са формалното основание "некоалицията" да включва и ДПС. Но по формулите, описани по-горе, е много възможно ГЕРБ-ДПС да направят опит за дискредитация на повечето от предложените конституционни промени с цел да делегитимират ПП-ДБ. Атаките срещу тези промени са по много фронтове и някои от поправките - като тази за 24 май - вече изглеждат обречени.

Най-важните поправки обаче са други две. Първата е разделянето на ВСС на два отделни съвета - съдийски и прокурорски - и промяната на квотите за избор на членовете в тях. Това е добре аргументирана промяна, чието саботиране би обезсмислило всичко останало. Това е и промяната, която ще е лакмусов тест за намеренията на ГЕРБ-ДПС: ако те се насочат срещу нея, явно решават да пробват да управляват без ПП-ДБ. Чисто математически те и в това НС ще съберат гласове с помощ от "Възраждане" и други ентусиасти, но аргументите срещу тяхното самостойно управление са очевидни и добре познати.

Другите ключови конституционни поправки са свързани с ролята на президента в ситуации на парламентарна криза. Добра е идеята парламентът да може да работи до свикването на нов парламент - така ще се избегнат управления на служебни правителства в законодателен вакуум. По-спорно е ограничаването на избора на президента за служебен министър-председател до титулярите на три позиции - председателите на Народното събрание, Конституционния съд и управителя на БНБ. Тук може да се появят притеснения за необходимост от Велико народно събрание поради отнемане на правомощия на президента. А и политическата логика на тази идея не е съвсем изчистена и по нея може още да се умува. 

Колкото повече Пеевски, толкова по-малко Борисов

Коалирането между ГЕРБ и ДПС, а най-вече между Пеевски и Борисов, нито е изненада, нито е нелогично. И идеологически, и биографично, и по линия на "Магнитски" тази коалиция е обоснована.

Странното е излизането на г-н Пеевски като водеща фигура в нея и неговото голямо желание за самоизява. Трябва да е ясно обаче, че мястото на тази самоизява е гарантирано от ГЕРБ и тяхната квота в "некоалицията". Така че колкото повече Пеевски, толкова по-малко Борисов. Реална новост ли е това или някакво театро, предстои да видим, защото нещата може би винаги са били такива, но не са били така шумно афиширани.

***

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.