Едни от най-опасните: "Палестински ислямски джихад"
Монир Гаеди
12 август 2022
Малка по численост, но крайно войнствена и брутална: експерти я смятат за една от най-опасните палестински въоръжени групировки. Кои са "Палестински ислямски джихад"?
Реклама
"Палестински ислямски джихад" често е оставал в сянката на радикалната Хамас, но израелски служители по сигурността я определят като една от най-опасните палестински въоръжени групировки. Предполага се, че именно тяхна е била една погрешно насочена ракета, избухнала в Газа, където предизвика смъртта на редица палестинци, включително и на няколко малки деца.
Тази организация, също като Хамас, е обявена за терористична от САЩ, Израел и Европейския съюз. В миналото “Палестински ислямски джихад” (ПИД) често e оставал незабелязан на фона на далеч по-многочислената групировка Хамас, която управлява в Газа, след като спечели изборите през 2007 година.
За какво се бори "Палестински ислямски джихад"?
Основана в началото на 80-те години на ХХ век от група млади палестинци, завършили образованието си в Египет, главната цел на организацията “Палестински ислямски джихад” е унищожаването на държавата Израел и установяването на независима палестинска държава. Групировката има влияние в окупирания от Израел Западен бряг и е втората по значимост войнствена групировка в Газа след Хамас. Двете групи понякога работят заедно и провеждат съвместни операции срещу общия си враг, но нерядко отношенията им са напрегнати.
За “Палестински ислямски джихад” най-важната цел е военният конфликт с Израел. Групировката остро критикува палестинските власти, които правят отстъпки пред Израел, и осъжда всякакви политически преговори с Тел Авив. Тя отказва да се включи в официални политически формирования, освен в някои студентски организации. Не участва и в избори, освен в гласувания в университетите.
Въпреки своята малочисленост, “Палестински ислямски джихад” постоянно увеличава влиянието си от 2014 г. насам. Точно оттогава насам Хамас става все по-слаб и изолиран – в резултат на 10-дневната кървава война с Израел и засилените репресии срещу негови членове в Египет.
Израелски официални лица смятат ПИД за една от най-опасните и радикални палестински въоръжени групировки. Те твърдят, че организацията разполага с огромни количества малки и евтини оръжия, укрити из различни населени места на Западния бряг и Газа, както и с военни бази и арсенали в Сирия.
Връзки с Иран
Сунитската ислямистка групировка “Палестински ислямски джихад” има връзки с движението на "Мюсюлманските братя" в Египет, а според някои източници - и с египетското разузнаване. Но по-ключово е приятелството на групировката с Иран, който ѝ осигурява финансиране и оръжия. Твърди се, че иранските сили са обучили военното крило на “Палестински ислямски джихад” - бригадите "Ал Кудс" - да си произвеждат оръжия сами.
Въпреки това - подобно на Хамас - “Палестински ислямски джихад” понякога се оказва в противоречие с иранските си покровители и по други регионални въпроси, като например войната в Йемен. Лидерите на групировката не осъждат въздушните удари на Саудитска Арабия в страната.
Ответна реакция за убити командири
По време на последния въоръжен сблъсък с Израел, “Палестински ислямски джихад” загуби някои от лидерите си, които загинаха при ракетен обстрел. Един от тях е високопоставеният командир на „Ал Кудс" Тайсир ал Джабари, който според израелските медии е контролирал изстрелването на ракети и противотанкови ракети по границите на ивицата Газа.
До убийството му се стигна, след като по-рано тази седмица израелските сили отново арестуваха Басам ал-Саади - известен член на "Ал Кудс", прекарал години в израелски затвори заради ролята си в планирането и провеждането на военни операции срещу Израел.
Именно неговият арест даде началото на конфликта, като израелските въоръжени сили заявиха, че са започнали превантивни въздушни удари, за да спрат действията на “Палестински ислямски джихад” срещу тях. Халед Мансур е друг високопоставен командир на "Ал Кудс", който е убит в района на Газа. Израелската армия твърди, че той стои зад нападението, при което през 2010 г. бяха убити двама израелски войници. Обвиняват го и за участие в други нападения.
*****
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Благословена земя, вражеска земя: 70 години Израел
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. Конфликтът с палестинците обаче и до днес е извор на напрежение и военни сблъсъци.
Снимка: Imago/Seeliger
Епохално събитие
На 14 май 1948 год. министър-председателят Давид Бен Гурион обявява създаването на държавата Израел. "Еврейският народ никога не е губил надежда, никога не е замлъквала молитвата му за завръщане и свобода", казва той от трибуната на Кнесета, украсена с лика на Теодор Херцл - основателя на политическия ционизъм. Създаването на държавата Израел представлява епохално събитие за евреите в целия свят.
Снимка: picture-alliance/dpa
Международно признание за новата държава
Миг на дипломатически триумф: Още през 1948 пред сградата на ООН в Ню Йорк е издигнато знамето на новосъздадената държава. За израелците това е още една крачка към мечтаната от тях свобода и сигурност. Тяхната държава вече притежава и международно признание.
Снимка: Getty Images/AFP
Шест милиона жертви
След трагедията на Холокоста евреите в цял свят приветстват създаването на държавата Израел. За тях тя се превръща в Обетована земя. По време на Втората световна война националсоциалистите избиват близо шест милиона евреи. На снимката - концлагеристи от Освиенцим след освобождаването на лагера от съветските войски на 26.1.1945 година.
Снимка: picture-alliance/dpa/akg-images
"Накба" - Катастрофата на палестинците
За палестинците денят на създаването на държавата Израел е ден на катастрофата, наричана на арабски „Накба". През 1947/1948 година 700 000 души са принудени да напуснат земите си, за да освободят място за гражданите на новата държава. Така създаването на Израел слага и началото на Близкоизточния конфликт, който остава нерешен и до днес.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Проекти за бъдещето
Магистрала №2 свързва градовете Тел Авив и Нетаня и е свидетелство за желанието на новата държава да осигури благоденствие на своите граждани. Пътното съоръжение е открито през 1950 год. от министър-председателката Голда Мейр, която подема курс към икономическо и обществено модернизиране на страната.
Снимка: Photo House Pri-Or, Tel Aviv
Детство в кибуц
В първите години от създаването на държавата Израел възникват многобройни кибуци – селскостопански комуни с общо имущество и равно потребление. В тях децата играят и се учат на различни умения. При основаването на държавата Израел около 8% от израелците са били членове на кибуци.
Снимка: G. Pickow/Three Lions/Hulton Archive/Getty Images
Шестдневната война от 1967 година
Шестдневната война от 1967 година, в която Израел побеждава Египет, Йордания и Сирия, маркира първата кулминационна точка в конфликта на новата държава с арабските ѝ съседи. По време на тази война Израел поема контрола и над Източен Ерусалим, както и над Западния бряг на река Йордан – това става повод за нови военни сблъсъци в региона.
Снимка: Keystone/ZUMA/IMAGO
Оспорваната заселническа политика на Израел
Заселническата политика на израелците допълнително разпалва конфликта с палестинците. Властите на палестинската автономия обвиняват Израел, че с постоянното изграждане на нови селища иска да осуети бъдещото създаване на палестинска държава. Обединените нации също осъждат заселническата политика, Израел обаче не реагира на тези критики.
Снимка: picture-alliance/newscom/D. Hill
Ярост и камъни
През зимата на 1987 година палестинците започват масови протести срещу господството на Израел в окупираните територии. Протестите избухват в град Газа и постепенно обхващат Източен Ерусалим и Западния бряг на река Йордан. Въстанието продължава години и приключва през 1993-та с подписването на договорите от Осло.
Снимка: picture-alliance/AFP/E. Baitel
Договорите от Осло
С посредничеството на бившия американски президент Бил Клинтън през 1993 година започват мирни преговори между израелския премиер Ицхак Рабин и шефа на ООП Ясер Арафат. В резултат на това са подписани договорите от Осло, в които двете страни се признават взаимно.
Снимка: picture-alliance/CPA Media
Празният стол на Ицхак Рабин
Убийството на Ицхак Рабин от радикален студент по право на 4 ноември 1995 година торпилира усилията за мир и показва колко силно е разединено израелското общество. Отчуждението между светски ориентираните и ултраортодоксалните евреи, между умерените и радикалните политически сили в страната става все по-голямо. Снимката показва тогавашния премиер Шимон Перес до празния стол на своя предшественик.
Снимка: Getty Images/AFP/J. Delay
Реч на немски език пред Кнесета
Геноцидът над евреите и до днес слага своя отпечатък над германско-израелските отношения. През февруари 2000 година бившият германски президент Йоханес Рау за първи път държи реч пред Кнесета на немски език. Това представлява огромно предизвикателство особено за потомците на жертвите. Тази реч обаче маркира и една нова фаза в сближаването на двете страни.
Снимка: picture-alliance/dpa
Израелската стена
Израелската заселническа политика на Западния бряг на река Йордан допълнително втвърди позициите на страните в конфликта. През 2002 год. Израел започна изграждането на стена, дълга 107 километра. Съоръжението отчасти намали проявите на насилие, но не реши политическите проблеми в 70-годишния конфликт между двата народа.
Снимка: picture-alliance/dpa/dpaweb/S. Nackstrand
Поклон пред жертвите
Новият германски външен министър Хайко Маас продължава традицията на сближаване между народите на Израел и Германия. По време на първото му официално посещение в Израел през март 2018 година той положи венец в мемориалния комплекс „Яд Вашем“, където се почита паметта на жертвите от Холокоста.