България е изпълнила всички конвергентни критерии и може да стане член на еврозоната от 1 януари 2026 година. Това става ясно от заключенията на Европейската комисия и Европейската централна банка в конвервегентните доклади, които страната поиска още през февруари.

"Днес България постигна значителен напредък по пътя към приемането на еврото - нашата единна валута и символ на европейската сила и единствено", написа председателката на Европейския парламент Урсула фон дер Лайен. "Това ще направи българската икономика по-силна, ще донесе ползи на нейните граждани и на бизнеса", допълни фон дер Лайен.

"Днешният доклад е исторически момент за България, еврозоната и Европейския съюз", коментира еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис. Българският министър-председател Росен Желязков също обяви, че днес е "забележителен ден".

Днешното решение дава началото на процедурата по приемане на общата европейска валута от 1 януари 2026 г. Какво предстои в месеците преди това?

Европейските лидери трябва да потвърдят решението

Официалното решение България да се присъедини към еврозоната ще бъде взето в следващите месеци. Финансовите министри на страните членки на общото европейско валутно пространство трябва да се срещнат на 19 юни в Люксембург, след което трябва да приемат препоръка към Съвета за ЕС България да стане 21-ият член на еврозоната. 

Ще последва и среща на Съвета на ЕС на 26 юни, на която да бъде обсъдено предложението.

На 30 юни Европейската комисия ще направи предложението за фиксирането на курса, като се очаква да се запази курсът от валутния борд.

Решението за обменния курс

Обменният курс на българския лев към еврото в момента е фиксиран през валутния борд - той е 1.95583 лева за 1 евро. През октомври 2022 година беше приет закон, в който е описано, че България ще влезе в еврозоната при обменен курс от 1.95583 лева за 1 евро. През лятото на 2024 беше приет още един закон, който уточнява спецификите по преминаването от лева към евро. В него също ясно е упоменато, че обменният курс ще остане същият, какъвто е бил досега.

На теория настоящите членове на еврозоната са онези, които определят какъв ще е обменният курс при влизане на нова държава в общата европейска валута. След като парламентът в София е взел решение, че ще направи промяната само при условие че курсът се запази същият обаче, България си запазва правото да се откаже от последващи действия, ако това условие не бъде спазено.

Вече има прецедент за ситуацията, в която се намира България по отношение на еврозоната. Няколко други държави приеха еврото, след като преди това националната им валута е била прикрепена към него с фиксиран обменен курс - това са Естония и Латвия. И при двете държави обменият курс бе запазен непроменен при приемането на еврото, както посочва и българският Фискален съвет. Латвия също е била твърдо обвързана с еврото преди да приеме общата европейска валута, но без задължителен валутен борд, посочват още експертите от независимия орган.

Българските евромонети

Българската народна банка (БНБ) съобщи, че вече е премината подготовката за започване на сеченето на българските евромонети. Дизайнът им е одобрен - 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента ще имат надписи на български език и надпис "стотинка" и ще са с изображения на Мадарския конник, както в момента изглеждат и българските стотинки. На монетите от 1 и 2 евро ще са изобразени съответно Св. Иван Рилски и Паисий Хилендарски - отново по модел на настоящите левови монети. Върху гурта на монетата от 2 евро ще бъде изписано и "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ".

Отсичането на български евромонети ще започне веднага щом Съветът на Европейския съюз вземе финалното решение за приемане на България в еврозоната - то се очаква в началото на юли.

Двойно обозначаване на цените на стоки и услуги

Двойното обозначаване задължително трябва да започне един месец след като влезе в сила решението за приемане на еврото и да приключи една година, след като общата европейска валута бъде приета в България. Това означава, че до края на годината всички търговци, които предлагат стоки или услуги на цени в български левове, ще трябва да посочват и съответната цена в евро.

В търговската мрежа в страната вече има магазини, които посочват и цената на продуктите си в евро. Мобилните оператори също представят сметките за услугите си и в евро. На много фискални и системни бонове, издавани от касови апарати, също вече е изписана и стойността на заплатеното в евро.

Изключения има за изписаната на бандеролите на тютюневи продукти цена, за горивата на бензиностанциите, за апаратите на таксиметровите шофьори.

Как ще се превалутират цените?

Според приетото правило за превалутиране числовата стойност на цената в левове ще се разделя на пълната числова стойност на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая - 1.95583. Получената сума ще се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая.

Правилото ще е следното - когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от пет, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен, а когато третият знак след десетичната запетая е равен или по-голям от пет, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица. За пример: 1,533 ще се закръгля до 1,53, а 1,535 ще се закръгля до 1,54.

Един месец плащане и с евро, и с лев

В първия месец, след като България въведе еврото, двете валути ще са в обращение и хората ще могат да плащат както с лев, така и с евро. От банкомати обаче ще се тегли само в евро, заплатите, пенсиите, социалните помощи също ще се изплащат в евро. Обмяната на левове в евро ще продължи за неограничен период от време в БНБ без такса. В търговските банки в страната и в клоновете на "Български пощи" това ще е възможно в рамките на шест месеца след официалното присъединяване на България към еврозоната.

След изтичане на първите 6 месеца от въвеждането на еврото кредитните институции и пощите ще могат да начисляват такса за тази услуга, а след 12 месеца да преустановят предоставянето ѝ.

Повече за най-важните въпроси относно еврото четете тук