Мухамад Анза е от Рафах. От седмици той търси чичо си - Ибрахим ал Шаер, който изчезва в началото на май. "Оттогава не се е появявал, не сме го чували”, разказва 19-годишният Анза. "Много сме притеснени. Искаме да знаем къде е, дали не е мъртъв, за да можем да го погребем и почетем, дали не е задържан?"

Когато Израел започна офанзивата си в източен Рафах, Шаер и семейството му били призовани да се евакуират от дома си. Анза разказва, че чичо му се върнал няколко дни по-късно да провери какво става с къщата им и да вземе някои важни за семейството предмети. И оттогава няма вест от него. Семейството търси в болници, пита съседи. Районът е бил бомбардиран, но убитите са назовани от спешните служби.

"Говорихме с полицията, с Червения кръст и с местните власти, но продължаваме да не знаем къде е, никой не знае нищо”, казв Анза. Неговото семейство, също като много други, публикува снимки на Шаер в социалните мрежи, тъй като не знае към кого да се обърне.

Хиляди неидентифицирани жертви и изчезнали хора

Девет месеца след началото на войната в Газа, която Израел започна в отговор на терористичните атаки на Хамас от 7 октомври 2023 година, хиляди са безследно изчезнали. Много от тях остават затрупани под руините на разрушените от въздушни удари сгради. Цели блокове и къщи са срутени след бомбардировките, погребвайки хората под бетона. Спасителните екипи не винаги успяват да достигнат до тези места заради неспиращите сражения, а обикновено нямат и подходящо оборудване.

Смята се, че и много хора са били спрени на израелските контролни пунктове, когато са опитвали да избягат в южната част на Газа. Точният брой на изчезналите не е ясен, но Международният комитет на Червения кръст (МКЧК) е документирал 6500 изчезнали от началото на конфликта.

Дори телата, които достигат до моргите в Газа, не винаги лесно се идентифицират. Към 10 юни 9839 тела лежат неидентифицирани в морги в Газа, съобщават от здравното министерство в палестинския анклав. От Червения кръст определят ситуацията като изключително сложна, защото е невъзможно да се проследят всички липсващи хора. Онова, което прави хуманитарната организация, е буквално да обикаля навсякъде - по домовете на хората и да задава въпроси. Сега обаче "хората в Газа дори нямат врати”.

Изгубени телефони и трудна комуникация

Прекъснатите комуникационни линии и изгубените телефони понякога правят достигането до хората още по-трудно. МКЧК разполага с петима оператори на горещи линии в Газа, които приемат основна информация от хората, търсещи своите близки, като например къде са били видени за последен път. След това специалист по проследяване се обажда на семействата и се опитва да състави досие.

"Операторите на горещата линия изслушват историите на семействата и това е толкова трагично", казва Сара Дейвис от Червения кръст. "Някои са загубили няколко членове на семейството си или са били разделени от няколко свои роднини. И не се знае дали това е станало, защото са под развалините, защото са загубили телефона си или SIM картата си или просто са в район без връзка и без интернет, но са добре."

Имената на безследно изчезналите се сверяват със списъците на малкото все още работещи болници или със списъците на задържаните, освободени обратно в Газа от Израел. От 7 октомври насам Израел е арестувал хиляди палестинци в Газа и ги е отвел в центрове за задържане в Израел за предполагаеми връзки с военизирани групировки.

Задържани в Израел

Много палестинци са задържани по силата на Закона за незаконните бойци, който позволява на израелските военни да арестуват заподозрени и да ги задържат за продължителни периоди от време без съдебен процес или правна защита. За много от тях се оказва, че обвиненията не са верни и в даден момент тези хора биват връщани обратно в Газа. Израелски правозащитни организации обаче алармират за злоупотреби и тежко насилие спрямо задържаните в центъра за задържане "Сде Тейман" в централен Израел.

"Няма кого да попитаме. Много от исканията ни за проследяване са от семейства, които дори не знаят дали техен близък е бил задържан, дали е бил убит или е в неизвестност по други причини", казва Джесика Монтел, изпълнителен директор на израелската правозащитна организация "ХаМокед”, и добавя, че Израел "отказва да търси хора, изчезнали от Газа, в противоречие с предишната практика и правните си задължения".

Израелската армия отказа да коментира пред ДВ обвиненията, че задържа хора в Газа, без да уведомява близките им. Мохамед ал Мадун търси брат си Халил - 47-годишен бивш служител на Палестинската автономия, който изчезва в началото на войната, заедно със сестра им.

Мадун разказва, че брат му е искал да се върне при жена си и децата си в северната част на Газа, но един ден просто изчезва, а мобилният му телефон е изключен. От него няма следа. Мохамед предполага, че Халил се е опитал да се върне на север и е бил арестуван или убит. "Но никой няма отговори. Надяваме се все пак да е жив"', казва той.

Най-болезненото във военните зони по света е несигурността, която изпитват всички там за благополучието на близките си, казва Сара Дейвис. "Най-големият проблем не е да загубиш дома си или да не знаеш какво ще ядеш и дали ще намериш вода. Най-лошото е да си разделен от семейството си и да не знаеш какво им се е случило. Може би са живи, надяваш се на това, но и мислиш за най-лошото."