ДВ: Украинският главнокомандващ Валерий Залужний написа в британския "Икономист", че военните действия са в задънена улица и има опасност от позиционна война – както през Първата световна война. Президентът Володимир Зеленски индиректно го опроверга – нямало задънена улица. Кой е прав?

Маркус Райзнер: Двете твърдения трябва да се разглеждат в контекста на досегашното развитие на войната. Според Залужний след 20 месеца война е станало ясно, че Украйна получава само онова, което е крайно необходимо, за да балансира асиметричната ситуация на фронта. Но това е твърде малко, за да бъдат притиснати руснаците така, че да се видят принудени да започнат преговори. Примери за това са ракетите АТАСМС или дискусията за изтребителите F-16. Залужний казва: „Вижте, положението е сериозно - ако искате да спечелим, трябва нещо да се промени“.

Президентът на Украйна пък се опитва да подреди нещата. Той казва: „Да, моят генерал твърди това, но ние все още сме на път да победим“. Зеленски прави това, което се очаква от него като президент. Ако той каже, че Украйна губи, това ще има огромно морално въздействие. Също като в началото на войната сега той каза: „Аз оставам в града, имам нужда от оръжия, а не от такси“.

ДВ: Мнозина обаче виждат в двете изказвания различия, които може би за пръв път си проличават така ясно. Колко опасно е това за подкрепата на Украйна?

Райзнер: Руснаците веднага поеха топката и обявиха, че украинската офанзива се е провалила, позовавайки се на генерал Залужний, който каза, че вероятно няма да има „дълбок и мощен пробив“. Работата е в това, че Украйна изобщо не разполага с всички предпоставки, които биха били нужни за подобен пробив. Винаги съм го повтарял, но тогава ми отвръщаха, че то можело да се компенсира с висок боен дух и мотивация. Това обаче противоречи на всякаква военна логика. Затова генерал Залужний преди няколко месеца съвсем ясно заяви пред британски медии: „Ние сме тези, които са на фронта - затова няма нужда да ни обяснявате как да водим тази война. Благодарни сме за всяка доставка на оръжие, която получаваме, но ситуацията е такава, че без подкрепа от въздуха не можем да действаме по начина, описан в учебниците на НАТО. Затова сме разработили наши собствени тактики“.

ДВ: А не е ли вярно, че от една година всъщност вече се води позиционна война? След като Украйна си върна Херсон, така и не настъпиха съществени промени на фронтовата линия. Защо това изявление идва чак сега?

Райзнер: Силата на украинците е в това да воюват в движение, да са мобилни. Руснаците обаче неизменно успяваха да ги принудят към стационарни бойни действия. Това, разбира се, дава предимство на руската страна, защото така тя може пълноценно да използва големите си възможности - например да подлага противника на масиран артилерийски обстрел, да използва електромагнитно поле за заглушаване на неговите комуникации и на връзката с безпилотните самолети. Офанзивата, която започна на 4 юни, имаше за цел да се справи с тази дилема, но тя не постигна целите си. По този начин руснаците отново принудиха украинците да се върнат към позиционната война.

Ето защо сега е моментът да бъде сложен край на лятната офанзива и Украйна да започне да се готви за ново контранастъпление през пролетта. Има признаци, че се прави точно това - формират се пет нови бригади. Но въпросът е откъде ще дойде оръжието.

Необходими са 150 бойни танка, 300 бойни машини на пехотата, поне 200-300 артилерийски системи, които трябва да бъдат доставени сега.

ДВ: В статията си Залужний говори за някакво техническо чудо. Той не използва точно думата "чудо", но има предвид точно това и го сравнява с откриването на барута. За какво би могло да става дума?

Райзнер: Сега двете страни се намират в патова ситуация. Тя се подсилва от технологичните развития. През последните месеци Украйна въведе множество иновативни оръжейни системи – с качества, за които преди се е знаело само на теория или от текстове за бъдещето на войната. Украинците например имат цели ята от дронове, които действат едновременно. Руската страна често копира тези иновативни идеи и дори започна да ги възпроизвежда. Вече говорим за така нареченото прозрачно бойно поле: не е възможно да разгърнеш сили, да събереш голям брой танкове на ограничено пространство и след това да не влезеш в бойни маневри, защото противникът веднага научава това и се опитва да ги извади от строя с помощта на артилерия и дронове.

ДВ: Западът подготвен ли е за една позиционна война в Украйна?

Райзнер: Западът не е подготвен, защото от 20 месеца насам се самозалъгва, че Украйна е в състояние да победи руската мечка само с помощта на висок боен дух. А това не е възможно. Според мен има две възможности. Едната е да се хвърлят всички сили и средства. Но това означава всяка седмица четири-пет товарни влака с военни доставки да пристигат в Украйна. Другата е самокритично да се признае, че това е невъзможно. Но то трябва да се каже и на украинците. Тогава може би ще се наложи да започнат преговори, но като се признае, че Украйна вече може и да не съществува като държава, защото Русия ще я унищожи.

ДВ: Каква е прогнозата Ви за 2024 година?

Райзнер: Доближаваме се до кулминационната точка, когато всичко може да се обърне в едната или другата посока. В момента имаме няколко кризи и е все по-трудно вниманието да се задържи върху Украйна. Ако тя не успее да остане в полезрението на световната общественост, или ако не съумее да убеди европейците, че войната за Европа може би се решава именно сега в Украйна, тогава страната ще изпадне в трудна ситуация. Ако обаче успее да постигне обратното, тогава конфликтът може да се развие именно в тази посока.

Ние не знаем дали това е възможно. Свидетели сме на това как в момента се пише историята. Ето защо статията на Залужний е толкова важна.

Маркус Райзнер е военен историк и полковник от австрийската армия.

****

Вижте и това видео на ДВ: