На фона на липсата на успехи на украинската армия и на буксуващата военна помощ за Украйна от страна на САЩ експертите разглеждат различни сценарии за развитие на войната. Австрийският военен експерт Маркус Райзнер прогнозира пред ДВ, че през тази година може да настъпи преломен момент – една от двете страни да промени из основи хода на войната.

ДВ: Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп шокира партньорите в НАТО с думите си, че няма да осигури защита срещу заплахата на държави, които плащат в бюджета на НАТО по-малко от два процента от своя БВП. Какво би означавало завръщането му в Белия дом за Украйна и за общата сигурност?

М. Райзнер: Думите на Тръмп могат да бъдат наречени истинска информационна бомба – това са думи с големи последствия. Трябва да е ясно, че в противопоставянето между Украйна и Русия трябва да се покаже сплотеността между Украйна и западните съюзници срещу агресора. И ако вероятният бъдещ кандидат за президент на САЩ се изказва по този начин, това е деструктивно. Това показва, че очевидно Западът не е единен и Русия може да си каже – да изчакаме Тръмп да стане президент на САЩ, тогава нещата ще се обърнат към по-добро.

ДВ: Според Вас колко дълго може да издържи Украйна без нови американски доставки, ако получава оръжие и муниции само от Европа?

М. Райзнер: Ситуацията и сега е донякъде критична. На бойното поле Русия все по-често надделява по отношение на артилерийските снаряди. Съюзниците от Европа се опитват да задвижат на по-високи обороти военната си промишленост, за да запълнят възможните липси, но в случая с артилерийските снаряди, например, това ще е много трудно, защото за целта са необходими големи заводи. Виждаме, че Европа още не е осъзнала цялата сериозност на ситуацията. Ако САЩ осезаемо съкратят доставките, Европа засега не е в състояние да удовлетвори потребностите на Украйна от артилерийски снаряди.

ДВ: Ситуацията на фронта е много сложна. Германският вестник „Билд“ написа, че Украйна преживява най-лошата военна криза от нахлуването на Русия насам – на Киев не му достигат оръжия, войници, технологии и преди всичко – подкрепата от страна на САЩ. И Вие ли смятате така?

М.Райзнер: 100 процента съм съгласен. Още миналата година казвах – ако сега не се случи нищо кардинално, през тази година войната ще стигне до своя кулминационен момент. От военна гледна точка това означава, че ситуацията може да се промени радикално в едната или в другата посока - тоест е възможно Украйна да се провали.

Ситуацията на фронта е тежка. Виждаме, че руснаците настъпват най-малко в 15 направления и във всяко от тях са се придвижили през последните седмици на разстояние до шест километра. Виждаме, че Русия все повече се отказва от тактиката, която бе принудена да използва в миналото – когато украинската армия ѝ оказваше силен натиск. Да вземем за пример артилерията. Досега предоставените от Запада много точни оръжия даваха на Украйна възможност да действа целенасочено срещу руските артилерийски позиции, правейки невъзможно струпването на руска артилерия. Но отчитайки, че Украйна разполага с все по-малко артилерийски снаряди, руснаците отново започнаха да струпват артилерията си. Украйна се опитва да ги държи на разстояние с помощта на дронове, но не може да намали артилерийския огън, а това усложнява ситуацията. Войниците в окопите са изложени на руския артилерийски огън, а съотношението на артилерийските позиции е едно към пет, в случая с тежката артилерия дори едно към десет. Това е проблемът в една война за изтощаване на противника - украинските войски просто ще бъдат смлени, ако не могат да дадат отпор. В момента ситуацията е точно такава. 

ДВ: Главнокомандващият украинските въоръжени сили бе сменен – след Залужни на поста бе назначен Олександър Сирски. Как смятате – какво би могъл да направи той по-добре от своя предшественик?

М. Райзнер: Най-голямата разлика между двамата е, че Залужни подхождаше по-интелектуално – винаги се опитваше самокритично да анализира ситуацията и да обясни какво е необходимо. Същевременно се вслушваше във войниците си и говореше с тях. Докато новият главнокомандващ е човек, който ясно реализира определена политическа воля, при това – може би и с цената на големи жертви. Затова ми се струва, че неговото назначение е преди всичко опит на политическото ръководство, т.е. на президента Володимир Зеленски, да изпрати послание: удържаме отвоюваните територии, не отстъпваме и не правим компромиси, а новият главнокомандващ генерал Сирски е човекът, който осигурява това.

От своя страна Сирски трябва да положи усилия политическото ръководство да осигури ресурсите, които в момента не достигат. Той трябва да изисква реализацията на това, което Украйна неотдавна обяви като намерение – пускането на собствен отбранителен комплекс. Той трябва да каже – наистина искаме да видим производство на по 50 000 дрона месечно, за да можем на фронта да противопоставим нещо на онова, което руснаците използват срещу нас.

ДВ: А колко важна е мобилизацията за украинската армия? Може ли Украйна да я извърши?

М. Райзнер: Ако погледнем в исторически план, ще видим, че държавите и народите са способни на невероятни неща, ако се намират в състояние на екзистенциална борба, в конфликт, в който на карта е заложена съдбата им. Генерал Залужни постоянно отбелязваше необходимостта от компенсация на загубите, както и на ротация, за да бъдат разтоварени войници – затова казваше, че е необходима мобилизацията на 400 000 до 500 000 войници през тази година. Темата определено е сложна от политическа гледна точка, защото това е начин властта да се окаже в опозиция спрямо населението. Хората като цяло са заинтересовани държавата им да оцелее, но не искат лично да стоят в окопите.

Но това са крачки, които държавата трябва да предприеме – нужни са хора, които да отидат в окопите, за да се противопоставят на заплахата. Всичко показва, че Украйна е в състояние да мобилизира 500 000 души. Ако се има предвид, че от руска страна сега воюват около половин милион, става очевидно, че тези планове трябва да се реализират.

Тъй като в противен случай няма да може да се постигне промяна на ситуацията. Дилемата е в това, че Украйна винаги е получавала достатъчно, за да е в състояние да води война, но недостатъчно за спечелването ѝ. А това означава, че на фронта постоянно трябва да се изпращат нови войници – войната постоянно се проточва заради невзети решения (по отношение на доставките на оръжие – б.ред.). Защо някои оръжейни системи се предоставят само в ограничено количество? Защо не се стига до масивни сривове в руската спътникова система ГЛОНАСС? Та нали крилатите и балистичните ракети, както и иранските дронове се координират основно чрез данните от тази система. Това са все въпроси, които трябва да бъдат задавани.

***