Ферарито е нещо повече от автомобил - мит, страст и всеотдайност. За повечето хора обаче си остава само красива мечта. Хелмут Еберлайн търгува от 30 години с италианските коли. Самият той кара модела 365 ДжиТи, произведен през 1968 г. Когато пътува за някъде и през ум не му минава да вземе самолет. Вече толкова години е свикнал да гледа света през капака на 12-цилиндровия двигател.

Професия със страст

"Не само, че тази кола е особено рядка, а също така и скъпа, действително основното е в очарованието да се придвижваш с нея, да даваш газ, да я усещаш, да гледаш над капака на двигателя, предницата, предните калници. Всъщност е сбор от много, много дреболии, когато караш ферари".

Автокъщата на Хелмут Еберлайн е в Касел, провинция Хесен. Но където и да се намира клиентът му, Хелмут Еберлайн лично взима колата. Всяка година той продава средно по 130 автомобила. Нови и класически модели на старо. Хелмут Еберлайн е единственият, в когото италианските производители имат вяра - сам той притежава в Европа правото да проверява автентичността на фераритата извън заводите в италианския град Маранело.

"Само оригиналът си има своята стойност, а който в наши дни си купува ферари, свързва с него редица представи. От една страна колата сама по себе си, а от друга - удоволствието да я караш, да се идентифицираш с тази прастара история на ферари, а естествено и мисълта, че колата, която притежавам, има определена стойност и тази стойност трябва да се запазва".

Обстойната проверка е наложителна

На изпитателния стенд наред е моделът, наречен Дино. При него двигателят е разположен пред задната ос и е шестцилиндров. Гьоц Зайдел го е издирвал в продължение на 4 години - става дума за първата произведена серия от модела през 1970 г. Капакът на двигателя и вратите са от алуминий, болтовете на колелата са с централно заключване. Общо са произведени малко над 350 екземпляра.

"В момента, в който го открих - вече бях взел решение. Той е прелестен. За мен обаче е е важно да имам тази кола изцяло окомплектована. Това означава с всички възможни инструкции. Тях ги събирах една по една, защото вече ги нямаше, крикът, принадлежностите към него, но и сертификатите за целия автомобил".

130 хиляди евро струва такава кола днес, три пъти повече от първоначалната цена на новия автомобил преди 39 години. Ако е истински. Томас Кунц ще провери именно това. Той се захваща за работа като детектив: търси номерата на шасито, каросерията, двигателя и на други части. Понякога се налага да се измери рамата или пък с рентгенови лъчи да се определи възрастта на материалите. Диното е сравнително прост модел, тук са достатъчни серийните номера.

"По-рано хората не са се замисляли до такава степен, че всичко това ще трябва някога да се изследва. Тогава са си мислели, че тези автомобили няма да доживеят такава възраст. Произвеждали са се с очаквана продължителност на живот от по 10-15 години. Че днес след 30, 40 или 50 години трябва да се ровим из архива, за да намерим тези номера, които за нас са доказателство, че колата е оригинал, тогава не са го имали предвид, не са се замисляли по въпроса."

Оригинал или не - това е въпросът

Началникът на работилницата прави над 100 снимки, качва ги в компютъра и вкарва данните. В Италия всички номера са в архива и там те се сравняват. След седмици се издава сертификат. Или пък не се издава.

 

"Така винаги има напрежение и за двете страни. Нерядко се случва да установим неща, които не са оригинални и тогава често се стига до дискусии, оригинал или не. Но въз основа на данните от ферари, на монтажните проекти, а понякога и благодарение на стари снимки можем да докажем, че бронята не е истинска, че отворът на радиатора е променен. Т.е. има неща, които можем да докажем и тогава на собственика не му остава нищо друго освен да върне на автомобила оригиналното му състояние, както се и постъпва. Но накрая всички са доволни."

Данните на това ферари Дино обаче изглеждат наред. Вероятно скоро архитектът Гьоц Зайдел ще получи сертификата. И тогава мечтата му да се вози на оригинално ферари ще се изпълни.

Вижте и нашата снимкова галерия: