1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Евроатлантици и евромитрофанци

13 октомври 2022

Формално сме пълноправни членове и на ЕС, и на НАТО. На път сме да се присъединим и към еврозоната. В душата на българина обаче все още има съмнение - европейци ли сме или май не чак дотам. Анализ на Даниел Смилов.

Едните - насам, другите - нататък
Едните - насам, другите - нататъкСнимка: picture alliance/dpa/J. Kalaene

Дебатите около официалното откриване на навоизбрания парламент са показателни за един сериозен проблем - незавършената европеизация на България. Формално вече сме пълноправни членове и на ЕС, и на НАТО. На път сме да се присъединим и към еврозоната, която е най-напредналата форма на евроинтеграция. В душата на българина обаче все още има съмнение - европейци ли сме или май не чак дотам? 

Съмнението по принцип е белег на интелигентност и може да доведе до философски прозрения, ако вярваме на Декарт. Но може да доведе и до съвсем некартезианска комедия от комплексирани и объркани реакции. Като например тази, която възникна с изпращането на покана на руския посланик Митрофанова за откриването на НС и с последвалите заявления, че ако тя дойде, български депутати ще излязат. Ами ако тази депутатска евакуация задейства руския имперски инстинкт за окупация на празни или недобре охранявани пространства? Какво ще правим с окупиран парламент, пък било то и на символно ниво? 

Истинският въпрос обаче е как да се справим със собствените си съмнения, че като народ не сме узряли съвсем за това, което клиширано се нарича европейски ценности. И ако погледнем социологическите проучвания, няма как да не забележим, че като отношение към ключови ценности на демокрацията, правовата държава, правата на човека и т.н. в немалка част от хората все още тлеят недоверие или дори отрицание. 

Партиите и представителните органи на властта са практическият разум на демократичното общество, а разумът е инструментът, чрез който то се справя със съмненията. Поради това българското общество, наблюдавано от външен зрител, може да не изглежда съвсем с ума си. Но във всяка лудост има някаква логика. 

За да се разбере проблемът с незавършената европеизация, трябва да се види какво в стратегиите на основните партии - които в една или друга степен са проевропейски - не сработва. Тук ще изключим "Възраждане", защото те открито се обявяват за излизане на България от евроатлантическите структури и тесен съюз с Русия. Каквито и евросъмнения да има българинът, те не отиват чак до такива крайности при голямото мнозинство от хората. Все пак обаче тази позиция вече е на масата и ако евроориентираните партии не спечелят битката за съмнението, този възглед може да се разпростре сред по-широки групи. Марката "Костя Копейкин" вече е регистрирана и от символ на продажна петoколонност тя може да се издигне поне до сатиричен гоголевски роман.

Евроатлантиците

Най-последователни и отчетливи евроатлантически позиции защитава "Демократична България". Проблемът с нейната стратегия е, че тя сякаш не забелязва съмненията на част от избирателите или ги третира като проблем на растежа, който ще отшуми с времето. За съжаление обаче последните социологически проучвания не потвърждават тезата за отшумяването. Напротив, съмнението се засилва и добива все по-изразен географски характер: докато столицата София е силно проевропейска, в останалата част от страната - с малки изключения - картината е различна. Подоходното неравенство изобщо, както и това между столицата и страната също се задълбочава. Всичко това демонстрира, че съмнението в душите и умовете на мнозина българи се подклажда от липсата на битови условия, които да са близки до европейските. Докато стратегията на ДБ не отчете тези факти, влиянието ѝ ще остава ограничено до София и най-големите областни градове.

ПП също са с ясно изразени евроатлантически позиции. Те са и първите, които реализираха сериозна фискална експанзия с цел повишаване доходите на най-уязвимите групи - най-вече пенсионерите, което може да бъде отчетено като опит за реална европеизация на бита. По отношение на съмненията на българите стратегията на ПП не е толкова открита и праволинейна, колкото на ДБ. В предизборната кампания те например съзнателно не говореха за Украйна с идеята да не отчуждават потенциални избиратели. Същевременно скъсването с "Газпром", както и изгонването на 70-те руски дипломата бяха категорична демонстрация на проатлантическата им позиция. Слабостта в стратегията на ПП е, че за да сработи тя са необходими значителни парламентарни мнозинства, които да я отстояват поне в няколко мандата. И за кабинета "Петков" ПП трябваше да разчита на партньори като ИТН и БСП, които всъщност целенасочено подронваха аспекти на тази стратегия. Голямата опасност е мнозина да се разочароват от този подход като "неработещ" и "неприложим" заради липсата на по-широка политическа подкрепа.

ДБ и ПП са с ясно изразени евроатлантически позицииСнимка: Visar Kryeziu/AP/picture alliance

ГЕРБ също е евроатлантическа партия, която обаче залага не толкова на интернализацията на ценности, а на личностни договорки между лидерите на партиите, бизнеса и международни фактори. Борисов се представя като човек, който се "разбира" с Меркел, Макрон, Тръмп, Путин, Ердоган, Папата и т.н. В домашен план пък говори за "Възраждане" като за сериозна партия, с която може "да се разбере". Този персоналистичен евроатлантизъм очевидно е зависим от титаничните способности на един лидер да примирява световните и домашните противоречия. Слабостта на тази стратегия е очевидна: често "разбирателствата", до които се достига, са безпринципни и със силни съмнения за нелегитимни стимули за постигане на съгласие. В резултат на тази стратегия например България скоростно построи "Турски поток" при неясни перспективи за печалби, бе принудена да купи два руски реактора, забави строителството на интерконектора с Гърция, не подписа Истанбулската конвенция, заплете се в безсмислен спор със Северна Македония и т.н. И всичко това в името на евроатлантизма и разбирателството.   

ДПС е последната формация в евроатлантическата група. В движението има срастване на ясна ценностна ориентация (защита на малцинствени права) с не по-малко ясни бизнес интереси на лидери на формацията. Подобно на казуса ГЕРБ това срастване води до парадоксални и противоречиви позиции на евроатлантиците от ДПС: най-пресният пример беше тяхното шумно настояване България да се върне към "Газпром" въпреки ескалацията на войната и очевидните рискове, свързани с този доставчик.

В обобщение, евроатлантиците се борят със съмненията на българите и недостатъчната ценностна европеизация по следните начини: чрез пример за последователност, праволинейност и неотстъпчивост (ДБ), чрез фискална експанзия с цел повишаване на стандарта на уязвимите групи и известно приглушаване на евроатлантическите тези в предизборен контекст (ПП), чрез омаловажаване на ценностите и договаряне на личностно ниво с политически опоненти и конкуренти, както и с бизнеса (ГЕРБ) и чрез сливане на ценностното ниво от бизнеса и икономиката, което отваря пространство за договорки с всички (ДПС). 

Евроатлантическите партии като цяло не се отклоняват сериозно от позиции, които и останалите страни в ЕС заемат (с уговорки за забежките на ГЕРБ и ДПС при реализацията на руски енергийни и други проекти).

Евромитрофанците

Една втора група от политически субекти в България твърди, че съмненията на българите и недостатъчната им европеизация трябва да водят до съдържателно различна политика на България от тази на страните от НАТО и ЕС. Страната трябва да остане в НАТО и ЕС, но да има собствена, самостоятелна линия, да защитава своя уникален "национален интерес". Разликата стана особено видима по отношение на войната в Украйна. Евромитрофанците твърдят, че България трябва да е "неутрална" в този конфликт доколкото може, в никакъв случай да не изпраща оръжие на нападнатата страна, да възприема руските тези за причините за войната, нейния характер и възможните изходи, да не се солидаризира с декларации в подкрепа на бъдещо членство на Украйна в НАТО и т.н. Президентът Радев, БСП и БВ са в тази група, която, метафорично и неметафорично казано, иска да запази България в ЕС, но и посланик Митрофанова в НС. От тази гледна точка групата отговаря на неологизма "евромитрофанци".

Политологът Даниел СмиловСнимка: BGNES

Един добронамерен прочит на тази позиция е, че евромитрофанците отдават демократично уважение на съмненията на българите, като същевременно им дават възможност да гласуват за партии и представителни политици, които няма да извадят България от ЕС и НАТО и няма да ни поставят в ситуация да бъдем изгонени от тези огранизации. Т.е. обещанието е, че те ще водят България по ръба на еврочленството, но без опасност да се спънем и да паднем от другата страна.

Дори да допуснем, че водачите са достатъчно умели, за да избягнат спъване, все пак тази стратегия е изключително рискова. Тя обещава, че ще предотврати радикализация на съмненията на българина и ще го удържи в рамките на ЕС. Но засега поне тази стратегия е контрапродуктивна и налива вода в мелницата на радикалите от "Възраждане" - те вече изпревариха БСП на последните избори. Нещо повече, евромитрофанците са изправени пред обвинения в лицемерие от двете страни: едните ги обвиняват, че са зле прикрита пета колона на Русия, а другите - че говорят едно, но нямат куража да стигнат докрай в критиките си към ЕС и исканията за приятелство с Русия. Тази разкрачена позиция на евромитрофанците в крайна сметка легитимира радикализма и подронва собствената им подкрепа.

***

Основният въпрос всъщност не е дали в този парламент ще се състави правителство само от евроатлантици или то ще съдържа някои евромитрофанци. На България ѝ предстои сериозен разговор за характера на самия евроатлантизъм и справяне с евросъмненията на българите. Всички партии - евроатлантици или не чак дотам - имат сериозни слабости в собствените си стратегии, което е и основната причина за незавършената европеизация на страната. Ако наистина всички изброени са "за" интеграция на България в ЕС, те сериозно трябва да обмислят и ревизират поведението си, като поне спрат да действат контрапродуктивно.

Не бива да забравяме, че европеизацията е истинският ни възрожденски идеал. И тя зависи най-вече от нас самите: "Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили". Особено когато другите народи сериозно ни помагат да вървим напред, ще е срамота сами да се препънем или да кривнем встрани.

Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ