Според Стария завет, цар Давид завладява Йерусалим около 1000 г. пр. Хр.. Той обявява града за столица на своето царство и го превръща в истинско религиозно средище. Соломон - синът на Давид - е този, който според Библията, издига първия храм на Яхве (Йехова), бога на евреите. Така Йерусалим става център на юдейството.

Вавилонският цар Навохудоносор II завладява Йерусалим на два пъти: през 597 и през 586 г. пр. Хр. Така е записано в Библията. Той пленява цар Соломон и еврейските първенци и ги праща в изгнание, след което разрушава Соломоновия храм. През 539 г. пр. Хр. Вавилон е превзет от персийския владетел Кир II Велики. Той позволява на евреите да се завърнат в Йерусалим и да възстановят разрушения храм.

През 63 г. пр. Хр. Йерусалим преминава под римско владичество. През 66 г. сл. Хр. сред населението се формира съпротива, която довежда до Първата юдейско-римска война. Тя приключва четири години по-късно с победа на римляните и повторното разрушаване на йерусалимския храм. Римляните и византийците господстват близо 700 години над Палестина.

В хода на овладяването на Велика Сирия, ислямските армии достигат и до Палестина. През 637 година Йерусалим е обсаден и превзет по заповед на халиф Умар. В последвалата ера на мюсюлманско владичество управляват различни владетели, които често са били враждебно настроени помежду си. Градът редовно е бил обсаждан и многократно е сменял владетелите си.

През 11 век християнският свят се чувства застрашен от Селджукидите - мюсюлманската династия на селджукските владетели. Папа Урбан II призовава към кръстоносни походи. За 200 години европейците предприемат общо пет кръстоносни похода, за да завладеят Йерусалим. За кратки периоди те постигат известен успех, но през 1244 окончателно губят града, който отново преминава под мюсюлманско господство.

След завладяването на Египет и Арабия от османците през 1535 година, Йерусалим става административен център на един от османските санджаци. През първите години от турското господство в града се стига до значителен разцвет. След победата на британците над османските войски през 1917 година Палестина се оказва британско владение. Йерусалим пада без битка в ръцете на британците.

След Втората световна война британците се отказват от Палестина. ООН дава одобрението си за разделяне на страната, за да се създаде родина за оцелелите от Холокоста евреи. През 1948 година обаче няколко арабски държави обявяват война на Израел и завладяват част от Йерусалим. В резултат на Арабско-израелската война до 1967 градът е разделен между Израел (западна част) и Йордания (източна част).

През 1967 Израел води т.нар. Шестдневна война срещу Египет, Йордания и Сирия, в която завладява полуостров Синай, ивицата Газа, Западния бряг на река Йордан, Голанските възвишения и Източен Йерусалим. Израелците си проправят и достъп до старинната част на града, където е Стената на плача. Първоначално Източен Йерусалим не се смята за анексиран от Израел, а само за административно интегриран.

Оттогава насам Израел вече не ограничава достъпа на мюсюлманите до техните светини. Храмовият хълм се намира под автономно мюсюлманско управление – мюсюлманите имат право да го посещават за молитвите си, също както и наблизо разположената джамия Ал Акса.

И до днес Йерусалим си остава пречка за намирането на мирно решение в конфликта между Израел и Палестина. През 1980 Израел обявява града за своя "вечна и неделима столица". След като през 1988 Йордания се отказва от своите претенции към Западния бряг на река Йордан и Източен Йерусалим, е провъзгласено създаването на палестинска държава. Тя смята източната част на Йерусалим за своя столица.

Еврейските предписания за хранене са подчинени на строги правила, базирани на Тората. В Светото писание на евреите е точно описано какво е кашер и кои са забранените храни. Ултраортодоксалните евреи се съобразяват с правилата особено стриктно.

Кашерната кухня изключва кръвта, поради което при клането животните трябва да бъдат напълно обезкървени. За целта гърлата им се прерязват с остър нож - и то без упойка, за да не се съсири кръвта. След това всички остатъци от кръв се отстраняват чрез миене и осоляване.

Според Тората не всички животни подхождат за ядене. Допустими са само преживните и чифтокопитни бозайници - например говеда, овце и кози. Свинете, конете, камилите и зайците не са разрешени. Коленето може да се извършва само от ортодоксални евреи, одобрени от равин.

Птиците може да присъстват в менюто, но при определени условия: трябва да са домашни, а не грабливи или лешояди. С кокошките, гъските, патките и гълъбите проблеми няма - ако са обезкървени. Но щраусите, орлите или щъркелите са табу.

Рибите трябва да имат перки и люспи, за да бъдат кашерни. Това означава, че змиорките, акулите или есетрите (заедно с хайвера им) не са позволени. Същото важи за раците, калмарите и мидите: Тората повелява, че евреите не бива да ги консумират.

Във Франция жабешките бутчета са деликатес, но за евреите са табу. Точно както и влечугите, змиите, насекомите или прилепите. На цели шест места в Тората пише, че консумацията на охлюви е забранена. Поради това за ортодоксалните евреи е шест пъти по-лошо да хапнат охлюви със сос, отколкото свински джолан.

Ярето не бива да ври в майчиното си мляко, се казва в Тората. Затова ако някой е консумирал месни продукти, трябва да изчака известно време, преди да посегне към млечните. Освен това млякото и месото трябва да се съхраняват в различни хладилници и да се приготовляват в различни тенджери. Дори приборите трябва да се мият в различни мивки или миялни машини.

Хранителните продукти, които не са нито месни, нито млечни - като яйцата, зеленчуците и плодовете - са "неутрални". И могат без ограничения да се консумират както с месните, така и с млечните блюда. Но съгласно правилата за кашерна храна марулите и зелето трябва особено внимателно да се проверяват за червеи, насекоми или малки охлюви между листата.

Хлябът, който се прави само от брашно, вода и мая, е кашерен, както и повечето видове черен хляб. Днес към хляба често се добавят различни примеси, за да се запази по-дълго пресен. Млечните добавки са забранени, тъй като хляб се яде и с млечните, и с месните блюда - и затова трябва да е неутрален.

Евреите консумират алкохол още от библейско време. А на празника Пурим дори е техен свещен дълг да пият много алкохол. Затова не е чудно, че и виното трябва да е кашерно - то се произвежда и съхранява според определени правила и ритуали, а накрая равинът трябва да потвърди неговата чистота.

В тези ресторанти никой не трябва да се безпокои дали млечните и месните продукти са разделени правилно и дали гарнитурите са "неутрални". Отговорността за това носи готвачът. И няма нужда да си ортодоксален евреин, за да се насладиш на деликатесите на еврейската кухня.

Който няма време за готвене, може да си купи готови кашерни храни от супермаркета. На редица места по света ценят платежоспособната еврейска клиентела и предлагат различни кашерни блюда. Този вид храна се предлага и на бордовете на самолетите.