ЕС взима решения през главите на хората, има раздут апарат и иска да регулира всичко, включително колко криви да са краставиците, гласят едни от най-разпространените митове за ЕС. Но отговаря ли това на истината?
Реклама
Почти всички знаят за кривите краставици - вече поостарелия символ на стремежа на Европейския съюз да регулира. Директивата за краставиците отдавна вече не съществува, но все още витае в главите на мнозина, посочва германската обществена медия АРД.
Прекалява ли ЕС с регламентите и регулациите?
Онези, който са убедени, че Еврокомисията или Европейският парламент взимат твърде много решения през главите на гражданите, с охота цитират някогашния председател на ЕК Жак Делор, който още през 1988 предрече, че един ден 80 процента от икономическото законодателство ще идват от Брюксел.
Изследванията обаче междувременно показват, че Брюксел съвсем не се меси толкова много в регламентите. Но Европейският съюз естествено регулира интензивно това, за което отговаря изцяло или предимно - например международните търговски връзки, вътрешния пазар, селското стопанство и риболова, посочва АРД.
Законодателството, свързано с околната среда, също става все по-важно, а "Зелената сделка" се превърна в ключов проект за мандата на Урсула фон дер Лайен начело на ЕК. За сметка на това ЕС почти не се меси в сферите на заетостта, социалното дело и здравеопазването.
Броят на директивите
Преди десетина години в ЕС съществуваха около 4600 основни нормативни акта, а днес те са почти 6500, изчислява АРД. Миналата година бяха приети над 370 нови директиви.
Преди това броят на новите закони се колебаеше около едно постоянно ниво, а понякога той дори спадаше. Затова няма особен смисъл да се гледат само числата - решаващо е качеството на законите, пише германската обществена медия.
От няколко месеца насам либерали, християндемократи и крайно дясно настроени политици водят кампания срещу законодателството в областта на околната среда, а в предизборните си кампании призоваваха за край на регулацията, пише още АРД и припомня, че под натиска на фермерските протести неотдавна някои бюрократични разпоредби бяха оттеглени. Тоест, законодателството на ЕС е гъвкаво и зависи от политическия климат.
Не, ЕС не взима решения през главите на хората
Някои от онези европейски политици, които се възмущават от прекомерната регулация в ЕС, често не казват цялата истина: при законодателството на Общността въпросът не е само колко регулаторен ентусиазъм проявява ЕК и какъв е броят на нейните законодателни инициативи.
Парламентът и държавите не са длъжни да одобряват предложенията на Комисията - те са равноправни партньори в законодателния процес, в рамките на който директивите и разпоредбите могат да бъдат и отменяни, обяснява германската медия.
С други думи: който твърди, че ЕС регулира твърде много или през главите на гражданите, премълчава, че избраните на национално ниво депутати и министри в органите и институциите на Общността също трябва да вдигнат ръка, за да бъде приет даден закон.
Раздут административен апарат?
И тъй като говорим за митове - не издържа и твърдението, че за прекомерната регулация вина носи раздутият апарат на Комисията.
Както информира АРД, за Европейската комисия, която подготвя законите за около 450 милиона жители на Общността, работят 32 000 служители. За сравнение: само в общината на германския град Кьолн заетите са 22 000.
*****
Разгледайте и тази фотогалерия от архива ни:
Кои са богатите и кои са бедните в ЕС?
Известно е, че разликите в жизнения стандарт в Европейския съюз са големи. Но не липсват и изненади: Германците например имат високи доходи, но два пъти по-малко лично състояние, отколкото италианците.
Снимка: picture-alliance/dpa/D. Kalker
България: ниски заплати и ниски доходи
България е смятана за най-бедната държава-членка на Европейския съюз и за страната от Общността, в която корупцията е най-разпространена. През 2018-а година средният брутен доход е едва 580 евро месечно. От присъединяването на страната към ЕС през 2007 година насам много от младите хора са я напуснали, голяма част от тях - високообразовани.
Снимка: BGNES
Румъния: на предпоследно място в Общността
Идилията заблуждава: много от живописните стари градове в Трансилвания - като например Брашов, са реставрирани грижливо. Страната е в по-добра позиция от България - с брутен вътрешен продукт на глава от населението в размер на 11 440 евро (8 680 в България). По данни на Европейската комисия, през 2019-а година средната брутна заплата в Румъния е била 1050 евро. В Германия - 3 994.
Снимка: Imago Images/Design Pics/R. Maschmeyer
Гърция: от една криза в друга
Страната бе на път да се съвземе от последиците от дълговата криза, за което в последните години най-много допринесе туризмът. Но заради пандемията Гърция отново е изправена пред затруднения и разчита на помощите на ЕС. В сравнение с Германия страната е по-скоро бедна, но брутният вътрешен продукт на човек от 17 500 евро е двойно по-голям от този в България.
Снимка: picture-alliance/dpa/VisualEyze
Франция: значението на собствения дом
Ако става дума за средното материално състояние на французите, те значително изпреварват германците - един французин разполага със средно 10 000 евро повече от един германец или около 26 500 евро. Една от причините: в Германия хората, които притежават собствено жилище, са много по-малко. Докато във Франция мнозина имат и втори имот в провинцията.
Снимка: picture alliance/prisma/K. Katja
Италия: липса на растеж и реформи за сметка на големи дългове
Италия е сред европейските държави, които пострадаха особено силно от коронавируса - Бергамо се превърна в един от епицентровете на пандемията. След 20 години икономическа стагнация Италия сега разчита много на очакваните помощи от ЕС за преодоляване на кризата. Брутният вътрешен продукт от 29 610 евро на човек (по данни от 2018-а) я класира под средното равнище за Европа.
Снимка: AFP/P. Cruciatti
Испания: големият страх от втората вълна
След големия ръст на новозаразените от Ковид-19 през юли, властите в Каталуния отново наложиха ограничения . Страната е много зависима от туризма, който формира 15 процента от брутния вътрешен продукт. На глава от населението БВП възлиза на 26 440 евро (по данни от 2018-а), т.е. малко по-малко от средния за Европа - 31 000 евро.
Снимка: Reuters/N. Doce
Швеция: благосъстояние, високи данъци и никакви ограничения
Швеция се опита да се справи с пандемията без да въвежда ограничения. Това обаче доведе до много смъртни случаи. С брутен вътрешен продукт от 46 180 евро на човек страната заема пето място в Европа след Люксембург, Ирландия, Дания и Нидерландия. Въпреки високите данъци, нетното благосъстояние на шведите в размер на 27 511 евро е малко по-високо от това на французите.
Снимка: imago images/TT/J. Nilsson
Нидерландия: висок брутен вътрешен продукт и благосъстоятелност
Заедно със Швеция, Дания и Австрия, Нидерландия се числи към "спестовната четворка", която е против отпускането на милиардна помощ на държави като Италия, ако в тях не бъдат проведени реформи. БВП от 46 800 евро на човек (по данни от 2019-а) подрежда страната сред най-благосъстоятелните в Общността. Тя е на челно място и що се отнася до личното състояние - над 60 000 евро на човек.
Снимка: picture-alliance/robertharding/F. Hall
Германия: богата държава, не толкова богати граждани
До момента страната се справя добре с пандемията. Но на висока цена в икономически план: износът се срина, много предприятия се борят за оцеляване. Брутният вътрешен продукт но човек възлиза на 41 340 евро, но нетното лично състояние на германците не е голямо - 16 800 евро, или два пъти по-малко, отколкото в Италия.