Финландия открай време е на мушката на московските хибридни атаки, сега обаче нещата стават още по-сериозни. „Знаехме, че за руснаците червената линия е членството ни в НАТО“, казва Юха Мартелиус, който е заместник-генерален директор по отбранителната политика във финландското Министерство на отбраната. Той добавя, че сега се очаква реакцията на Москва, след като синьо-белият финландски флаг се развя пред главната квартира на НАТО в Брюксел.

Никой не вярва, че новата 200-километрова ограда, която Финландия строи по границата си, може да възпре военно нахлуване на Русия. Не това е и целта на финландското правителство, което реши да увеличи наблюдателните си капацитети по този маршрут.

"Видяхме какво стана с Украйна"

През последните години всички страни от ЕС и НАТО, които граничат с Русия или Беларус, бяха подложени на силен миграционен натиск, пряко организиран от Москва. Латвия, Литва и Полша преживяха най-тежката подобна криза през 2021, а същото се случи още през 2015-2016 година по финландската граница в Лапландия.

Войната в Украйна не беше пряка причина, но определено даде тласък на решението за оградата. „Видяхме какво направи Русия в Украйна, след началото на тази война вече всичко е възможно“, казва Мартелиус. Според него хората във Финландия са стигнали до извода, че отношенията с руснаците в момента са занулени. „Няма значение какъв ще бъде крайният резултат в Украйна: занапред ние ще имаме с Русия едни съвсем различни отношения“, казва той.

Град Иматра е най-близкото населено място спрямо началото на оградата. Кметът Матиас Хилден признава, че хората не са ентусиазирани от проекта, но трябва да се примирят. „Малко е тъжно, че имаме нужда от ограда“, казва кметът за ДВ.

Едно време руснаците бяха добре дошли

Той обяснява, че допреди десетина години никой не се изненадвал да чуе руска реч в магазините или спа-центровете, а автомобилите с руска регистрация били обичайна гледка по улиците на града, който се намира само на 7 километра от границата. „По онова време всеки втори продаден недвижим имот отиваше у руски купувач, а краткосрочните руски туристи носеха надеждни приходи на магазините.“

Кметът пояснява, че заради антипандемичните мерки част от тези магазини били принудени да затворят, а забраната за влизане на руски туристи след началото на войната срещу Украйна съсипала бизнеса на още търговци. Да чуеш днес руска реч в града – това положително ще предизвика мигновен пристъп на подозрителност. И вече никой не се надява, че приятелските отношения ще бъдат възстановени, казва кметът. „Добре е да се подготвим дори за евентуалните опасности, които ни очакват в бъдеще“, добавя той.

Вилям Денисюк живее отдавна в Иматра и казва пред ДВ, че други негови съграждани имали дори още по-страшни предчувствия, стигащи до руско военно нахлуване. „Хората са изнервени“, констатира Вилям и разказва за свои приятели, които никога не са се притеснявали за бъдещето си тук, но сега изведнъж се замислят дали да инвестират в собственост, която след година може да се окаже в чужди ръце. И припомня какво се случи в Донбас, голяма част от който Русия окупира под предлог, че опазва правата на многочисленото рускоезично население там.

"Трябва да сме подготвени"

Руско нахлуване – в момента това изглежда като малко вероятен сценарий за Финландия, но въпреки това и Юха Мартелиус от Министерството на отбраната изглежда угрижен. Преди войната, казва той, „ние знаехме, че Русия е готова в краен случай да използва и военна сила. Сега знаем, че Русия е готова да използва военна сила не само в краен случай.“

За изграждането на оградата трябва да бъде изсечена малко гора. Хората край полосата работят под надзора на полковник Мика Ритконен, командир от финландската гранична охрана. Според него в момента няма признаци, че Русия планира каквато и да било атака срещу Финландия – или поне не „в съвсем, съвсем близкото бъдеще“, както се изразява полковникът.

В същото време той си остава предпазлив: "Но нима някой знае какво ще предприеме Русия занапред? Аз лично не знам. Трябва да сме подготвени".