През 80-те години на миналия век, когато станаха известни първите случаи на зарази с вируса на СПИН, почти всички спазваха правилата за безопасен секс. Днес това сякаш е забравено – особено сред младите хора, които не са изпитали паниката, предизвикана от първите случаи на инфекции с вируса ХИВ. Мнозина не разполагат и с достатъчно вярна информация – нещо, което се отнася и до останалите венерически заболявания.

Как да разпознаем сифилиса?

Не всички заразени страдат от еднакви симптоми. Обикновено на мястото, на което е проникнала бактерията (Treponema pallidum), се появява язва. Понякога тя е с размерите на пъпка, но в други случаи може да достигне и до около сантиметър.

При мъжете обикновено се появява върху члена, а при жените – във вагината или върху срамните устни. Тя може да се появи също в аналната област или по други части на тялото. "При някои се появява язва по устните на лицето, върху езика или по пръстите. Това е първият стадий на сифилиса, първичният стадий", казва експертът Норберт Брокмайер.

Първите симптоми често се преценяват погрешно

Много от инфектираните първоначално не приемат толкова сериозно признаците на болестта. Те си мислят, че пъпката може да изчезне от само себе си. Само че в случая не става дума за обикновена пъпка – тя е предизвикана от сексуален контакт. И проблемът не се решава от само себе си, макар че след около три седмици язвата в повечето случаи изчезва.

"След известен период от време, който не е ясно определен, се появява кожен обрив, тъй като патогените са се разпространили из тялото чрез кръвта", обяснява Брокмайер. "Това означава, че по цялото тяло се появяват кожни лезии. Някои са набъбнали, други са леко люспести, трети са червеникави."

Болестта преминава през различни стадии

Обривите, характерни за сифилиса, обикновено са разположени по стъпалата на краката или по дланите на ръцете. "Те не сърбят и по този начин могат да се разграничат доста добре от алергичен обрив", обяснява лекарят. Тази фаза представлява вторият етап от заболяването.

В т.нар. третичен стадий проявите на болестта стават много сериозни. Засегнати са не само вътрешните органи, дихателните пътища, стомахът и черният дроб, а също мускулите и костите. Много опасно става, когато в аортата - главната артерия - се образува така нареченият сифилистичен възел. Това може да застраши живота, ако доведе до аневризма на аортата.

Инфекцията може да отключи хронични заболявания

Сифилисът може да има необратими последици в четвъртата си фаза. Те често се характеризират с възпаление на сърцето и признаци на парализа. Могат да се променят показателите на черния дроб, мозъкът също може да се увреди.

Около 25% от пациентите развиват хронично възпаление на мозъка. Болестта може да засегне и очите. "Стига се до нарушение на проводните пътища на нервите, както и на самите клетки. При много известни личности сифилисът е атакувал умствените способности", казва Брокмайер. Сред тях са Лудвиг ван Бетовен, Фридрих Ницше, а според различни сведения, явно и Екатерина Велика също е страдала от болестта.

Сифилисът е наричан  още "маймунската болест", защото има най-различни превъплъщения. Смята се, че инфекцията е "хамелеонът“ в медицината, а известният канадски лекар сър Уилям Ослер в края на 19 век обобщава значимостта на болестта така: "Който разпознава сифилиса, познава и медицината".

Какво е лечението?

Подобно на всички венерически болести, сифилисът също си остава тема табу, защото се предава по полов път. И до днес хората, болни от сифилис, често са принудени да се борят и с традиционните предразсъдъци, и с инфекцията. В момента към болните от СПИН има по-голяма толерантност, отколкото към страдащите от сифилис. 

Първоначално сифилисът се е лекувал основно с препарата „Салварзан“, който се е появил на пазара през 1910 година. През 1943 г. пеницилинът се превръща в предпочитания лек, какъвто остава и до днес. "Към други антибиотици вече се наблюдава резистентност", пояснява Брокмайер. Той коментира още, че ако патогенът изгради резистентност към пеницилина, човечеството ще има огромен проблем.

Как сифилисът попадна в Европа

Съществуват множество теории за това как сифилисът е попаднал в Европа. Едната е, че Христофор Колумб и неговите моряци са го пренесли при връщането си в Испания през 1492 година. След това инфекцията преминала през Италия и Франция и прераснала в епидемия. От Европа "френската болест", както е наричана още, се пренесла и в Азия.

*****

Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ