Етел Брукс - първата жена професор от ромски произход в САЩ
Надин Михолек
11 юли 2024
Като дете на Етел Брукс често ѝ казвали: "Циганче, мястото ти е в ъгъла!“, но въпреки расизма, с който се е сблъсквала многократно, тя става първата жена от ромски произход, която е професор в американски университет.
Реклама
“Чухте ли?”, питат хората от ромските общности в цяла Европа. “Вече има ромка, която е професор в САЩ!”. Става дума за Етел Брукс, която е професор в престижния американски университет “Рутгерс” в щата Ню Джърси.
Хората от ромски произход често се сблъскват с расистки предразсъдъци, които правят издигането им в професионалната йерархия невъзможно. Етел също е имала такива проблеми. “Много често ми се е случвало някои мои съученици да ми казват: „Циганче, мястото ти е в ъгъла!”, разказва тя. Когато разказва историята, в гласа ѝ няма гняв, но тъгата се усеща.
Расизмът още е част от живота на ромската общност
Етел Брукс е извървяла дълъг път, за да стигне до университета “Рутгерс” в щата Ню Джърси. Майката на Етел, лелите и чичовците ѝ дори не са можели да посещават училище. Тогава общината казвала, че “тези циганчета” няма да ходят на училище. Семейството на Етел е от щата Масачузетс. Родът ѝ живее в САЩ от повече от 200 години.
В САЩ живеят около един милион роми, но повечето американци не знаят нищо за този етнос. Някои дори не знаят, че те съществуват и че представляват съвсем реална общност. Въпреки това много американски телевизионни комедии и филми използват стереотипни представи за ромите - например клишетата, че ромите крадат или че ромските жени са врачки и вещици.
Етел споделя, че на местата, където живеят големи групи роми, хората често са расистки настроени срещу тях. “Има градски легенди, например, че не трябва човек да си поправя колата в сервиз на някой ром, защото “това са цигани, те ще те прецакат”, разказва тя.
Безрезервната подкрепа от семейството
Расизмът срещу ромите е факт от стотици години. Данните сочат, че в Европа в момента живеят около 12 милиона роми. Техните общности са разнообразни - с различни традиции, религии и диалекти. Въпреки разликите обаче, Етел казва, че глобалната ромска общност е обединена от едно: “Начинът, по който уважаваме и се грижим за възрастните хора и как обичаме децата си”. По думите ѝ най-важното е грижата един за друг, подкрепата и “общото усещане, че всички живеем заедно, защото знаем какво е да сме дискриминирани и маргинализирани”.
Затова и семейството на Етел я подкрепя. Професорката ни показва изрезки от вестници и свои фотоалбуми. Родителите ѝ са събирали всичко за нейните постижения - награди, състезания, речи. Родителите ѝ я водели често в местната библиотека, разказва Етел - държали тя да се справя добре в училище. Докато била студентка, баща ѝ дори не си купувал лекарства, за да събере пари за нужните ѝ учебници. Етел научава това чак след като той починал.
За да се премахнат стереотипите
Етел Брукс е професор в университета “Рутгерс”и ръководител на катедрата за Изследвания на жените, пола и сексуалността. Тя се занимава с политикономия, глобализация, феминистки теории, национализъм и пост-колониализъм. Пред ДВ тя разказа, че постига докторската си степен, а после и става професор, за да изгради архив от информация, която не е била налична, когато тя става студентка - информация за ромската общност.
"През първата есенна ваканция донесох на семейството си купища книги за ромите", казва тя. Етел сяда с леля си и майка си и започват да четат заедно. Леля ѝ я поглежда и казва: "Тези книги са грешни. Книгите са пълни с расизъм и стереотипи". Като професор Етел иска да промени това. "Искам да създам критично знание, което да подкрепя не само нас, ромите, но и маргинализираните хора навсякъде", казва тя.
“Това е съпротива”
Расизмът срещу ромите достига своя връх по време на нацисткия геноцид през Втората световна война. Германия признава геноцида над синтите и ромите едва през 1980-те години. Бившият президент на САЩ Барак Обама назначава Етел за член на Мемориалния съвет на САЩ за Холокоста. Етел казва, че това е важно не само за нея, но и за ромите в САЩ и за синтите и ромите по целия свят.
Етел работи в университет, в който учат много студенти от маргинализирани групи. Тя знае какво е усещането и иска да даде възможност на тези студенти да заявят своето място в света. "Разбирането за това кои сме ние, може да ни овласти", казва тя. "Оцеляването за нас е нещо, което се случва въпреки логиката на досегашната история. Това е съпротива. Съпротивата е нещо, което можем да продължим, което вземаме от нашите предци и което предаваме на нашите деца."
***
Забравеният ужас: геноцидът над ромите
Те живеят в Европа от над 700 години. Но в нацистка Германия синтите и ромите се превръщат в жертва - изолирани, насилствено стерилизирани, избивани. Дълго време след 1945 се отричаше, че ромите са били преследвани.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В служба на народа и родината
През Първата световна война много германски роми се сражават в служба на Кайзера, а след 1939 г. - и за Вермахта. През 1941 г. Върховното командване решава по расови и политически причини да освободи от активна военна служба "циганите и хората със смесена циганска кръв". Алфонс Ламперт (на снимката) и съпругата му Елзе впоследствие са депортирани в Аушвиц, където намират смъртта си.
Снимка: Dokumentations- und Kulturzentrum Deutscher Sinti und Roma
В името на науката
Медицинската сестра Ева Юстин научава романес, за да си спечели доверието на ромите. Като асистентка на расисткия изследовател Роберт Ритер тя обикаля цялата страна, за да снема биометрични данни за хора от малцинствата. Регистрацията им като роми или от ромски произход става предпоставка за геноцида срещу това малцинство. Проучвани са родословните им дървета и кръщелните им свидетелства.
Снимка: Bundesarchiv
В лагери зад бодлива тел
Към края на 1930-те години на много места започват да изолират ромските семейства в лагери - както на тази снимка от Равенсбург. Тези места са били опасвани с огради от бодлива тел и са били охранявани от водачи с кучета. Никой не е имал право да напуска лагера. Домашните животни са били умъртвявани, а хората е трябвало да извършват принудителен труд. Мнозина са били насилствено стерилизирани.
Снимка: Stadtarchiv Ravensburg
Масови депортации
През май 1940 г. ромски семейства са подкарани по улиците на Асперг към гарата, където са натоварени на влакови композиции и депортирани в окупираната от нацистите Полша. В сводката на криминалната полиция е записано: "Евакуацията премина гладко". Повечето депортирани са тръгвали на явна смърт - умирали са в трудовите лагери или в еврейските гета.
Снимка: Bundesarchiv
От училищната скамейка - направо в Аушвиц
Тази снимка показва Карл Клинг с неговия клас в Карлсруе към края на 1930-те години. През пролетта на 1943 г. той е изведен направо от класната стая и депортиран в "циганския лагер" в Аушвиц, където по-късно намира смъртта си. Оцелели от Холокоста свидетелстват, че още преди депортациите ромските деца са били изолирани от съучениците си и на практика отстранени от учебния процес.
Преследвани в цяла Европа
Навсякъде, където нацистите са имали думата, синтите и ромите са били преследвани - затваряни в "цигански лагери" или в гета, депортирани и умъртвявани в лагерите за масово унищожение. Смята се, че по този начин са били избити към 500 000 синти и роми - разстреляни или умъртвени с газ. Много други умират от глад и болести или вследствие на медицински експерименти и всевъзможни насилия.
"Навсякъде мъртъвци"
"В бараките, побиращи около 200 души, често бяха натъпквани по 800 и повече", спомня си Елизабет Гутенбергер, която нарича това място в Аушвиц "истински ад". "Циганският лагер" в секция B II се състоял от 40 бараки, а един от блоковете бил "тоалетната за целия лагер". Франц Розенбах, тогава 15-годишен, заставян да извършва принудителен труд, си спомня: "Централната алея беше осеяна с мъртъвци".
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
"Глава на 12-годишно дете"
Зловещият лекар на СС Йозеф Менгеле изтезавал безброй затворници - обезобразявал трупове на деца, заразявал пациенти с опасни вируси, изследвал двойки-близнаци, умъртвявал хора с инжекции право в сърцето. Д-р Менгеле изпращал редовно в Берлин човешки органи или части от човешки тела. През юни 1944 за Берлин заминала глава на 12-годишно дете. Менгеле така и остава неосъден за престъпленията си.
Снимка: Staatliches Museum Auschwitz-Birkenau
Пепел от мъртвите
Концлагеристите страдали от глад, жажда, студ, болести и брутално насилие. Първи умирали децата и възрастните, болните били изпращани в газовите камери, а труповете били изгаряни. В "циганския лагер" в Аушвиц-Биркенау се виждал пушекът и се усещал мирисът от крематориумите. Пепелта от мъртвите била изхвърляна в езера, край които близки на жертвите днес полагат цветя.
Снимка: DW/A. Grunau
Ромите не дочакват освобождаването на Аушвиц
На 27 януари 1945 г., когато Червената армия стигнала до Аушвиц, в лагера войниците открили и много деца-затворници. Освобождаването обаче идва твърде късно за ромите: още през нощта срещу 3 август 1944 всички обитатели на "циганския лагер" били изпратени в газовите камери. На другата сутрин в бараките били открити две ромски деца. Тази "допълнителна пратка" също стигнала до газовите камери.