Томас Ман бил влюбен в крайбрежието на Балтийско море. Много искал да си построи там лятна къща, но парите все не стигали. Когато през 1929 става носител на Нобеловата награда за литература, въпросът с финансирането на вилата се решил от само себе си. Томас Ман си построил къщичка в литовското селище Нида. През 1933 година писателят напуска нацистка Германия. И никога повече не се завръща в Нида.

Известният писател и драматург Герхард Хауптман също прекарвал летните месеци край Балтийско море - на остров Хидензее, западно от остров Рюген. Там той се отдавал на отдих и след идването на нацистите на власт. По онова време остров Хидензее привличал редица художници и интелектуалци, а Хауптман толкова го харесвал, че пожелал да бъде погребан там.

Философът Мартин Хайдегер харесвал планините - по всяко време на годината. Той имал къща в Тотнауберг в южната част на Шварцвалд, където обичал да се усамотява. Именно там завършил своя фундаментален труд "Битие и време". И до днес на това място се провеждат походи по стъпките на известния философ.

Художникът Макс Либерман бил истински влюбен в Берлин. През цялата година живеел недалеч от Бранденбургската врата, а и лятото прекарвал съвсем наблизо - в къща край езерото Ванзее. След смъртта на Либерман през 1935 година националсоциалистите конфискували вилата. Днес тя е музей, посещаван от хиляди туристи.

"Всички градове по света стават жертва на автомобилите", бил убеден писателят Хайнрих Бьол. При всяка възможност той гледал да излезе от Кьолн. Имал къща в Лангенбройх, където и днес намират подслон писатели и художници от цял свят, които са били принудени да избягат от родината си. Стипендията на фондация "Хайнрих Бьол" им позволява да живеят и работят там в продължение на четири месеца.

Йохан Волфганг фон Гьоте също обичал тишината. Когато през 1775 година пристига във Ваймар, той първоначално се заселва в малък дом насред природата. Живее на това място до 1782 година, когато се премества в къща в центъра на Ваймар. Оттук нататък домът сред зеленината служи на семейство Гьоте като лятна вила.

В тази лятна вила се живеело чудесно през цялата година. Василий Кандински и партньорката му Габриеле Мюнтер пристигат през 1909 година в живописното баварско градче Мурнау, където се заселват в тази вила. Местните жители я наричат "руската вила". След началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. Днес домът му в Мурнау е музей.

През 1909 година недалеч от Мурнау се заселва и друг известен художник - Франц Марк. Той изоставя ателието си в Мюнхен и се установява в Зинделсдорф. През 1914 година художникът купува къщата на снимката, но живее там твърде кратко - през 1916 Франц Марк загива на фронта.

Театрите, за които работел Бертолт Брехт, се намирали в Берлин, а той обичал да прекарва времето си сред природата. През 1952 година Брехт и съпругата му се заселват в лятна вила в селцето Буков, недалеч от Берлин. Там и двамата се наслаждават на спокойния живот. Брехт твърдял, че на това място се диша и работи по-леко. Днес вилата е музей, в който дори може да се сключи граждански брак.

През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак през април 2017 на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".

Едва през този век на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.

Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.

Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.

Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.

Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.

Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.

Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.