Днес Берлин се смята за един от най-благоприятните градове за живот на куиър хора. Такова е било положението и преди близо век - преди националсоциалистите да вземат властта в началото на 1930-те години. През 20-те години на ХХ век Берлин е не просто център на нощния живот на куиър хората, но и един от най-важните центрове за изследвания теми, свързани с ЛГБТИ общността.

През 1871 г. в Германия е приет параграф 175, който инкриминира сексуалните отношения между мъже. В основата му е старо пруско законодателство, прилагано с променлив интензитет между 1872 и 1945 година. Бившата ГДР го премахва през 1968 г., а ФРГ го реформира на няколко пъти в края на 1960-те и 1970-те години, но не го премахва напълно чак до 1994 г. Първоначалното му прилагане предизвиква възмущение и съпротива от страна на активисти, лекари, писатели и други общественици, което води до едно от първите движения за правата на хомосексуалните в Европа.

Берлин - рай за гей правата преди нацизма

Централна фигура в това движение бил Магнус Хиршфелд - лекар и изследовател на секса, който твърдял, че сексуалната ориентация и половата идентичност са естествена част на човешкото биологично многообразие, а не морални прегрешения или престъпления. През 1897 г. той основава Научно-хуманитарния комитет в Берлин, който се смята за първата в света организация в защита на гей правата. Една от основните цели на комитета е да се противопостави на параграф 175.

През 1919 Хиршфелд основава и Института за сексуални науки в Берлин, който съвместява научните изследвания и обучение с грижата за пациентите. Институтът се прочува в целия свят с прогресивните си проучвания на сексуалността, изразяването на половата идентичност и това, което днес познаваме като транссексуалност. Там се предлагат консултации и се промотират се идеи, които са изключително напредничави за времето си и поставят под въпрос бинарните разбирания за пола.

В тази атмосфера много артисти се чувствали свободни да демонстрират, че не се хетеросексуални. “По това време Берлин определено е бил един от най-либералните градове в света”, казва Биргит Бозолд от Музея на хомосексуалността в Берлин. В града имало много клубове и места, на които ЛГБТИ хората се събирали, въпреки че законово все още са били в риск, а предразсъдъците не са били изчезнали. Статутът на Берлин като един от най-важните градове за куиър културата в началото на ХХ век обаче се променил, когато националсоциалистите взели властта през 1933 г. На 6 май същата година институтът на Хиршфелд бил претърсен и унищожен, библиотеката и архивите с изследванията били разграбени, а много от книгите изгорени на печално известната клада за книги на 10 май 1933.

Квартал Шьонеберг и неговата куиър история

Западният квартал на Берлин Шьонеберг и тогава, и сега е място, където се събират артисти. Едно от най-важните средища през Ваймарската епоха било кафенето “Дориан Грей” - популярна локация, на която се събирали куиър хора и особено ключово място за социалната общност на лесбийките. Историческите извори го описват като място, на което някои вечери били определени само за жени, а други - за мъже. В заведението имало музикални изпълнения, балове с костюми и литературни четения. По-късно то е затворено от нацистите.

Един от най-известните куиър клубове от Ваймарската епоха в Берлин е “Елдорадо”, който отваря врати през 1924 в квартал Шарлотенбург, а после няколко пъти се мести през годините. Той бил място за срещи на артисти, писатели и ЛГБТИ общността на Берлин. Зад затворени врати социалната свобода е била реалност. Атмосферата в този клуб е вдъхновила мнозина - Ото Дикс заснема сцени от “Елдорадо”, а се твърди, че Марлене Дитрих също е излизала на сцената на клуба. Британският автор Кристофър Ишърууд заминава за Берлин в края на 1920-те години и пише книгата си “Истории от Берлин”, след посещения в “Елдорадо” и други подобни заведения в германската столица.

Нацистите и параграф 175

След като идват на власт, нацистите слагат край на културата на толерантност от епохата на Ваймарската република. Те затягат законодателството и арестуват хомосексуални мъже: по данни на Американския мемориален музей на Холокоста са произнесени най-малко 50 000 присъди въз основа на параграф 175, а между 5000 и 15 000 от тези мъже са изпратени в концентрационни лагери.

Макар нацисткото преследване да прекъсва насилствено толерантния живот в Берлин, той постепенно преживява ренесанс в германската столица, превръщайки я отново в център на гей културата, какъвто е и днес.