1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
ПолитикаПалестински територии

"Ежедневието ми е кошмар - опит да оцелея": истории от Рафах

Таня Кремер | Хазем Балуша
22 май 2024

"Ежедневието ми е кошмар", казва Халил Хаири, който е в Рафах. Според медийни публикации Израел се е съгласил да ограничи офанзивата в града след разговори със САЩ. Ще даде ли това шанс на хора като Халил?

Палестинците в Рафах живеят в изключително тежки условия
Палестинците в Рафах живеят в изключително тежки условияСнимка: AFP/Getty Images

Точно преди израелската армия да поеме контрола на контролно-пропускателния пункт Рафах на 7 май, Айман Мгамис успява да премине в Египет. За нещастие обаче не всички от семейството му имат този късмет - майка му и брат му остават в Рафах. "Трябваше всички да напуснем Газа. Сега мисля само за майка си и брат си и как ще успеят да излязат от Газа, особено след като затвориха граничния пункт", разказва Мгамис от Кайро, където се опитва да приеме новия си живот като бежанец заедно с онези свои близки, които са успели да напуснат заедно с него.

Семейството не е имало достатъчно пари, за да плати таксата към туристическата агенция, която прекарва хората през границата. Мгамис събрал повечето пари чрез кампания за дарения.

Жителите на Газа са разселвани многократно

"Говоря с тях веднъж на всеки два-три дни, но често няма интернет или сигнал. Изтощаващо е", казва Мгамис, който днес следи новините за войната отдалеч. В Газа той е бил музикант. От октомври 2023 година, когато Хамас извърши терористичния си атентат, а Израел започна войната в отговор на него, той е бил разселен неколкократно. "Ние сме тук, те са там. Мога само да се надявам, че нищо лошо няма да им се случи", казва мъжът. И допълва, че изобщо не е искал да напуска Газа, но взема решението заради безопасността на децата си.

По-рано тази година израелската армия призова жителите на източната част на Рафах да се евакуират в Ал Маваси. Хуманитарните агенции предупреждат, че там няма как да живеят нормално хилядите разселени хора, които се изпращат към разположения до брега район.

"Ежедневието ми е кошмар"

Халил Хаири също е бил разселван няколко пъти от началото на войната. Сега му се налага отново да се измести в Нусейрат - бежански лагер в централната част на анклава, създаден още след Арабско-израелската война от 1948 година. "Бяхме шокирани, когато израелската армия навлезе в Рафах и затвори граничния пункт. Бях готов да пътувам и чаках да ни пуснат", разказва той. 74-годишният мъж и семейството му пристигнали в Рафах през март тази година. Някои негови близки успели да напуснат Газа, но той останал заедно със съпругата си, един от синовете си и внуците си.

"Ежедневието ми е кошмар - опит да оцелея. Аз съм възрастен човек, но децата и внуците ми трябва да са на по-добро място", казва мъжът. Само преди две седмици той се е надявал да бъде сключено примирие, но преговорите така и не постигнаха резултат.

Израелски танкове на границата в Рафах от палестинска странаСнимка: Israeli Army/AFP

Нови планове за Рафах?

Въпреки че международната общност призовава Израел да не провежда пълномащабна офанзива в Рафах, това не спря армията да продължава настъплението си в граничния град. По информация на "Вашингтон пост" обаче Израел е променил плановете си, за да се съобрази с исканията на САЩ за ограничаване на щетите в града. След дискусии с американското правителство Израел е решил да се откаже от плановете за голяма офанзива и вместо това да действа в по-ограничен мащаб. По-ранният план за изпращане на две дивизии на израелската армия в града няма да бъде осъществен, съобщи американският вестник, като се позова на неназовани американски служители.

За близо осем месеца война повече от 35 хиляди души са загинали в Газа, съобщават от здравните власти в анклава, контролиран от Хамас, която САЩ и Европейският съюз определеят като терористична организация. Около 80 процента от хората в ивицата Газа са били разселени неколкократно, а голяма част от територията на анклава е напълно унищожена.

ООН спря раздаването на храна в Рафах

Критичната хуманитарна ситуация в Газа е изиграла важна роля в решението на главния прокурор на Международния наказателен съд Карим Кан да поиска заповеди за ареста на израелския премиер Бенямин Нетаняху и министъра на отбраната Йоав Галант по обвинения в предполагаеми престъпления срещу човечеството. МНС иска да бъдат издадени заповеди за ареста и на лидера на Хамас Яхия Синуар и още двама представители на военизираната групировка.

В последните седмици израелските власти отвориха два гранични пункта в северната част на Газа, но агенциите, които оказват хуманитарна помощ, казват, че те не са достатъчни, за да се доставя необходимата помощ на населението на Газа, което е на ръба на гладна смърт. Агенцията за палестинските бежанци към ООН и Световната програма по прехраната обявиха, че са били принудени да спрат работа заради израелската офанзива в Рафах. Военните действия там са направили невъзможно за тях да достигнат до дистрибуционния си център и складовете си.

"Ужасяващо е", казва д-р Джон Калер, педиатър от Чикаго и съосновател на организацията MedGlobal, който ежедневно комуникира с медицинския екип на организацията в Рафах. "Трябва просто да се надяваш, че онези, които извършват ударите, ще внимават да не уцелят мястото, където си им казал, че ще бъдеш". Лекарят е трябвало да пристигне в Газа за трети път от началото на войната, но не е успял да влезе в анклава след затварянето на граничния пункт в Рафах. Той е бил информиран, че екипът му също трябва да се евакуира към други части на анклава. 

Въпреки че служителите на организацията не са пострадали, наскоро те са били ударени от шрапнел от експлозия наблизо, разказва лекарят. По думите му ситуацията в Газа е "антиутопична". "Осъзнах, че когато преглеждам тези деца, буквално сто процента от нещата, които казвам на родителите им да правят, са невъзможни", казва Калер. Той визира липсата на чиста вода, памперси и лекарства. "Тази ненормална война трябва да спре. Политиците трябва да намерят решение, което да сложи край на мъките на тези хора", убеден е Калер. "Не знам как, но това е всичко, което тези хора искат. Аз също".

***

Вижте и тази история от Газа:

Ивицата Газа: "Не знам как да храня децата си"

02:28

This browser does not support the video element.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ