"Ако знаех, че цял живот ще ми се наложи да говоря за тази проклета кухня, никога нямаше да е измисля", казва 100-годишната Маргарете Шюте-Лихоцки през 1998 година в едно интервю. А именно с проекта си за тази „проклета кухня“, създаден през 1926 година, тя пише истинска архитектурна история и революционизира труда на домакините. И до днес – близо сто години по-късно – тя е смятана за пионер на социалната архитектура.

Маргарете Лихоцки се ангажира с правата на жените и е активна участничка в съпротивата срещу нацистката диктатура. Тя е определяла като цел на своята работа подобряването на живота на хората – с изграждането на социални жилища. А най-известното ѝ откритие е "Франкфуртската кухня" - както вградената кухня е била наричана по онова време.

Срещу мизерията

В края на 19 век индустриалната революция води до сериозни обществени промени: напредъкът в технологиите и науката е огромен, населението бързо расте. Мнозина се местят от селата в градовете, за да работят в новите фабрики. Но в препълнените градове цари бедност, хигиената е лоша, разпространяват се болести.

Младата виенска студентка по архитектура Маргарете Шюте-Лихоцки работи през 1917 година по проект за изграждането на работнически жилища и посещава някои вече съществуващи – за да види как живеят хората там. Тя превръща функционалността в приоритет на своя проект – тъй като за нея архитектурата винаги е била тясно свързана с реалния живот и всички негови социални проблеми.

Маргарете Шюте-Лихоцки произхожда от заможно виенско интелектуално семейство. Тя е родена през 1897 година и от малка се интересува и от култура, и от политика. Дава си сметка, че не всички живеят добре като нея и разбиранията ѝ за изкуството, дизайна и архитектурата отчитат този факт. Тя получава възможността да осъществи своя проект за работническите жилища, концентрирайки се върху функционалността. Така реализацията и възпроизвеждането на нейните идеи се оказва и лесно, и рентабилно – независимо дали става дума за жилищни комплекси или за мебели.

Поръчката от Франкфурт

След Първата световна война в разрушена Европа има спешна нужда от жилища – навсякъде израстват нови комплекси със социални жилища за все по-увеличаващата се работническа класа и за хората, загубили домовете си през войната.

Франкфуртският съветник по строителството Ернст Май подготвя програма за изграждане на сгради с цел да се преодолее недостигът на жилищна площ само за десет години. Той възлага на вече известната с прагматичните си концепции Маргарете Шюте-Лихоцки да разработи проект за подходяща кухня. Ограниченото пространство на новите сгради е трябвало да се използва оптимално и същевременно да улеснява ежедневието на живущите.

Жена, работеща за другите жени

Маргарете, която тогава е на 20 години, се захваща за работа. Прави много изчисления, като например колко крачки трябва да измине домакинята от точка А до точка Б, как се движи, къде са нужните ѝ уреди и как би могла да държи децата под око, докато готви. Така се оформя крайният проект: пространство с дължина 3,44 метра и ширина 1,96 със стъклени плъзгащи се врати, които откриват поглед към хола, и с голям фронтален прозорец. Кухнята на Маргарете е трябвало да пасне точно в новите масово изграждани франкфуртски жилища, а отделните модули да се изготвят предимно промишлено: шкафове от пода до тавана, работен плот, мивка, чекмеджета и т.н. За да се преодолее първоначалният скептицизъм към проекта, не се е пестяла реклама. Строителният съветник Ернст Май лично пропагандира откритието на Маргарете като „Направено от жена за жените“

„Франкфуртската кухня“ става факт и води до истинската революция в домакинската работа. Отправят обвинения към Маргарете, че по този начин тя по-силно обвързва жената с кухнята, но нейното виждане е било точно обратното – жената да бъде облекчена.

Съпротива срещу нацистите

Въпреки критиките „Франкфуртската кухня“ се превръща в успех. Поръчки идват от цял свят – само френският министър на труда поръчва 260 000. Но макар международното признание да е факт, Маргарете се чувства неразбрана – тъй като нейната голяма цел е отстраняването на неправдите. Това едва не ѝ струва живота по време на нацизма – след присъединяването на Австрия към нацистка Германия тя се включва в борбата срещу нацистите като комунистка. Арестувана е и на косъм се разминава с грозящата я екзекуция.

След Втората световна война Маргарете Шюте-Лихоцки играе активна роля в движението за мир и за женски права. Тя държи речи, строи жилища и детски градини в Западна Германия, Русия, Куба и ГДР – и вдъхва смелост и самочувствие на младите архитектки.

Майката на всички вградени кухни

И до днес основното наследство на Маргарете Шюте-Лихоцки е вградената кухня. Идеята за мултифункционалното кухненско пространство и до днес е непроменена – освен че вече има интелигентни хладилници и печки, които могат да се управляват с компютърни приложения. А пред дизайна вече граници няма. Принципът обаче се базира изцяло на идеята на Маргарете: с минимум усилия от кухнята да се извлече най-доброто. „Франкфуртската кухня“ е майката на всички вградени кухни.

***

Вижте и това видео на ДВ: