В началото на октомври президентът Румен Радев свика извънредно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) за обсъждане на "необходимостта от предприемане на мерки" във връзка с "рискове и заплахи пред националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия Изток".

След приключване на срещата президентът направи обобщение на обсъдените теми и съобщи конкретни препоръки. Обвити в много думи - все натоварени с многозначителна загриженост за националната сигурност, с призиви за спиране на огъня в Близкия Изток, с безпокойство за човешката цена, която плащат невинните жители на този регион, както и с набелязване на необходимите мерки за гарантиране на сигурността на българските граждани - словата на президента се стелеха в плоскостта на познатото. Докато тихо и полека не стигнаха до една странна и смущаваща идея - необходимостта от закон за защита на отечеството. Пред присъстващите президентът Румен Радев обясни, че "подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон". А "такъв закон няма".

Какво цели Радев с тази идея?

Тези думи на Радев не останаха незабелязани от експертите по национална сигурност, които коментираха, първо, че свикването на този Консултативен съвет е напълно излишно. Както подчерта бившият военен министър Велизар Шаламанов: "Поставените теми са отговорност на изпълнителната власт". Тоест, следва да се обсъждат в Съвета по сигурността към МС. И второ: не отговаря на истината твърдението за липса на законова уредба за подготовка на гражданите: Законът за резерва на въоръжените сили урежда именно това, смятат експерти, сред които и бившият военен министър Тодор Тагарев.

Каква е причината тогава да се препоръчва разработване на закон за защита на отечеството? Според военния експерт Илия Налбантов, програмен директор на Асоциация "Джордж Маршал - България": "В момента имаме един човек, който, освен че генерира политическа криза с вдигнатия юмрук, иска специален закон и в скритите мотиви иска извънредни правомощия, за да преодолява кризата […] На него (Румен Радев - бел.ред.) лично му трябва закон, който да повтаря модела на Закона за защита на държавата, действащ през втората четвърт на 20 век, защото има криза и неговият рефлекс на военен е тоталитарен, иска да управлява еднолично. Трябва му репресивен закон, който да изгради военно-политическа сила с извънредни правомощия".

Тук е мястото да си припомним духа на законотворчеството през втората четвърт на 20 век - по примера на Закона за защита на нацията, влязъл в сила в началото на 1941 година. Ето част от мотивите към Законопроекта за защита на нацията, изложени на 7 октомври 1940 година от Петър Габровски, министър на вътрешните работи: "Днес, във времената, в които живеем […], нацията се нуждае от такава защита, особено що се отнася до международни, тайни или поддържани от чужбина организации, които биха могли да станат проводници на противонационални влияния". (По-нататък става дума за евреите и космополитизма, но това е друга тема.)

Познато, нали?

Ако изпълнителната и законодателната власт наистина тръгнат след идеите на президента за разработване на закон за защита на отечеството, това би означавало успех на организирания опит за отклоняване на общественото внимание от истински важните теми на деня: завладяването на правосъдната система, търговията с влияние, корупцията, нарушаването на основните права на малцинствените групи, разпада на обществената конструкция и още и още неща, довели до безнадеждна апатия на поданиците.

Ако изпълнителната и законодателната власт наистина тръгнат след идеите на президента за разработване на закон за защита на отечеството, сме изправени пред хипотезата България да затвърди своя низходящ път към компанията на държави като Русия, Китай, Венецуела, Северна Кореа, Иран, в които съществуват закони с подобно съдържание.

Случайност?

Има и други "бележки по полето" на стенограмата от извънредното съвещание на Консултативния съвет за национална сигурност, които повдигат въпроси, оставащи без отговор.

Защо от началото на войната на Руската федерация срещу Украйна президентът Румен Радев не е намерил за необходимо до свика заседание на КСНС, на което да бъде обсъдена реалната заплаха за националната сигурност на България от все по-разширяващото се влияние на руските проксита в страната? Няма съмнение, че тази заплаха е много по-опасна за българската демокрация и национална сигурност от конфликта в Близкия Изток.

Последното заседание на КСНС бе проведено дни преди Кремъл да нападне Киев. И от 15 февруари 2022 досега - нищо по темата. Защо в продължение на две години и осем месеца не са провеждани редовни заседания на КСНС, след като законът повелява това да се случва най-малко един път на три месеца?

Защо именно сега се появява идеята за закон за защита на отечеството? Няма никакво съмнение, че една от най-агресивните политически формации, която ще влезе отново в бъдещия български парламент, припознава тази реторика и ще се възползва от нейните словесни конструкции.

Извънредното заседание на Консултативния съвет за национална сигурност се проведе три седмици преди поредните парламентарни избори. А дали това е случайност - можем само да предполагаме.

*****

Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.