Гъбите още съдържат Цезий-137 от аварията в Чернобил
23 август 2022
Редица диворастящи гъби в Южна Германия и до днес са с високо съдържание на радиоактивен цезий от катастрофата в АЕЦ "Чернобил" през 1986 година. Доклад предупреждава те да не се консумират в големи количества.
Снимка: Jakub Mrocek/Zoonar/picture alliance
Реклама
Цели 36 години след катастрофата в АЕЦ „Чернобил“ редица сортове диворастящи гъби в Южна Германия имат високо съдържание на Цезий-137, което надвишава допустимите норми. Това става ясно от нов доклад на германската Служба за радиационна защита. Малка част от открития цезий се дължи и на провежданите опити с атомни оръжия през 1950-те и 1960-те години, твърдят от Службата.
Региони в Южна Германия са особено силно засегнати
В търговската мрежа като горна допустима граница за Цезий-137 се смята нормата от 600 бекерела на един килограм прясно набрани гъби. В доклада на германската Служба за радиоактивна защита може да се прочете кои региони на страната и кои видове гъби са особено силно заразени с радиоактивност.
Става дума например за някои области на Бавария, Алпите и долините югозападно от Дунава – край град Инголщат. Гъбите, набрани по тези места, не би трябвало да се консумират в големи количества, предупреждават от Службата.
Стойности над 4000 бекерела
В доклада са обобщени резултати от измервания, правени от 2019-та до 2021 година. От тях излиза, че някои видове диворастящи гъби – например Жълтата сърненка, известна също като Овчи крак показва особено високо съдържание на радиоактивен цезий – стойностите понякога надминават и 4000 бекерела на килограм.
Различни видове пачи крак, манатарки, млечници, гълъбки, сиви мухоморки, бели копринени гъби и други показват стойности от над 1000 бекерела на килограм.
Култивираните гъби не са засегнати
Печурките, кладниците и другите култивирани видове гъби не са засегнати от високата радиация. Съдържанието на Цезий-137 в тях е изключително ниско и е сравнимо със съдържанието му в други селскостопански продукти.
****
Разгледайте и тази снимкова галерия на ДВ:
"Тук искам да бъда погребана": последните обитатели на Чернобил
"Не ме е страх от радиацията. Варя гъбите, докато изчезне всичката отрова", казва баба Ганя. Тя е една от последните обитатели на т.нар. зона на смъртта, където преди 32 години Чернобилската авария съсипва хиляди животи.
Снимка: DW/A. Rudya
На гости при баба Ганя
Баба Ганя (вляво) е на 86. От десет години е вдовица, а от над две десетилетия насам се грижи за психично болната си сестра Соня. "Не ме е страх от радиацията. Варя гъбите, докато изчезне всичката отрова", разказва жената. Украинската фотографка Алина Рудя, чиито снимки показваме тук, е била вече много пъти на гости на баба Ганя. И казва за нея, че е най-милият човек, когото познава.
Снимка: DW/A. Rudya
Призрачно
Ганя и сестра ѝ живеят в село Купувате, което се намира в 30-километровата забранена зона около чернобилската АЕЦ. След катастрофата на 26 април 1986 година 350 000 души, обитавали до този момент района, са принудени да се изселят. Повечето къщи в Купувате са празни. В тази съседна къща баба Ганя е складирала ковчезите за себе си и за сестра си.
Снимка: DW/A. Rudya
Сетен покой у дома
Гробището в Купувате изглежда като всяко друго селско гробище в Украйна. "Много от хората, погребани тук, са напуснали района след аварията и са прекарали остатъка от живота си извън забранената зона. Едва след смъртта си са се върнали обратно", разказва фотографката Алина Рудя.
Снимка: DW/A. Rudya
Последната воля на баба Маруся
Малцината, останали да живеят тук, се грижат за тленните останки на своите близки. Жената на снимката е баба Маруся, която е дошла да посети гроба на майка си. Дъщеря ѝ живее заедно със съпруга си и двете им деца в Киев. Баба Маруся е останала тук. "Това е родното ми място. Тук искам да бъда погребана", казва баба Маруся и добавя: "Но до майка ми, не до мъжа ми".
Снимка: DW/A. Rudya
"Като миг"
"Самосели" - така наричат хората, завърнали се нелегално в забранената зона. Една от тях е Галина Ивановна. "Животът ми премина като миг. Вече съм на 82 години, а сякаш не съм живяла. Когато бях млада, си мечтаех да обиколя целия свят. Но не успях да стигна по-далеч от Киев", разказва жената.
Снимка: DW/A. Rudya
Друг свят
Иван Иванович и съпругата му са едни от няколкостотинте души, които през 1980-те години се завръщат в тези отровени земи. Иван Иванович се радва на голяма популярност сред туристите, които посещават района. "Той е чудесен разказвач, а историите му са ту реални, ту - плод на въображението му", казва фотографката Алина Рудя.
Снимка: DW/A. Rudya
Неми свидетели на миналото
Броени дни преди 32-та годишнина от чернобилската катастрофа, фотографката Алина Рудя посещава село Опачичи, където живее само една възрастна жена. Останалите жители на селото, завърнали се след аварията, вече не са сред живите. Празните им къщи, снимките, писмата, мебелите са неми свидетели на миналото.
Снимка: DW/A. Rudya
Прощаване
Маруся наблюдава спящия си съпруг Иван, който страда от деменция, а наскоро е получил и инсулт. "Понякога става нощем и тръгва да си търси трактора. 42 години беше тракторист", разказва жената и споделя, че вече не ѝ се живее. "Не искам да бъда в тежест на децата и внуците."
Снимка: DW/A. Rudya
"Долният е за мен"
Преди да се разболее, Иван е сковал два ковчега - за да е подготвен за смъртта. Складирал ги е в плевнята, до стария велосипед. "Долният е за мен, а горният е за мъжа ми", обяснява Маруся.
Снимка: DW/A. Rudya
Последните "самосели"
В забранената зона са останали съвсем малко "самосели". Фотографката Алина Рудя, която е родена близо до Чернобил, ги посещава често, а снимките от дългосрочния ѝ фотопроект един ден ще бъдат публикувани в книга, посветена на "самоселите". "Всеки път, когато идвам тук, ме обзема все по-голяма тъга. Защото винаги научавам, че е умрял някой, когото познавам", разказва фотографката.