През 2024 се навършват 100 години от смъртта на Франц Кафка - един от най-известните немскоезични писатели. Произведенията му засягат вечни човешки теми - отчуждението, тоталния контрол, самотата и абсурдите на битието.
Реклама
Франц Кафка е автор, който е формирал у милиони хора модерното усещане за индивид и власт, за скрития драматизъм на битието. И от чието име произлиза терминът кафкианство, навлязъл в десетки модерни езици: за ирационалното, абсурдното и мрачното, което ни заобикаля. Творчеството на Кафка не може да се отдели от неговия сложен живот, от трудните отношения със семейството и околните, от проблемите му с жените и в крайна сметка от тежката болест и съзнанието за наближаващата смърт.
Произход и трагично детство
Кафка се ражда през 1883 година в Прага, в немскоезично еврейско семейство. С този си произход той се оказва двоен аутсайдер за околния свят. А и вътре в семейството не му е лесно. Прочутото писмо до баща си Кафка пише на трийсет и шест годишна възраст, пет години преди своята ранна смърт. През 1919 г. писателят вече е достигнал върха на литературното си творчество: сътворени са както ключовите романи „Америка“ и „Процесът“, така и новелите „Присъдата“ и „Метаморфозата“. И тъкмо в този свой звезден миг като писател Франц Кафка пише това писмо до баща, в което се изливат всички страдания от детството му. В писмото между другото четем:
„Разбира се, не бих могъл днес непосредствено да опиша възпитателните ти средства през най-ранното ми детство, но бих могъл приблизително да си ги представя, като съдя по тези от по-късните години и по твоите обноски към Феликс. Тук трябва да се отчете и утежняващото обстоятелство, че по онова време си бил по-млад, в резултат на което си бил по-бодър, по-див, по-първичен, още по-безгрижен от днес (…). Години наред след това страдах от мъчителната представа как мъжът с великански размери – моят баща – последната инстанция, може да дойде при мен през нощта и от леглото почти безпричинно да ме изнесе навън и как, следователно, аз за него съм нищожество.“
Конфликтът с бащата
Франц Кафка е най-големият син на своя баща-тиранин Херман Кафка, който така и не успява да се примири с мисълта, че наследникът му остава съвършено равнодушен към семейния търговски бизнес. Херман Кафка смята писателството за глупав каприз, но двамата влизат в конфликт и по други въпроси: отношенията с жените, къде да се живее, избор на професия. Херман Кафка така и не получава писмото от сина си, което днес е известно на целия свят: Франц помолил майка си да му го даде, но тя просто не посмяла.
През краткия си живот Кафка така и не съумява да се издържа от писане, затова работи в една застрахователна кантора. Обича да кара мотоциклет, да ходи на кино, понякога се отбива и при червените фенери. Но иначе с жените никак не му върви, той просто не знае как да се държи с тях. Коя близост е приемлива, ако той като мъж има сериозни намерения? Младият писател няма отговор на този въпрос.
Творбите остават запазени благодарение на Макс Брод
Вечерно време и нощем се отдава на писане: дневници, разкази, новели, романи. Неговият най-добър приятел Макс Брод, с когото се запознават като студенти по право, бързо забелязва невероятната литературна дарба на Кафка и го окуражава да пише и да публикува. Самият Кафка обаче до последно изпитва съмнения в своя писателски талант и когато през 1924 година умира едва на 41-годишна възраст, заветът му към Макс Брод гласи: да се изгорят всички записки. За късмет на човечеството Макс Брод не изпълнява желанието на своя приятел.
Вилите на Гьоте, Брехт, Кандински
Къде са прекарвали летните месеци известни германски интелектуалци като Гьоте, Томас Ман и Бертолт Брехт? Тук показваме вилите на деветима прочути писатели, художници и философи:
Снимка: picture-alliance/dpa
Идилия край морето: вилата на Томас Ман
Томас Ман бил влюбен в крайбрежието на Балтийско море. Много искал да си построи там лятна къща, но парите все не стигали. Когато през 1929 става носител на Нобеловата награда за литература, въпросът с финансирането на вилата се решил от само себе си. Томас Ман си построил къщичка в литовското селище Нида. През 1933 година писателят напуска нацистка Германия. И никога повече не се завръща в Нида.
Снимка: picture-alliance/dpa
На остров Хидензее: вилата на Герхард Хауптман
Известният писател и драматург Герхард Хауптман също прекарвал летните месеци край Балтийско море - на остров Хидензее, западно от остров Рюген. Там той се отдавал на отдих и след идването на нацистите на власт. По онова време остров Хидензее привличал редица художници и интелектуалци, а Хауптман толкова го харесвал, че пожелал да бъде погребан там.
Снимка: picture-alliance/dpa
В планината: вилата на Мартин Хайдегер
Философът Мартин Хайдегер харесвал планините - по всяко време на годината. Той имал къща в Тотнауберг в южната част на Шварцвалд, където обичал да се усамотява. Именно там завършил своя фундаментален труд "Битие и време". И до днес на това място се провеждат походи по стъпките на известния философ.
Снимка: picture-alliance/Rolf Haid
Край Берлин: вилата на Макс Либерман
Художникът Макс Либерман бил истински влюбен в Берлин. През цялата година живеел недалеч от Бранденбургската врата, а и лятото прекарвал съвсем наблизо - в къща край езерото Ванзее. След смъртта на Либерман през 1935 година националсоциалистите конфискували вилата. Днес тя е музей, посещаван от хиляди туристи.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от града: вилата на Хайнрих Бьол
"Всички градове по света стават жертва на автомобилите", бил убеден писателят Хайнрих Бьол. При всяка възможност той гледал да излезе от Кьолн. Имал къща в Лангенбройх, където и днес намират подслон писатели и художници от цял свят, които са били принудени да избягат от родината си. Стипендията на фондация "Хайнрих Бьол" им позволява да живеят и работят там в продължение на четири месеца.
Снимка: picture-alliance/dpa
Сред природата: вилата на Гьоте
Йохан Волфганг фон Гьоте също обичал тишината. Когато през 1775 година пристига във Ваймар, той първоначално се заселва в малък дом насред природата. Живее на това място до 1782 година, когато се премества в къща в центъра на Ваймар. Оттук нататък домът сред зеленината служи на семейство Гьоте като лятна вила.
Снимка: picture alliance/dpa
В Бавария: вилата на Василий Кандински
В тази лятна вила се живеело чудесно през цялата година. Василий Кандински и партньорката му Габриеле Мюнтер пристигат през 1909 година в живописното баварско градче Мурнау, където се заселват в тази вила. Местните жители я наричат "руската вила". След началото на Първата световна война Кандински е принуден да напусне Германия. Днес домът му в Мурнау е музей.
Снимка: cc by sa digital cat
Вместо Мюнхен: къщата на Франц Марк
През 1909 година недалеч от Мурнау се заселва и друг известен художник - Франц Марк. Той изоставя ателието си в Мюнхен и се установява в Зинделсдорф. През 1914 година художникът купува къщата на снимката, но живее там твърде кратко - през 1916 Франц Марк загива на фронта.
Снимка: picture-alliance/dpa
Далеч от шума: вилата на Бертолт Брехт
Театрите, за които работел Бертолт Брехт, се намирали в Берлин, а той обичал да прекарва времето си сред природата. През 1952 година Брехт и съпругата му се заселват в лятна вила в селцето Буков, недалеч от Берлин. Там и двамата се наслаждават на спокойния живот. Брехт твърдял, че на това място се диша и работи по-леко. Днес вилата е музей, в който дори може да се сключи граждански брак.
Снимка: picture-alliance/dpa
9 снимки1 | 9
Днес хората по цял свят четат Кафка, а плеяда от известни писатели се позовават на него в собствените си произведения. Прочутият колумбийски писател и Нобелов лауреат Габриел Гарсия Маркес например признава, че новелата на Кафка „Метаморфозата“ му е дала първия тласък да пише. Тази новела, която има култов статут, разказва за мъж, който една сутрин се събужда и установява, че се е превърнал в гигантско насекомо.
В своята белетристика Кафка разработва вечни човешки теми. Например за властта, за бюрокрацията, за отношението към авторитетите, а най-вече за усещането на индивида, че е попаднал в капана на институциите и под надзор, че е самотен и напълно безпомощен. Това са универсални теми, те засягат хората по цял свят и през цялата последна епоха на модерността. Мнозина литератори в една или друга форма определят жанра на Кафка като свързан със сънищата и най-вече с човешките кошмари.
С какво Кафка остава актуален и в 21 век
В социалните мрежи Кафка вече е „съавтор“ на мемета. Това се отнася най-вече за главния герой в „Метаморфозата“ Грегор Замза, който се превръща в насекомо. В ТикТок подрастващите вече се замерят с цитати от Кафка. Е, те не винаги са точни, но това не снижава степента на възхищение към великия модерен писател. Кафка неслучайно буди възхита и емоции особено у младите хора, които – също като него – често попадат в конфликт с властите и авторитетите и понякога също се чувстват изоставени и безпомощни.
Пък и не само младите. Дори днес, в дигиталния свят, темите на Кафка за отчуждението, за тоталния контрол, за самотата и за абсурдите наоколо са повече от актуални.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия за известни автори и техните произведения
Осем книги, които щяха да останат непрочетени
Забравени, изгубени, недооценени: някои романи виждат бял свят едва след смъртта на авторите им. Представяме Ви осем случая, които са живо доказателство за това, че никога не е късно да се публикува една хубава книга.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Франсис Скот Фицджералд: "Бих умрял за теб"
През 1920-те години неговите леки любовни романи се продават добре. Но по-късно, когато текстовете му стават по-критични, по-хапливи и по-саркастични, никой не се наема да ги издаде. Чак през април 2017 на пазара излезе сборник с 18 непубликувани негови разкази и рисунки под заглавие "Бих умрял за теб".
Снимка: picture-alliance/Everett Collection
Александър Дюма: "Рицарят от Сен Жермен"
Едва през този век на книжния пазар излиза романът на Александър Дюма-баща (1802-1870) "Рицарят на Сен Жермен". Произведението е било открито през 1988 в Париж. До 2005 обаче е държано в тайна. Тъй като романът е бил недовършен, Клод Шол написва финалните страници. Книгата, впрочем, е с обем от 900 страници.
Снимка: picture-alliance
Уолт Уитман: "Животът и приключенията на Джак Енгъл"
Това е сензационно литературно откритие: 165 години след смъртта на американския поет Уолт Уитман, абсолвент на университета в Хюстън открива романа му "Животът и приключенията на Джак Енгъл", който е бил публикуван анонимно във вестник "Sunday Dispatch" през 1852. Произведението му звучи актуално и днес - Уитман пише за човечността в отношенията на хора от различни религии.
Снимка: picture-alliance/Heritage Images
Джек Лондон: "Бюро за убийства"
Агенция за атентати убива в името на един по-добър свят. Нейният бизнес-модел е прост: бюрото за убийства се задължава да убие определен човек в рамките на една година. За услугата се заплаща предварително. В случай, че поръчката не се изпълни, парите се връщат обратно. Джек Лондон работи по този роман преди смъртта си, но не го завършва. Дописан е от Робърт Л. Фиш и излиза на пазара през 1963.
Снимка: picture-alliance/akg-images/
Албер Камю: "Щастливата смърт"
Това е първият роман на френския писател-екзистенциалист: едно произведение за стремежа към щастие, пари и време. То отразява преживяното от Албер Камю като работник на пристанището в Алжир и като младеж, боледувал от туберкулоза. Романът е писан между 1936 и 1938. В крайна сметка Камю решава да не го публикува. Десет години след смъртта му обаче книгата излиза на бял свят.
Снимка: STF/AFP/Getty Images
Дневникът на Ане Франк
Книга, която се чете през сълзи: едно 13-годишно еврейско момиче влиза в световната литература, документирайки живота си в своето амстердамско скривалище между 1942 и 1944. През 1945 Ане е убита в концентрационен лагер. Дневникът ѝ обаче остава скрит у нейни приятели. След края на войната бащата на Ане изпълнява желанието на дъщеря си и публикува текстовете.
Снимка: DW/H. Mund
Ирен Немировски: "Френска сюита"
Тази книга е трябвало да постави началото на поредица от пет части. Историята обаче обърква плановете на родената в Украйна еврейка Ирен Немировски. През 1942 тя е арестувана близо до Париж и изпратена в Аушвиц-Биркенау, където умира по-късно. Ръкописът на нейната недовършена "Френска сюита" е открит от дъщеря ѝ през 1996. През 2004 книгата излиза във Франция.
Снимка: picture-alliance/dpa
Зигфрид Ленц: "Дезертьорът"
Романът за един германски войник, който в края на Втората световна война се присъединява към партизаните и Червената армия, е писан през 1951 година. Издателството, на което Ленц (1926-2014) изпратил ръкописа, обаче го отхвърлило с аргумента, че е твърде пацифистки. 65 години по-късно, романът излезе на книжния пазар. "Дезертьорът" стана дори бестселър.