През 2024 се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка - един от най-известните немскоезични писатели. Произведенията му засягат вечни човешки теми - отчуждението, тоталния контрол, самотата и абсурдите на битието.
Франц Кафка на снимка за паспорт от 1915/1916 годинаСнимка: Archiv K. Wagenbach/akg-images/picture alliance
Реклама
Франц Кафка е автор, който е формирал у милиони хора модерното усещане за индивид и власт, за скрития драматизъм на битието. И от чието име произлиза терминът кафкианство, навлязъл в десетки модерни езици: за ирационалното, абсурдното и мрачното, което ни заобикаля. Творчеството на Кафка не може да се отдели от неговия сложен живот, от трудните отношения със семейството и околните, от проблемите му с жените и в крайна сметка от тежката болест и съзнанието за наближаващата смърт.
Произход и трагично детство
Кафка се ражда през 1883 година в Прага, в немскоезично еврейско семейство. С този си произход той се оказва двоен аутсайдер за околния свят. А и вътре в семейството не му е лесно. Прочутото писмо до баща си Кафка пише на трийсет и шест годишна възраст, пет години преди своята ранна смърт. През 1919 г. писателят вече е достигнал върха на литературното си творчество: сътворени са както ключовите романи „Америка“ и „Процесът“, така и новелите „Присъдата“ и „Метаморфозата“. И тъкмо в този свой звезден миг като писател Франц Кафка пише това писмо до баща, в което се изливат всички страдания от детството му. В писмото между другото четем:
Франц Кафка, заедно със сестрите си Вали (вляво) и Ели (в средата)Снимка: Archiv Klaus Wagenbach
„Разбира се, не бих могъл днес непосредствено да опиша възпитателните ти средства през най-ранното ми детство, но бих могъл приблизително да си ги представя, като съдя по тези от по-късните години и по твоите обноски към Феликс. Тук трябва да се отчете и утежняващото обстоятелство, че по онова време си бил по-млад, в резултат на което си бил по-бодър, по-див, по-първичен, още по-безгрижен от днес (…). Години наред след това страдах от мъчителната представа как мъжът с великански размери – моят баща – последната инстанция, може да дойде при мен през нощта и от леглото почти безпричинно да ме изнесе навън и как, следователно, аз за него съм нищожество.“
Конфликтът с бащата
Франц Кафка е най-големият син на своя баща-тиранин Херман Кафка, който така и не успява да се примири с мисълта, че наследникът му остава съвършено равнодушен към семейния търговски бизнес. Херман Кафка смята писателството за глупав каприз, но двамата влизат в конфликт и по други въпроси: отношенията с жените, къде да се живее, избор на професия. Херман Кафка така и не получава писмото от сина си, което днес е известно на целия свят: Франц помолил майка си да му го даде, но тя просто не посмяла.
През краткия си живот Кафка така и не съумява да се издържа от писане, затова работи в една застрахователна кантора. Обича да кара мотоциклет, да ходи на кино, понякога се отбива и при червените фенери. Но иначе с жените никак не му върви, той просто не знае как да се държи с тях. Коя близост е приемлива, ако той като мъж има сериозни намерения? Младият писател няма отговор на този въпрос.
Творбите остават запазени благодарение на Макс Брод
Вечерно време и нощем се отдава на писане: дневници, разкази, новели, романи. Неговият най-добър приятел Макс Брод, с когото се запознават като студенти по право, бързо забелязва невероятната литературна дарба на Кафка и го окуражава да пише и да публикува. Самият Кафка обаче до последно изпитва съмнения в своя писателски талант и когато през 1924 година умира едва на 41-годишна възраст, заветът му към Макс Брод гласи: да се изгорят всички записки. За късмет на човечеството Макс Брод не изпълнява желанието на своя приятел.
Къде са прекарвали летните месеци известни германски интелектуалци като Гьоте, Томас Ман и Бертолт Брехт? Тук показваме вилите на деветима прочути писатели, художници и философи:
Снимка: picture-alliance/dpa
Идилия край морето: вилата на Томас Ман
Томас Ман бил влюбен в крайбрежието на Балтийско море. Много искал да си построи там лятна къща, но парите все не стигали. Когато през 1929 става носител на Нобеловата награда за литература, въпросът с финансирането на вилата се решил от само себе си. Томас Ман си построил къщичка в литовското селище Нида. През 1933 година писателят напуска нацистка Германия. И никога повече не се завръща в Нида.
Снимка: picture-alliance/dpa
На остров Хидензее: вилата на Герхард Хауптман
Известният писател и драматург Герхард Хауптман също прекарвал летните месеци край Балтийско море - на остров Хидензее, западно от остров Рюген. Там той се отдавал на отдих и след идването на нацистите на власт. По онова време остров Хидензее привличал редица художници и интелектуалци, а Хауптман толкова го харесвал, че пожелал да бъде погребан там.
Снимка: picture-alliance/dpa
В планината: вилата на Мартин Хайдегер
Философът Мартин Хайдегер харесвал планините - по всяко време на годината. Той имал къща в Тотнауберг в южната част на Шварцвалд, където обичал да се усамотява. Именно там завършил своя фундаментален труд "Битие и време". И до днес на това място се провеждат походи по стъпките на известния философ.
Снимка: picture-alliance/Rolf Haid
Край Берлин: вилата на Макс Либерман
Художникът Макс Либерман бил истински влюбен в Берлин. През цялата година живеел недалеч от Бранденбургската врата, а и лятото прекарвал съвсем наблизо - в къща край езерото Ванзее. След смъртта на Либерман през 1935 година националсоциалистите конфискували вилата. Днес тя е музей, посещаван от хиляди туристи.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от града: вилата на Хайнрих Бьол
"Всички градове по света стават жертва на автомобилите", бил убеден писателят Хайнрих Бьол. При всяка възможност той гледал да излезе от Кьолн. Имал къща в Лангенбройх, където и днес намират подслон писатели и художници от цял свят, които са били принудени да избягат от родината си. Стипендията на фондация "Хайнрих Бьол" им позволява да живеят и работят там в продължение на четири месеца.
Снимка: picture-alliance/dpa
Сред природата: вилата на Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте също обичал тишината. Когато през 1775 година пристига във Ваймар, той първоначално се заселва в малък дом насред природата. Живее на това място до 1782 година, когато се премества в къща в центъра на Ваймар. Оттук нататък домът сред зеленината служи на семейство Гьоте като лятна вила.
Снимка: picture alliance/dpa
В Бавария: вилата на Василий Кандински
В тази лятна вила се живеело чудесно през цялата година. Василий Кандински и партньорката му Габриеле Мюнтер пристигат през 1909 година в живописното баварско градче Мурнау, където се заселват в тази вила. Местните жители я наричат "руската вила". След началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. Днес домът му в Мурнау е музей.
Снимка: cc by sa digital cat
Вместо Мюнхен: къщата на Франц Марк
През 1909 година недалеч от Мурнау се заселва и друг известен художник - Франц Марк. Той изоставя ателието си в Мюнхен и се установява в Зинделсдорф. През 1914 година художникът купува къщата на снимката, но живее там твърде кратко - през 1916 Франц Марк загива на фронта.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от шума: вилата на Бертолт Брехт
Театрите, за които работел Бертолт Брехт, се намирали в Берлин, а той обичал да прекарва времето си сред природата. През 1952 година Брехт и съпругата му се заселват в лятна вила в селцето Буков, недалеч от Берлин. Там и двамата се наслаждават на спокойния живот. Брехт твърдял, че на това място се диша и работи по-леко. Днес вилата е музей, в който дори може да се сключи граждански брак.
Снимка: picture-alliance/dpa
9 снимки1 | 9
Днес хората по цял свят четат Кафка, а плеяда от известни писатели се позовават на него в собствените си произведения. Прочутият колумбийски писател и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес например признава, че новелата на Кафка „Метаморфозата“ му е дала първия тласък да пише. Тази новела, която има култов статут, разказва за мъж, който една сутрин се събужда и установява, че се е превърнал в гигантско насекомо.
В своята белетристика Кафка разработва вечни човешки теми. Например за властта, за бюрокрацията, за отношението към авторитетите, а най-вече за усещането на индивида, че е попаднал в капана на институциите и под надзор, че е самотен и напълно безпомощен. Това са универсални теми, те засягат хората по цял свят и през цялата последна епоха на модерността. Мнозина литератори в една или друга форма определят жанра на Кафка като свързан със сънищата и най-вече с човешките кошмари.
С какво Кафка остава актуален и в 21 век
В социалните мрежи Кафка вече е „съавтор“ на мемета. Това се отнася най-вече за главния герой в „Метаморфозата“ Грегор Замза, който се превръща в насекомо. В ТикТок подрастващите вече се замерят с цитати от Кафка. Е, те не винаги са точни, но това не снижава степента на възхищение към великия модерен писател. Кафка неслучайно буди възхита и емоции особено у младите хора, които – също като него – често попадат в конфликт с властите и авторитетите и понякога също се чувстват изоставени и безпомощни.
Пък и не само младите. Дори днес, в дигиталния свят, темите на Кафка за отчуждението, за тоталния контрол, за самотата и за абсурдите наоколо са повече от актуални.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия за известни автори и техните произведения
Забравени, изгубени, недооценени: някои романи виждат бял свят едва след смъртта на авторите им. Представяме Ви осем случая, които са живо доказателство за това, че никога не е късно да се публикува една хубава книга.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Франсис Скот Фицджералд: "Бих умрял за теб"
През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак през април 2017 на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".
Снимка: picture-alliance/Everett Collection
Александър Дюма: "Рицарят от Сен Жермен"
Едва през този век на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.
Снимка: picture-alliance
Уолт Уитман: "Животът и приключенията на Джак Енгъл"
Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.
Снимка: picture-alliance/Heritage Images
Джек Лондон: "Бюро за убийства"
Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.
Снимка: picture-alliance/akg-images/
Албер Камю: "Щастливата смърт"
Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Дневникът на Ане Франк
Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.
Снимка: DW/H. Mund
Ирен Немировски: "Френска сюита"
Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.
Снимка: picture-alliance/dpa
Зигфрид Ленц: "Дезертьорът"
Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.