Франция се смята за първа военна сила в Европа. Тя е и сред най-големите донори на европейска помощ за Украйна, но се въздържа от военна помощ за Киев. Защо е така?
Френски танк "Льоклерк"Снимка: Vadim Ghirda/AP/dpa/picture alliance
Реклама
"Русия не може и не бива да спечели войната. Докато тя атакува, ние трябва да поддържаме военната подкрепа, която е необходима за бъдещето на Украйна." Френският президент Еманюел Макрон често повтаря тази своя позиция, припомня германската обществено-правна медия АРД.
Само че страната му засега е предоставила значително по-малко военна помощ от редица други страни. Така например, на Киев не е бил доставен нито един френски танк „Льоклерк“. При това още през януари 2023 Макрон беше заявил: "Що се отнася до доставката на танкове „Льоклерк“, нищо не е изключено". Но той назова и три условия за това:
Три условия за още военна помощ за Украйна
"Първо, тези доставки не бива да водят до ескалация. Второ, те трябва да представляват реална и ефективна помощ за Украйна. И трето - доставките не бива да застрашават нашата собствена отбранителна способност."
Точно в това се крие и проблемът, коментира АРД. Военни експерти предполагат, че само половината от 400-те танкове „Льоклерк“ на френската армия са в действие. Останалата половина се използва като източник на резервни части. Франция просто не разполага с твърде много въоръжение, което да предостави на Киев.
Военният експерт Лео Периа-Пейне обяснява, че това се дължи и на начина, по който Франция е управлявала военния си арсенал в последните години. "След финансовата криза от 2008/2009 година последваха редица закони, които замразиха или дори съкратиха военния бюджет. От съображения за икономия трябваше да се отървем от всичко, което не можеше да дава пряка и незабавна полза. А много от нещата, държани като запас, в случай че се наложи Франция да е подготвена за интензивна война, вече не бяха сметнати за потребни.
Всичко това бе изхвърлено", обяснява експертът.
Франция все пак е доставила оръжия и военно оборудване на Украйна, включително и оръдия "Цезар", системи за противовъздушна отбрана "Кротал" и бронирани разузнавателни машини AMX. Военни експерти обаче смятат, че недостигът на военна техника от определени категории е вече толкова сериозен, че Париж не е в състояние да изнася повече въоръжение.
Нова стратегия за сътрудничество с Украйна
Страната преследва нова стратегия, подобно на други европейски държави – създаването на индустриални партньорства с Украйна. При посещението си в Киев в края на септември министърът на отбраната Себастиен Лекорну обясни следното: "Ако желаем да запазим дългосрочната си подкрепа за Украйна, трябва пряко да обвържем френската индустрия с украинската армия“.
Според министъра това може да представлява интерес и за в бъдеще, защото "ако войната приключи бързо, на което се надявам, Украйна все пак ще трябва да може да се защитава. А това са и шансове за френската индустрия. Съжалявам, че го казвам така директно, но нещата стоят именно така".
С други думи: Франция ще произвежда нови оръжия, а Киев ще ги купува, пояснява АРД. За тази цел френското правителство предоставя стартово финансиране в размер на 200 млн. евро чрез фонда си за подкрепа на Украйна. А президентът Макрон така или иначе обича мащабните дипломатически ходове. Миналата година той организира конференция, на която бяха събрани над 1 млрд. евро дарения за снабдяването с енергия, вода, лекарства и храни в Украйна.
***
Вижте и тази снимкова галерия на ДВ:
Ето какво оръжие получава Украйна от Запада
От началото на руската инвазия в Украйна десетки държави в света доставят оръжия на Киев. Включително и някои от най-модерните артилерийски комплекси, бронирани машини и танкове. ДВ показва някои от тях.
Снимка: Sebastian Kahnert/dpa/picture alliance
Самолет, пренасящ военна помощ за Украйна
След началото на руската инвазия в Украйна много държави - от Австралия до САЩ - доставят оръжия на Киев. При това не става дума само за боеприпаси и стрелково оръжие, а и за тежки системи и бронирани военни машини.
Снимка: Kacper Pempel/REUTERS
Танкове Леопард
Германският танк Леопард 2A6 е въоръжен със 120-мм гладкоцевно оръдие, две картечници, едната от които е сдвоена с оръдието, а другата е за поразяване на летящи цели. Танкът може да бъде оборудван и с противотанкова управляема ракетна система. Екипажът му се състои от четирима души.
Снимка: Martin Meissner/AP Photo/picture alliance
Бойната машина на пехотата "Мардер"
Бойните пехотни машини "Мардер" имат екипаж до 10 души. Оборудвани са с 20-мм скорострелно автоматично оръдие и 7,62-мм картечница, сдвоена с него. На кулата могат да се монтират пускови установки за противотанкови управляеми ракети и гранатомети. "Мардер" е оборудван с вентилационна система за защита от химически атаки и може да преодолява водни препятствия с дълбочина до два метра.
Снимка: BeckerBredel/IMAGO
Бойна пехотна машина "Брадли"
"Брадли" е основната американска бойна пехотна машина. Тя съчетава добра защита, мощно въоръжение и много добра система за наблюдение и управление на стрелбата, включително прилагане на режим за бързо откриване на целта и поразяването ѝ. Към тази система има и TOW - много ефективно противотанково оръжие и противотанкова ракетна система с голям обсег на действие.
Снимка: Baderkhan Ahmad/AP Photo/picture alliance
Самоходна зенитна установка "Гепард"
Германските самоходни артилерийски установки "Гепард" могат да поразяват цели, летящи на височина до три километра и на разстояние до четири километра. Системата разполага с две 35-милиметрови скорострелни оръдия Oerlicon KDA швейцарско производство и два радара, които откриват цели на разстояние до 15 километра.
Снимка: Thomas Imo/photothek/IMAGO
Танкът "Чалънджър" 2
Танкът "Чалънджър" 2 е оборудван със 120-милиметрово оръдие, в което могат да се съхраняват до 52 заряда. Обсегът на стрелбата му е до девет километра. Танкът е оборудван и с две картечници. "Чалънджър" 2 е един от най-тежките танкове с тегло до 75 тона. Задвижва се от дизелов двигател с мощност 1200 конски сили. С пълен резервоар може да измине до 450 километра.
Снимка: Tomasz Waszczuk/PAP/epa/dpa/picture alliance
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т"
Зенитно-ракетният комплекс "ИРИС-Т" е една от най-съвременните системи за противоракетна отбрана, която може да се използва срещу крилати ракети, безпилотни самолети, изтребители и хеликоптери на височина до 20 километра и с обсег до 40 километра. Самият Бундесвер все още не е въвел тази система на въоръжение. Тя струва около 145 млн. евро.
Снимка: Diehl Defence
Американският танк M1A2 "Ейбрамс"
Американският танк M1A2 "Ейбрамс" е оборудван със 120 мм гладкоцевно оръдие, две 7,62 мм картечници и една 12,7 мм картечница. Отстрани на купола са монтирани гранатомети. Танкът се задвижва от газотурбинен двигател с мощност 1500 конски сили. Скоростта му е 72 км/ч. на асфалт и 48 км/ч. по неукрепена територия. Обемът на резервоара за гориво е почти 2 тона.
Снимка: Daniel Karmann/dpa/picture alliance
Гаубици М777
155-милиметровата гаубица, разработена в Обединеното кралство, влезе на въоръжение през 2005 г. и беше използвана за първи път във войната в Афганистан. Тя може да изстрелва управляеми ракети с обсег до 40 км. При интензивен режим тя може да изстрелва до 5 снаряда в минута.
Снимка: U.S. Air Force/ZUMAPRESS/picture alliance
Самоходна артилерийска система PzH 2000
Германската PzH 2000 е една от най-модерните самоходни артилерийски системи в света. Тя съчетава в себе си устойчивост, мобилност и висока скорострелност. В бойния комплект има 60 снаряда. Обсегът на системата е до 50 км.
Снимка: Philipp Schulze/picture alliance
Артилерийска ракетна система HIMARS
Универсалната артилерийска система HIMARS може да използва шест ракетни снаряда или една оперативна балистична ракета ATACMS. Може да се използва и за изстрелване на противовъздушни ракети. Използвана е била от САЩ в Афганистан и Сирия.
Снимка: Getty Images/J. Pix
Зенитно-ракетен комплекс "Пейтриът"
"Пейтриът" е зенитно-ракетна система, основно използвана от армията на САЩ и няколко съюзни държави. "Пейтриът" използва системи за прехващане на ракети. Системата има четири основни оперативни функции: комуникации, командване и контрол, радиолокационно наблюдение и насочване на ракети. Четирите функции се комбинират, за да осигурят координирана противовъздушна отбрана.
