Пучини е автор на десет опери, но те стигат, за да го превърнат в световна звезда. "Манон Леско", "Бохеми", "Тоска", "Мадам Бътерфлай", "Момичето от златния запад", "Триптих" и естествено неговият последен и най-голям шедьовър "Турандот" - всички те навремето постигат невероятен успех. 

Те са хитове и днес - не само заради известни арии като Nessun Dorma от операта "Турандот" или прочутата Е lucevan le stelle от Тоска. Годишно в света се правят по над 2 000 нови постановки на оперите на Пучини, което поставя великия италианец далеч пред неговите колеги Джоакино Росини и Рихард Вагнер. Само Джузепе Верди и Волфганг Амадеус Моцарт имат по-голямо сценично присъствие, но пък те са написали и повече опери.

"Търсейки причините за неговия успех, ги откривам единствено в качеството на музиката - а не в лошия вкус на публиката, както дълго твърдяха злите езици", казва пред ДВ кьолнският музиковед Арнолд Якобсхаген, автор на биография на композитора. Пучини постига международен успех още през 1893 година с третата си опера "Манон Леско" и се превръща в един от най-успешните и богати творци на своето време.

Перфекционизмът - условие за успеха

Трите основни характеристики в стила на Пучини са и основните фактори за огромния му успех. На първо място той е изключителен перфекционист, техническата прецизност на неговите партитури и до днес възхищава диригенти, певци и оркестранти.

На второ място идва неговото добро театрално чувство. "Наред с Уилям Шекспир, Джузепе Верди и Хенрик Ибсен Пучини е най-често представяният автор на трагедии в света", казва Якобсхаген. Той е работил в тясно сътрудничество със своите грижливо подбрани либретисти и с издателя си Джулио Рикорди, мотора на марката Пучини. Така композиторът успява да създаде нови вълнуващи и трагични истории по класическите оперни теми като любовта, страданието и смъртта.

На трето място музиката на Пучини притежава уникалната способност да завладее драстично и непосредствено слушателите. Както пише музиковедът Юлиан Буден: "Никой друг композитор не общува толкова директно със своята публика като Пучини".

Потомък на голяма музикална династия

Джакомо Пучини е роден през 1858 година в Лука, където неговите предци още от 18 век са изтъкнати фигури в културния живот на града. Прадядо му е бил органист и капелмайстор, а дядо му и баща му - музикални директори на града в следващите сто години.

Бъдещият оперен гений израства сред музиканти и още на 14 години е назначен за органист. Благодарение на контактите на семейството в музикалния свят той получава най-доброто образование и много рано намира пътя си в изкуството, който го отвежда от църковната музика към операта.

Пучини и жените: драма сама по себе си

Раними, но едновременно твърди и решителни - такива са известните героини на Пучини: Чо-Чо-Сан, Тоска, Мими. Създател на тези разтърсващи женски характери би могъл да бъде само човек, който добре разбира жените. 

"Пучини определено е бил красив мъж", посочва Арнолд Якобсхаген. Съвременничката на композитора Алма Малер-Верфел дори казва, че рядко е виждала по-красив човек. Пучини бил Дон Жуан, един вид английски джентълмен с романтична кръв, смята Алма, която знае за какво говори - самата тя е била изключително красавица и най-известна фатална жена на своето време.

Освен това Пучини е бил страстен ловец и почитател на техниката - постоянно си купувал нови коли, моторници и други технически нововъведения като например поливна инсталация за вилата си в Торе дел Лаго.

Оперният гений е водил интензивен и разнообразен любовен живот, без особено да се съобразява с околните. Той се жени за своята любима Елвира, майка на единствения му син Антонио, едва след 20 години живот без брак и по настояване на семейството си. Безброй афери и изневери засенчват връзката както преди, така и след сключването на брака.

В един момент уязвената съпруга вече не издържа и така се стига до трагична кулминация: изпълнена с ревност Елвира подлага на преследвания една от слугините и подтиква 23-годишното момиче към самоубийство. Елвира Пучини е осъдена, но мъжът ѝ плаща за нейното освобождаване.

Пучини в ролята на пророк

Личният живот на Пучини може да е бил в холивудски стил, но неговото голямо и важно наследство е изкуството му. Доказателството за това е и в неговата актуалност извън оперните сцени. Арнолд Якобсхаген определя "Мадам Бътерфлай" като "протест срещу сексуалната експлоатация и колониализма".

Тоска и особено "Турандот" също могат да бъдат възприети като призиви срещу тиранията и произвола - затова днес, във времената на Доналд Тръмп и Владимир Путин са по-актуални от всякога, казва биографът на Пучини. Т.е. майсторството на композитора има и политическо измерение. И е вечно.

От архива на ДВ: