През седмицата стана ясно, по думите на Бойко Борисов, че те са си "простили" с Кирил Петков. Официално потвърждение за такъв формален акт от Петков не дойде, но очевидно той е бил опростен за незаконното задържане на лидера на ГЕРБ. А за какво точно е бил опростен Борисов? Дали за 500-те милиона публични средства, дадени на Васил Божков от добродушие или срещу сериозни подкупи? Или заради строенето на магистрали без конкурси, след което тези магистрали се оказаха не само къси и неравни, но и доста тънки? Това не стана ясно.
Вече става ясно обаче, че докато Борисов не бъде опростен, страната няма да спре да ходи на избори. И нещата всеки път ще се влошават, особено за тези, които не са готови да дадат прошка - ПП и ДБ. Те биват (с основание) плашени, че ще получат по-слаб електорален резултат на нов парламентарен вот, а ГЕРБ ще се закрепи още повече. В общата суматоха безсмислени и опасни политически формации ще набират подкрепа, а те и в този парламент са повече от една.
Затова моралната дилема, пред която са изправени ПП и ДБ е сериозна - опростете Борисов, за да не провалите страната. Много хора всъщност нямат проблем с тази дилема - какво толкова, сякаш България не е била управлявана три мандата от Борисов. Пък и имаше стабилност от някаква гледна точка. Вярно, изостанахме от Румъния с около 15 процента от БВП за петнадесетина години, но важното е, че... (изберете си оправдание по вкус).
Борисов иска да убеди всички, че е станал приемлив за тях
Без темата за опрощението на Борисов българската политика от последните една-две години изглежда напълно безсмислена: ГЕРБ три пъти печели избори, но не може или не иска да сформира управляваща коалиция. Веднъж с много усилия ПП и ДБ сглобиха анти-ГЕРБ мнозинство и това беше единственото редовно упраление. Но то се оказа крехко, защото ИТН загубиха (ако изобщо някога наистина са имали) критичната си позиция спрямо Борисов и започнаха да искат да строят пътища като него.
През октомври 2022-а и през април 2023-а година обаче ГЕРБ спечели избори в ситуация, в която в парламента няма анти-ГЕРБ мнозинство. С ДПС, БСП, ИТН и къси пасове на "Възраждане"Борисов би могъл да управлява и без ПП и ДБ. Но той иска да управлява с ПП-ДБ, явно за да бъде опростен - да бъдат забравени и останали неизяснени корупционните му скандали.
Всъщност, Борисов дори не иска реално да управлява с ПП и ДБ, а да убеди всички, че е станал приемлив за тях, а оттам и за партньорите от ЕС и САЩ. С адвокати като ПП и ДБ той цели да получи политическа реабилитация и явно, че докато тя не се случи, ще ходим на нови и нови избори.
Как от ГЕРБ уж се снишиха
През седмицата Борисов предложи нещо, което може да се приеме като неговата форма на политическо разкаяние. В един момент ГЕРБ - първата политическа сила - даде вид, че предлага на ПП-ДБ да съставят правителство на малцинството, което ГЕРБ да подкрепи. Подобно смирение наистина беше изненадващо и би имало смисъл само в контекста на покаяние за множество натрупани политически грехове. Първата сила отстъпва и се снишава, остава да контролира правителството от парламента на базата на договорена програма и дава на втората, критична към ГЕРБ формация, възможността да състави правителство.
ПП и ДБ приеха сериозно тази "оферта" и очевидно се заеха да правят проектокабинет в съответствие с молбата на Борисов. Но както се казва, апетитът идва с яденето, и след един ден ГЕРБ и Борисов прецениха, че явно могат да получат опрощение на по-ниска за тях цена. Лидерът на ГЕРБ, подгласян от Томислав Дончев и Десислава Атанасова, започна да поставя условия кой да не бъде в правителството на ПП-ДБ. И бързо се оказа, че в него не могат да са Кирил Петков и Асен Василев, Атанас Атанасов, другите лидери, че и заместниците им от ДБ, а за капак и академик Денков даже се оказа спорен, защото имал и политическо качество.
Всичко това не само демонстрира, че покаянието на Борисов е доста повърхностно, но повдигна и един втори въпрос: защо той иска да управлява с ПП и ДБ, щом най-основните им фигури не стават за управлението според него. Противоречието и когнитивният дисонанс сами по себе си не пречат на разкаянието, но го правят много трудно разпознаваемо от външна гледна точка.
Апетитът на Борисов и ГЕРБ обаче продължи да расте и накрая от партията направо казаха, че искат правителството да е на паритетен принцип: те да определят половината министри. Тук разкаянието директно изпадна зад борда. Явно Борисов е пресметнал, че със самите преговори реабилитацията му вече е почти пълна.
Но тогава пък не е ясно защо му е на ГЕРБ да управлява точно с ПП и ДБ, които уж "счупили" държавата? Особено разрушителен според ГЕРБ е Асен Василев - безспорно силна фигура за министър от ПП и ДБ, чиято финансова политика довела страната едва ли не до катастрофа. Но пък всичко в бюджета може да се оправи, включително дефицитът, без да се вдигат данъци и без да се намаляват основните социални плащания - само да има редовно правителство. Тъй като това е безспорно вярно, приказките за сгрешената финансова политика на Василев, водеща до катастрофа, излизат лъжа.
Възможното възпроизводство на порочните практики
Във вторник ще разберем дали Борисов се чувства достатъчно опростен, дали разкаянието му е истинско или пак ще ходим на избори. ПП-ДБ най-вероятно ще предложат някаква версия на експертен кабинет с малък брой политически лица в него. В крайна сметка всяко правителство е нещо такова, защото в него трябва да има баланс между експертност и отговорност - партиите трябва да са сигурни, че експертите не правят каквото си искат зад гърба им.
Ако Борисов го отхвърли, означава, че вече се чувства достатъчно опростен да опита управление с ДПС, БСП и късите пасове на "Възраждане". Това няма да е добро правителство за страната, защото ще възпроизведе порочните практики, но не може да се изключи като възможност. Ако това не стане, отиваме на избори, след които Борисов ще иска да получи опрощението си на още по-ниска цена.
В "Панорама" журналистът Петко Георгиев изненада неприятно Томислав Дончев с напомнянето, че компромиси с ценности - включително борбата с корупцията - не могат да се правят. По същата логика не може да се прави и търговия с покаяние. Опитите в България обаче продължават и нови избори не са изключени. Защото някои си правят сметката, че цената на опрощението им с всеки нов избор намалява.
Този коментар изразява личното мнение на автора. То може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на Дойче Веле като цяло.